Мобилно меню

4.816091954023 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (87 Votes)

250px-Cimabue01В редакцията на Двери пристигна следният въпрос на читателката И. Христова, която е смутена от съдържанието на последния брой на Църковен вестник, съдържащ апология на архонтството. Недоумението на читателката е следното:

Натъкнах се на един парадокс в патриаршеския сайт, който се позовава на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Тук пише, че за (оня) който не одобрява архонтството, важат Христовите думи: Kойто не е с Мене, той е против Мене (Лука. 11:23). Но ние знаем, че двама митрополити - Варненският Кирил и Неврокопският Натанаил, са против въвеждането на архонтството. А според предаването Вяра и общество и патриарх Максим е против. Та се чудя, редно ли е Патриаршеският сайт строго да мъмри, да не кажа отлъчва, патриарха и двама митрополити!? И да ги нарича врагове на Църквата, които предприемат неявно и особено лукаво гонение срещу нейните изяви и разпространение в света, представяйки се дори за горещи нейни членове, които се борят за „истина и правда. Някак нередно ми се вижда...

Благодарим Ви, че ни обърнахте внимание върху този текст. Ние вече ви отговорихме чрез публикуваните в Двери статии, посветени на архонтството. Разбира се, че не е редно списващите „Църковен вестник и сайта на Българска патриаршия да публикуват материали, които са необмислени, прибързани и уронват престижа на БПЦ, противопоставяйки едни митрополити на други, като наричат Негово Светейшество патриарх Максим и част от митрополитите „врагове на Църквата. Българският патриарх Максим, който оглавява нашата Църква през трудните години на комунизма и последвалия го разкол, винаги е демонстрирал трезв ум, търпение и умение да преценява духовете. Още повече, че Негово Светейшество изключително много оценява важността на църковната просвета и винаги е полагал необходимите усилия, щото „Църковен вестник да излиза въпреки финансовите трудности и да достига до клира и народа на БПЦ. Това, че патриарх Максим и митрополитите Кирил, Натанаил и Гавриил (а по косвени сведения към тях се присъединяват още митрополитите Йосиф Американски и Неофит Русенски) се противопоставиха в по-твърда или мека форма на нововъведението нашата Църква да дава отличия архонт на хора със съмнителни духовни и нравствени качества, показва твърдостта на нашия предстоятел и тези архиереи в отстояването на Христовото учение и повели. Охулването им от страниците на църковния официоз говори за липса на здраво духовно ръководство в печатната и виртуалната медия на Св. Синод, както и за подчиняването на двете официални медии на интереса на един или двама митрополити на БПЦ.

Макар че част от журналистите на „Двери са работили по различно време в „Църковен вестник и са дали своя принос за неговия авторитет и развитие, сега с горчивина ще се наложи да ви посъветваме да не взимате под внимание написаното в официоза на БПЦ. Цитираната от вас статия е с ниско качество и въпреки че е поставена под рубриката „Теология, не третира богословски въпроси. Материалът е груба манипулация и показва неуважение на авторката не само към Негово Светейшество и архиереите, които имат мнение, различно от нейното, но е неуважение и към читателите на вестника. Въпреки историческата действителност, устава на БПЦ, типика и традицията на нашата поместна православна църква, в която никога не е съществувал архонтският институт, авторката продължава голословно да твърди, че той е с дълбоки исторически корени у нас. Обърканият и неясен текст не дава възможност от него да се правят други изводи, освен този, че г-жа Анула Христова е положила безплодни усилия да намери корените на архонството в БПЦ. Дори да има такива корени, те датират отпреди две седмици, когато Св. Синод на БПЦ под натиска на Пловдивския митрополит Николай въведе за първи път правила за избиране на архонти в БПЦ.

Според нас много по-голямо внимание заслужава приравняването на противниците на архонтството с враговете на Христос. Само като богохулство може да се оцени привеждането от авторката на думите на Христос от Лука 11:23 „Който не е с Мене, той е против Мене. Агресивните опити да се узакони и легализира една организация, която издига като примери и „светилници хора, съпричастни на силови структури и несъпричастни на църковния живот, са наистина далече от Христовия дух, от Този, Който казва за Себе Си, че е кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Клирици и миряни, които искат на всяка цена да постигнат своето, дори с цената на изопачаване на църковното учение, не са с Този, Който казва: „Слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил (Иоан 6:38). Привеждайки в своя защита думите на Спасителя от Евангелието на Лука 11:23, те богохулстват и стават съблазън на мнозина.

Така беззаконието на нелегалното архонство закономерно поражда и други порочни явления: потискане на християнската съвест чрез внушаване на чувство за вина, сочене на враговете в Църквата, цензура върху мнението дори на митрополитите и др. Достатъчно е да приведем думите на Ловчаския митрополит Гавриил от неговото официално становище, в което той казва: Поради което всички отличия, давани от 2007 г. до 14 юни 2012 г., са недействителни, не е имало никакви архонти, още по-малко е имало признание от Св. Синод за някакъв си „висш архонтски събор” с негови идеи. В патриаршеския сайт е упражнена груба цензура на това становище, която може да се окачестви само като опит за затваряне на устата. Мнението на митрополита е представено от главната му редакторка диаметрално противоположно: в горепосоченото си изявление Ловчанският митрополит Гавриил не отхвърля отличените до този момент със званието „архонт”, ако те отговарят на приетите на 20 юни 2012 г. от Св. Синод критерии за даването на това отличие. При наличие на такова съответствие тези личности са станали действителни архонти на Българската православна църква. Само този пример е достатъчен, за да може всеки непредубеден човек да си състави мнение за обективността на официоза.

За съжаление подобни прояви ще продължат да смущават християнската съвест на вярващите у нас, причинявайки им страдание и чувство за безнаказаност на беззаконието в Църквата. Истинската надежда на християните обаче не е в човеци, а е в Самия Христос, Който в такива тежки дни на смут и разделение в Църквата не отсъства, но внимателно наблюдава мислите и действията на всеки от нас. Господ не е разчитал на силните на деня, за да разпространи Своето учение, а е избрал 12 неуки, бедни и немощни откъм власт хора за Свои апостоли. На тези лишени от власт хора Той е казал: Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството (Лука 12:32), което означава, че силата на Църквата е в истината, а не в насилието над съвестта на хората.  


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq9u4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики