Въпрос на Е. Ризова: Кога и как трябва да се молим?
Здравейте, първото, с което трябва да започнем, е, че молитвата, тоест нашият разговор с Бога, е нещо много лично и индивидуално. По думите на един съвременен светец Бог води таен и различен разговор с всяка душа. Според мнението на всички светци на Църквата от първи до 21 век най-приятна Богу е искрената, наша молитва, която изричаме със свои думи. Това обаче не се ли явява противоречие с практиката да имаме и ползваме молитвеници? Не, няма противоречие. Молитвениците, които се издават за ползване от всички християни, са като буквари, от които трябва да научим азбуката на молитвения живот. Тоест, там имаме образци на молитви, родени от колективния опит на църквата или от конкретен човек, който е прославен като светец. Хубаво е да започнем своя молитвен живот с тях, защото така ще се научим да превеждаме разстроените струни на нашата душа към общата музика, с която Църквата от векове слави Бога. Ползването на тези образци ще коригира и някои наши погрешни представи за молитва, които повечето начинаещи имат, въпреки че са съвсем искрени. Като пример мога да дам трогателният, но твърде незрял опит на моя близка от младежките й години да "поздравява" всяка сутрин Бога с любимата си песен по касетофона.
Освен това молитвите от тези сборници съдържат много истини от църковното учение за Бога, за отношениеята му с хората, за това какво очаква Той от нас и т.н. Бидейки спонтанно родени от молитвения опит на конкретни светци, те отразяват тяхното вътрешно настроение, когато душите им и сърцата им са горели в разговор с Бога.
Но винаги, когато ползваме тези сборници, трябва да знаем, че Църквата ги дава като примери за нас, като ръководство, а не ни предлага "спуснати от небето" свещени текстове, които като ги изречем и почти като в магия ще получим исканото. Хубаво е след някоя прочетена молитва да завършваме и със свои думи и свое прошение разговора си с Бога.
Също е много важно да помним, че вярващият цял живот се учи да се моли и в този процес главният му учител е сам Бог. Молитвата не е телефон, измислен, за да разговаряме с Бога, както се пее в една популярна детска протестантска песничка, а по-скоро мая, квас, материал, който Бог използва, за да променя сърцата ни. Иначе, съгласете се, Той и без ние да Му казваме, знае какво искаме, какво ще Го помолим, от какво се нуждаем. Но ако не разговаряме с Него в молитва, никога няма да се научим да Го обичаме, защото никога няма да Го познаем. А това Той насила няма как да ни даде.
Относно това колко колко често трябва да се молим - това също е индивидуално. В манастирите се молят по цял ден и почти цяла нощ. В света е различно, молитвеното правило от човек до човек също е разлино. То зависи от свободното му време и от духовната му зрялост. Най-добре сама изгответе своето молитвено правило, като споделите мнението си със свещеник. То трябва да отговаря на вашите духовни потребности и нито да е прекалено, така че да ви отегчава и създава пречки, нито да е "мързеливо", за да се "отбие номера". В молитвениците има примерни сутрешни и вечерни молитви, които в различните молитвеници имат различна дължина. Вие подберете молитвите, които считате, че са подходящи за вас. Най-важното е да знаем, че Бог предпочита пет думи, казани от сърце, отколкото 200, казани формално. Но за всичко е нужен разум.
През деня Църквата предлага една много проста молитва, която може да казваме винаги, когато имаме нужда и не зависи от обстоятелствата, в които се намираме. Това е Господнята молитва "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме грешната". Тази молитва е основа на дълбок монашески опит, но дори и ние в света може да я използваме, когато искаме и ще видим благите й плодове.
И ще завърша с думите, които един свещеник често повтаря на духовните си чеда: "По това се познава дали душата боледува или е тръгнала към оздравяване - дали се моли или не".
Но винаги, когато ползваме тези сборници, трябва да знаем, че Църквата ги дава като примери за нас, като ръководство, а не ни предлага "спуснати от небето" свещени текстове, които като ги изречем и почти като в магия ще получим исканото. Хубаво е след някоя прочетена молитва да завършваме и със свои думи и свое прошение разговора си с Бога.
Също е много важно да помним, че вярващият цял живот се учи да се моли и в този процес главният му учител е сам Бог. Молитвата не е телефон, измислен, за да разговаряме с Бога, както се пее в една популярна детска протестантска песничка, а по-скоро мая, квас, материал, който Бог използва, за да променя сърцата ни. Иначе, съгласете се, Той и без ние да Му казваме, знае какво искаме, какво ще Го помолим, от какво се нуждаем. Но ако не разговаряме с Него в молитва, никога няма да се научим да Го обичаме, защото никога няма да Го познаем. А това Той насила няма как да ни даде.
Относно това колко колко често трябва да се молим - това също е индивидуално. В манастирите се молят по цял ден и почти цяла нощ. В света е различно, молитвеното правило от човек до човек също е разлино. То зависи от свободното му време и от духовната му зрялост. Най-добре сама изгответе своето молитвено правило, като споделите мнението си със свещеник. То трябва да отговаря на вашите духовни потребности и нито да е прекалено, така че да ви отегчава и създава пречки, нито да е "мързеливо", за да се "отбие номера". В молитвениците има примерни сутрешни и вечерни молитви, които в различните молитвеници имат различна дължина. Вие подберете молитвите, които считате, че са подходящи за вас. Най-важното е да знаем, че Бог предпочита пет думи, казани от сърце, отколкото 200, казани формално. Но за всичко е нужен разум.
През деня Църквата предлага една много проста молитва, която може да казваме винаги, когато имаме нужда и не зависи от обстоятелствата, в които се намираме. Това е Господнята молитва "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме грешната". Тази молитва е основа на дълбок монашески опит, но дори и ние в света може да я използваме, когато искаме и ще видим благите й плодове.
И ще завърша с думите, които един свещеник често повтаря на духовните си чеда: "По това се познава дали душата боледува или е тръгнала към оздравяване - дали се моли или не".
