Излезе от печат книгата на д-р Свилен Тутеков "Личност, общност, другост" (студии по християнска антропология и етика). Книгата е сборник, който съдържа дванадесет текста, някои от които вече са публикувани в различни специализирани сборници и списания в страната и чужбина. В тях се изследват различни проблеми в областта на християнската антропология и етика, обособени в три раздела.
В първия раздел – Антропология са включени две студии, посветени на богословието на личността на св. Максим Изповедник и едно изследване върху антропологията на св. Йоан Лествичник. Вторият и най-обемен раздел – Еклисиология и етика включва 6 студии, в които се поставят основни теми, свързани с развитието на православното еклисиологично съзнание като се започне от еклисиологичните дилеми в богословието на Ориген и се стигне до предизвикателствата на пиетизма пред съвременното православно богословие. В този раздел се разглеждат и теми като напр. богословието на харизмите в мисълта на св. Василий Велики, еклисиологичните основи на етиката в богословието на св. Йоан Златоуст, еклисиологично-кинонийните основи на подвига у св. Максим Изповедник и т. н. Третият раздел – Православното богословие и етиката на другия съдържа три текста, в които авторът търси богословския отговор на редица екзистенциални въпроси, които съвременната философия поставя като напр. тайната на другостта и на междуличностното (= интерперсоналното) отношение с другия, отношението между общението и другостта, еклисиологичните и подвижнически основи на етиката на ближния и т. н. Авторът търси отговорите на тези въпроси въз основа на еклисиологията и антропологията на светоотеческото богословско предание.
Книгата на д-р Свилен Тутеков "Личност, общност, другост" е част от поредицата съвременно православно богословие на издателство Синтагма (Велико Търново) с професионалното полиграфско изпълнение на печатница Фабер (Велико Търново). Илюстрацията на корицата е дело на съвременния гръцки иконописец о. Стаматис Склирис под надслов “Диалози на истината и живота”.
Относно мотивите си да издаде текстовете в цялостен сборник, авторът пише:
“Макар темите на отделните текстове да са разнопосочни, те остават органично свързани и обединени помежду си, защото са резултат от богословското усилие да се разкрият антропологичните основи и еклисиологичният хоризонт на православната етика в контекста на светоотеческото богословско предание. Във всеки един от тези текстовете може да се разпознае „елемент” от опитната и еклисиологична етика, която е „документирана” в съчиненията на църковните отци и която остава неизменен критерий за решаването на всички екзистенциални въпроси на нашето време.
Динамичното и отговорно връщане или следване на отците – за което настоява съвременното православно богословие – предполага и преоткриването на автентичния православен етос или етика като опитно потвърждаване на истината за личността, свободата, общението и любовта. В богословския опит на Църквата тези понятия имат не само екзистенциално-онтологично, но и дълбоко еклисиологично съдържание, защото изразяват богочовешката реалност на живота и общението с Христос в Неговото евхаристийно църковно тяло. Светоотеческото богословско предание ни открива не просто някакви „идеи” или „принципи”, а истината за личността, общението и другостта, която извира от диалогичната есхатологична среща на новия начин на съществуване и живот в Христос като par excellence еклисиологично събитие. В богословското предание на Църквата се открива органичната връзка на антропологията и еклисиологията, което превръща евхаристийното отношение към живота в алфа и омега на всяка истина за човека и неговия етос, на всяко усилие да се проникне в тайната на общението и другостта, на всеки богословски опит да се говори по автентичен начин за спасението и обожението. Следователно опитното потвърждаване на еклисиологичната истина за личността и общението в един агапичен начин на съществуване остава най-дълбокият екзистенциален хоризонт на автентичната православна антропология и етика и ни позволява да я осмислим като една опитна еклисиология.
Искрено вярвам, че предложените в отделните текстове теми остават живи и актуални за богословски мислещия човек и бих се радвал, ако тази книга помогне за сериозния и отговорен диалог по всички поставени проблеми. Затова предавам тази книга в ръцете на читателя с надеждата, че този диалог не само ще се случи, но и ще има жизнено значение за по-дълбокото осмисляне на нашия автентичен църковен етос. Това обаче е възможно само като общо богословско усилие, което предполага и изисква отговорното отношение към другия, с когото заедно да извършваме това църковно дело. И понеже св. Максим Изповедник казва, че най-голямото, което можем да принесем на Бога е нашето благодарение, аз искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха, винаги и във всичко, за да може тази книга да стане факт. Но доколкото благодарението е най-дълбокият израз на лично отношение към другия и винаги остава неизразима тайна, то аз оставям да благодаря всекиму лично”.
За автора:
Д-р Свилен Тутеков е роден през 1974 г. Завършил е богословие и философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където е преподавател по “Християнска антропология и етика” в Православния богословски факултет. През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на аскетическата антропология на св. Йоан Лествичник. През 2005 и 2007 г. специализира в Богословския факултет на Белградския университет. Автор е на монографията "Литургични измерения на нравствеността" (ВТ, 2000), на студии и статии в областта на християнската антропология и етика.
Относно мотивите си да издаде текстовете в цялостен сборник, авторът пише:
“Макар темите на отделните текстове да са разнопосочни, те остават органично свързани и обединени помежду си, защото са резултат от богословското усилие да се разкрият антропологичните основи и еклисиологичният хоризонт на православната етика в контекста на светоотеческото богословско предание. Във всеки един от тези текстовете може да се разпознае „елемент” от опитната и еклисиологична етика, която е „документирана” в съчиненията на църковните отци и която остава неизменен критерий за решаването на всички екзистенциални въпроси на нашето време.
Динамичното и отговорно връщане или следване на отците – за което настоява съвременното православно богословие – предполага и преоткриването на автентичния православен етос или етика като опитно потвърждаване на истината за личността, свободата, общението и любовта. В богословския опит на Църквата тези понятия имат не само екзистенциално-онтологично, но и дълбоко еклисиологично съдържание, защото изразяват богочовешката реалност на живота и общението с Христос в Неговото евхаристийно църковно тяло. Светоотеческото богословско предание ни открива не просто някакви „идеи” или „принципи”, а истината за личността, общението и другостта, която извира от диалогичната есхатологична среща на новия начин на съществуване и живот в Христос като par excellence еклисиологично събитие. В богословското предание на Църквата се открива органичната връзка на антропологията и еклисиологията, което превръща евхаристийното отношение към живота в алфа и омега на всяка истина за човека и неговия етос, на всяко усилие да се проникне в тайната на общението и другостта, на всеки богословски опит да се говори по автентичен начин за спасението и обожението. Следователно опитното потвърждаване на еклисиологичната истина за личността и общението в един агапичен начин на съществуване остава най-дълбокият екзистенциален хоризонт на автентичната православна антропология и етика и ни позволява да я осмислим като една опитна еклисиология.
Искрено вярвам, че предложените в отделните текстове теми остават живи и актуални за богословски мислещия човек и бих се радвал, ако тази книга помогне за сериозния и отговорен диалог по всички поставени проблеми. Затова предавам тази книга в ръцете на читателя с надеждата, че този диалог не само ще се случи, но и ще има жизнено значение за по-дълбокото осмисляне на нашия автентичен църковен етос. Това обаче е възможно само като общо богословско усилие, което предполага и изисква отговорното отношение към другия, с когото заедно да извършваме това църковно дело. И понеже св. Максим Изповедник казва, че най-голямото, което можем да принесем на Бога е нашето благодарение, аз искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха, винаги и във всичко, за да може тази книга да стане факт. Но доколкото благодарението е най-дълбокият израз на лично отношение към другия и винаги остава неизразима тайна, то аз оставям да благодаря всекиму лично”.
За автора:
Д-р Свилен Тутеков е роден през 1974 г. Завършил е богословие и философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където е преподавател по “Християнска антропология и етика” в Православния богословски факултет. През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на аскетическата антропология на св. Йоан Лествичник. През 2005 и 2007 г. специализира в Богословския факултет на Белградския университет. Автор е на монографията "Литургични измерения на нравствеността" (ВТ, 2000), на студии и статии в областта на християнската антропология и етика. 
