В четвъртък, 19 март, от 18.00 ч. в салона на Софийска света митрополия ще бъде представена книгата на монахиня Максима (Грозданова) „Служение, саможертва, святост“, издание на Видинска света митрополия. В представянето на книгата ще участва авторката, както и редакторът на книгата проф. Иван Ж. Димитров. Встъпителна лекция за антицърковните репресии през епохата на комунизма ще направи доц. Венцислав Каравълчев. На представянето ще присъства Негово Светейшество Българският патриарх Даниил.
Книгата „Служение, саможертва, святост“ е значим документален и църковно-исторически труд, посветен на съдбата на двама духовници от Видинска епархия — йеромонах Паладий (Димитър Милков Данов, 1911–1944 г.) и свещеник Никола Пешев Милеков (1919–1945 г.), пострадали в първите дни и месеци след установяването на атеистичната власт в България. Книгата е издадена от Видинска митрополия като израз на почит към всички клирици, монаси, монахини и миряни, понесли страдания и дори убити заради вярата си след 9 септември 1944 г.
Това изследване има ясно заявена цел: да даде гласност на налични архивни документи, чрез които да бъдат осветлени животът, служението и изповедническата и мъченическа кончина на тези двама духовници, дълго време премълчавани, клеветени или представяни единствено през езика на идеологическата репресия. Авторката съзнателно се стреми да възстанови историческата правда не чрез публицистичен патос, а чрез архивни свидетелства, църковни документи, периодичен печат, устни разкази и семейна памет. Именно това придава на книгата особена тежест: тя не е само възпоменателен текст, а документално издържан принос към историята на Църквата в България през комунистическия период.
Особено важно достойнство на книгата е, че тя не се ограничава с общи оценки за репресиите, а показва конкретните човешки лица на гонението. В центъра са не абстрактни „жертви на режима“, а живи личности с биография, образование, пастирска ревност и ценен принос, духовен облик и социално присъствие. За йеромонах Паладий трудът проследява неговия произход, образованието му в Богословския факултет, монашеския му път в Рилската света обител, служението му във Видинска епархия като проповедник, председател на катедралния храм „Св. Димитър“ и протосингел, както и неговата активна църковно-просветна дейност сред младежта. За свещеник Никола Милеков книгата възстановява неговото достойно свещеническо служение, голлямото му усърдие, страданията му, съдебната разправа и мъченическата му кончина.
Книгата има и важен корективен характер. Авторката на много места проверява, уточнява и поправя неточности, повтаряни в по-ранни публикации на различни автори. Това личи особено ясно в разделите за йеромонах Паладий, където чрез съхранени документи се изясняват неговите точни имена, дата и място на раждане, обстоятелства около образованието, монашеското пострижение и църковното му служение. По този начин книгата не просто разказва, а критично преразглежда и стабилизира историческата памет.
Съществен принос на труда е и неговият по-широк контекст. Книгата показва не само съдбата на двама духовници, но и цялостната атмосфера на следдеветосептемврийската разруха: механизма на обвиненията, насилието при разследванията, типовите формулировки на т. нар. „народен съд“, клеветите, публичното заклеймяване и опита за морално и историческо унищожение на духовенството. В този смисъл трудът на монахиня Максима надхвърля рамката на индивидуалната биография и се превръща в свидетелство за един модел на богоборческо преследване, насочен срещу християнската идентичност на народа.
Много силна страна на изданието е неговият църковен и духовен тон. В книгата мъченичеството не е разглеждано само като исторически факт, а и като свидетелство за вярност към Христос, за духовна твърдост и за победа над страха. Това ясно личи и в двата архиерейски предговора — на Българския патриарх Даниил и на Видинския митрополит Пахомий, които поставят разказа за двамата духовници в перспективата на новомъченичеството и живата памет на Църквата.
Важен акцент е и живата връзка между личната съдба и общността. Авторката събира не само официални документи, но и устни свидетелства, семейни спомени, следи от почит и народна памет, което прави текста по-човешки и по-въздействащ. В него историята не е безплътна хронология, а тъкан от реални човешки отношения, болка и достойнство. От тази гледна точка книгата има стойност не само за специалистите по църковна история, но и за всички, които се интересуват от паметта за гоненията срещу Църквата в България, от нравствената история на ХХ век и от свидетелствата за християнска устойчивост в епоха на насилие.
Сполучлив подход на авторката е и паралелът на участта на двамата клирици с тази на два храма в епархията, с което тя нагледно ни показва разрушителния бяс на тогавашната атеистична власт - да унищожава всичко, което не се вписва в нейната идеология и властови претенции над цялостния живот на народа ни.
„Служение, саможертва, святост“ е книга, която изпълнява няколко важни задачи едновременно: тя е изследване, защото работи с документи и коригира неточности; тя е израз на признателност, защото възвръща доброто име на двама оклеветени духовници; и накрая тя е духовно свидетелство, защото показва как в условията на комунистическия терор свещеническото служение може да достигне до изповедничество и мъченичество. Именно затова трудът на монахиня Максима има особено значение както за Видинска епархия, така и за по-широката църковна и национална памет.
Монахиня Максима е част от сестринството на Дивотинския манастир "Света Троица" край Банкя, София. До 2024 г. тя беше на послушание в Раковишкия манастир, Видинска епархия, и тогава с благословението на Видинския митрополит Даниил (сега Български патриарх и Софийски митрополит) е направила своето изследване, представено като магистърска работа в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". С отеческата подкрепа и насърчението на Негово Светейшество тя подготви разширен и обогатен в нови документи и снимки вариант на труда си, който вече е на разположение на всички интересуващи се читатели.
