- Отец Петре, какво става всъщност в последно време в епархията?
- Има едни свещеници, които са преместени от една църква в друга и на тяхно място са поставени други свещеници. Това беше поводът да се декларира, че свещенството и миряните стоим будни, живо се интересуваме от живота, който става в Църквата, и намираме, че при едно междувластие, каквото има от смъртта на Негово Високопреосвещенство дядо Натанаил, до избора на нов митрополит, който ще стане само след седмица, не е коректно някой да кадрува вместо новият митрополит да си уреди епархията, която ще ръководи занапред под своя омофор.
- Да кажете няколко думи по повод постоянните скандали, свързани с Българската църква: излизат едно, друго видео срещу духовенството. Какво се случва в крайна сметка, разединява ли се Българската църква, защото това е единствената опора на българите в днешно време?
- Напротив, Църквата е чисто и свято място и общество. Тя е като съд, направен от най-драгоценен материал, тя има своето достойнство. Но ние, които сме вътре в този съд, сме различни – има хора от добър квас, който заквасва доброто тесто и вярата на хората, но има някъде и плесен, която трябва да изчистваме от този съд, за да пазим неговата чистота. Така че в земната Църква, която сме ние, не са ангели – било епископи, било свещеници, било миряни. Има всякакви хора със своите тежнения в живота, със своите пороци. Когато човек идва в Църквата, трябва да знае защо го прави, и когато декларира че е християнин, трябва да знае какво представя пред себе си като емблема.
Постоянно ви нападат – на какво се дължат тези нападки, една телевизия, друга телевизия. Защо хората ви нападат толкова, а когато им е трудно, се обръщат към вас?
- Хората не могат да нападат всички. Хората нападат този, който дава повод за това нещо. В Църквата ни има много добри и високо духовни и вярващи – и епископи, и свещеници, и всякакви хора. Този, който си позволи да излезе от правия път, той си носи гнева на хората, които, слава Богу, са бдителни и имат право да реагират. Това, че някой е кривнал от пътя, не помрачава мисията на Църквата.
- Може ли да ми кажете вашето мнение за случващото се – какво трябва да стане с хората, които се провиниха, в крайна сметка трябва ли да бъдат отлъчени от Българската църква?
- Аз не съм духовен съдник, нито някой светски съдник. Има Синод, има институция, която наистина трябва да се произнесе по тези неща. И многоуважаваният дядо Неофит, нашият светейши Патриарх, мисля, че нееднократно заяви, че ще работи именно в това направление: Църквата да се изправи.
- След смъртта на митрополит Натанаил какво се случва с Неврокопската епархия?
- Неврокопската епархия е една от най-уредените епархии в нашата православна църква. Това го декларирам смело, защото имахме пред очите си един голям администратор, какъвто беше дядо Натанаил, прекрасен човек и духовник. Той беше може би най-православният епископ в нашата Църква, защото никога не си позволи да направи някакво отстъпление или компромис от своето служение. Защото ние сме хората, които сме служили с него и знаем неговата позиция и спрямо вярата, и спрямо администрирането на епархията. Така че, ако на някой нещо не му беше угодно, това си е негов проблем, но не е проблем на Епархията, защото в цялата Епархия има може би само 5 човека, които не са съгласни с линията на дядо Натанаил. Те го обиждаха по най-различен начин и все пак той прояви голямо търпение спрямо тези лица като духовник. И това е пример, че спрямо тях той не направи никакви особени действия, нито ги премахна от ведомост, нито им свали расата. Най-многото, което си позволи, е да ги премести от една енория в друга за назидание.
- Общо взето можем да кажем, че по-скоро са лични нападките на хората, а не че има някаква неправда спрямо тях, и сега след смъртта му те си правят каквото искат, така ли?
- Да. И приживе тези неща съществуваха, но само ще ви кажа една статистика. Ние сме около 130 свещеника, които служим в Неврокопска епархия (иначе – Благоевградска област), от тези 130 човека само 5 човека някъде стоят в някакво клатушкащо се положение. Процентно погледнато, това е съвсем нормално, не че те не са много специални, напротив. Но повечето от тях трябва да преодолеят егото си и да си поемат служението като на свещеници, защото всички ние, когато сме сложили расата, сме подписали декларация пред митрополита, че ще отидем там, където той разпореди, ние сме мисионери.
- В крайна сметка тези 5 човека какво искат? Не пречат ли така и на вашата работа?
- Пречат на Църквата въобще, защото с такива действия точно такива хора смущават единението, смущават вярващите хора. Защото всяка медия търси нещо да намери и наистина това е тяхно право и задължение. И когато не просто няколко човека, а един човек да бъде несъгласен, той се смята за „много специален”, за „много важен” и оттам нататък тръгват всички проблеми.
- Значи можем да кажем, че проблеми няма, не е нещо специално и нещо особено и ще се решат тези проблеми. Няма сензация, това можем да кажем, общо взето.
- Не намираме нищо сензационно в цялата тая работа, защото ние в нашата църква специално – тръгна се още от дядо Пимен, тръгна се през милион препятствия и, слава Богу, Бог ни даде сили да ги преодолеем, да обединим епархията и най-малко е времето сега някой да търси някакъв реванш и да смущава епархията или да се тръгва пак на някакво отцепничество и разделение. Това най-малко го желае някой, а ние сме с голяма обич към нашите събратя – тези, които са инакомислещите, ние се уважаваме с тях, общуваме и всячески се стараем да им повлияем да се върнат съвсем нормално в общото мислене на Църквата.
Бел. ред.: Икон. Петър Николов Стефанов служи в катедралния храм „Въведение Богородично” в Благоевград.
