Мобилно меню

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (42 Votes)
1_1.jpgВъпрос на Я. Василев: Доказано е, че самовнушенията имат ефект над изпозлващите ги. Като си внушаваме, че сме грешни, ставаме такива, като си внушаваме, че сме здрави - се излекуваме. Като се "борим" за добродетел като смирението, как ще я получим, като тя е именно да се приемаме за грешни, а е добродетел. Тук виждам противоречие, което много ме обърква. Моля ви да ми го изясните, ако можете.

Здравейте, проблемът, който ви вълнува, занимава всички християни, но малцина го формулират ясно. А за да разрешим духовните си проблеми, на първо място е нужна искреност и назоваване на нещата с техните истински имена. Първата ви констатация за влиянието на самовнушенията в религиозния живот е безусловно вярна. Има обаче едно голямо "Но!" - а именно, че ако чувството ни за греховност се е развило и се подхранва от самовнушението ни, базирано на прочетено в аскетичната литература, то то е човешки плод, продукт на нашата психика, а не е плод на Божието действие в нас. За съжаление, много малко са християните, които осъзнават това и една от причините е, че не поставят въпроса така открито, както си го задавате вие.


Така мнозинството от ревностните християни пребивават в едно състояние на лъже-смирение, чувствайки се безкрайно грешни, толкова, че чак се смазват и подтискат психически от тежестта на фантазията си. Докато всъщност по този начин единственото, което правят, е да затворят пътя на Бога към душите си, който единствен може да ни открие нашата греховност.

За да стане разликата по-ясна: първото е съзнание за греховност, но в светлината на нашия разум, внушения, самоизследване и т.н. (това е възможно не само в православното християнство, но и в други религиозни практики), а другото е съзнание за греховност, но през Божиите очи. Това е дар, който идва отгоре. Предпоставка за привличането му е на първо място искреността и естествеността. Нека признаем, че сме човеци, обикновени, неизцелени от Светия Дух (макар и християни), които не виждат своите грехове и пребивават в състояние на духовна слепота. И всичките ни усилия и "борба" са подобни на усилията на барон Мюнхаузен да извади сам себе си от водата, дърпайки се за косата. И така открити и честни, незатормозени психически нека застанем пред Бога и Го молим Той да ни поведе по пътя на самопознанието и Той да ни даде да видим греховете си.

Ще се удивим, като установим, колко различно е Неговото водителство от това, което сме правили досега, макар и водени от най-благочестиви подбуди. Ще се изненадаме да видим, как бавното Му учителство няма да ни съсипе и да ни подтисне психически, виждайки тежестта на греха си, а ще чувстваме и покаяние, но и непозното окриление и отмора. Когато Бог работи в нас, много от противоречията, които разумът ни вижда, изчезват. Защото Бог привнася в нас едно друго духовно измерение.

Едно такова мнимо противоречие е, че притежаването на добродетели автоматично ще затъмни чувството за смирение. Това не е така в истинския духовен живот. Така е обаче, когато се движим в омагьосания кръг на религиозните си фантазии и самовнушения. Смирението е добродетел, която е образно казано - черешката на тортата. Тоест, ако идва от Бога, то тя ще дойде след много духовен труд и активен духовен път. Докато извърви този път, човек ще е разбрал много неща за духовните закони, добродетелите и греховете. И ще разбере, че нищо не го ползват добродетелите, ако той е все така далеч, откъснат от Бога. А единствената преграда между нас и Него е греховността ни. Тази отдалеченост от Бога и страданието, което тя поражда, не може да бъде усетена и изживяна от плътския или душевен човек, както го нарича ап. Павел, а само от духовния човек. Такъв човек вижда греховността си в дълбочина, през Божиите очи, но той и пребивава в Божията благодат, която го уравновесява и води напред. На такива хора са чужди депресивните състояния, нестабилност, незрялост, люшкане между религиозната еуфория, апатия и отчаяние...

Един отец обичаше да казва преди време на чедата си, които прекалено се самоанализираха и вторачваха в себе си: "По-простичко, по-простичко... Не мисли толкова". Дълго време трябваше да мине, докато разберем мъдростта на тези думи.

Така че, нека страним от фантазията и самовнушенията в духовния живот - те няма да ни направят нито смирени, нито грешни, нито здрави, нито болни. Единствено ще ни обрекат да бродим като призраци в един измислен религиозен свят, в който Бог не присъства.  Без никога да познаем нито себе си, нито Бога.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xk4u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб