Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)
images_7.jpg

Въпрос на Елена Русинова: Моля, поместете някаква информация за т. нар. „черешова“ задушница. Защо народът я нарича така? Как се определят датите на задушниците? Каква храна се раздава на нея според канона?

Отговаря Златина Иванова:

Съботният ден преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 10 юни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, за да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, а след нея, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България „Черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов. Текстът е публикуван в pravoslavieto.com

Бел. ред.: Дните за особено подчертана почит към всички отишли си от нас се наричат „задушница“ от „молитва за душите“. Тези задушници, т. е. съвместните помени се правят в събота преди последната седмица преди започването на три от постните периоди през годината: преди Рождественския пост е т. нар. Архангелска (защото се случва около деня на св. архангели), преди Великия пост (преди Неделя месопустна) и преди Петровия пост (събота преди Петдесетница). И трите задушници са „подвижни“ спрямо дните в календара, защото се правят винаги в съботен ден. При това, понеже Великден се движи в период, по-широк от месец, задушниците преди Великия пост и преди Петровия пост също се движат в такъв диапазон. Единственото постоянно е, че между задушница в Месопустна събота и задушница в събота преди Петдесетница има точно петнадесет седмици.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xk4y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски