Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Изданието е второто от амбициозната популяризаторска поредица “Малка православна библиотека” на издателство Синтагма. Включени са  четири  текста – От портрета до иконата, Иконата и нетварната светлина, Страх и свобода в служението на иконографа и За етоса на иконографията, които представят на българския читател отец Стаматис на само като иконограф, но и като сериозен православен богослов. Издателите благодарят на отец Стаматис Склирис за предговора, който е изпратил за първата негова книга, излязла на български език.

Преводът от сръбски и гръцки език е дело на Тодор Енчев, Константин Константинов и д-р Свилен Тутеков, който работи и върху подбора на текстовете и научната им редакция. И този път няма да пропуснем професионалното полиграфско изпълнение на печатница "Фабер", Велико Търново – представени са икони на автора в рамките на една цветна кола.

Издателството благодари на съмишлениците и спомоществователите, които и този път подкрепиха стремежа му да предложи на българските читатели нещо стойностно. За контакти: sintagma@abv.bg

ПИТАЩИЯТ ПОГЛЕД 

Главната характеристика на художествените произведения на о. Стаматис е погледът. Макар неговият художествен опус да се разпростира върху много области – фрески, икони, картини, украси на книги и т. н. и макар да се проблематизира в различни техники и стилове, във всичко това има нещо общо, което обединява и придава на всичко една стабилна идентичност. Тази характеристика е погледът на лицата. На всички нарисувани образи на о. Стаматис погледът е “питащ”. Така както според псалмите, Бог “прониква в сърцето и изпитва вътрешностите”, така и погледът на тези образи пита, изпитва до дълбочината на съществуването наблюдателя на картината. По това този поглед се различава както от погледа на фаюмските портрети, така и от погледите на светците от византийските икони. На портретите от Файюм нарисуваният образ осъществява отношение с наблюдателя чрез един тъжен и спокоен поглед. От друга страна, на иконата погледът е трансцендентен и преодолява усещането за този свят. В произведенията на о. Стаматис погледът излиза от нарисувания образ и изпитва наблюдателя. Затова можем да го наречем “питащ поглед” – поглед, който изпитва.

Йоан Зизиулас,

митрополит Пергамски


Вместо предговор
Все още не съм успял да намеря определение за иконата. Нито знам точно какво трябва да бъде иконата, нито по какъв начин. Само предчувствам, че тя изразява нещо различно и по-възвишено от всички изкуства. Също чувствам, че рисувам една икона не с помощта на молитвата, както старите иконописци, а като молитва: да ме изкупи и спаси Господ и Богородица и рисуваният светец.

Богословите са нарекли почитането на иконите “поклонение-отношение” (σχετική προσκύνησις), което води към първообраза, а писателите – прозорец към небето. Може би тя показва другия пейзаж на Божия свят, там, където се преодоляват законите и преходността. Там, където Синът казва на Отца: “Ето, аз и децата, които Ти ми даде”. Именно тези „деца” с тяхната крайна незлобивост търси Иконописецът.
Значи – от другата страна на времето ли? От другата страна на историческото събитие? От другата страна на пространствения хоризонт?

 “Да утоля жаждата” означава, че пия от капчиците. Не мога да живея без иконата нито в тукашната, нито в отвъдната реалност. Затова и всяка икона е последна, непреводима, уникална. Не само че всеки светец е нов по отношение на другия, но и всяка икона на този светец представя автентичен и оригинален негов израз. Така, както всяко “Свят, Свят, Свят!” на Небесните Сили прекъсва монотонността на смъртния човек, побеждава досадата именно с неповторимото всеки път удивление пред неочакваната Красота.

Нацапвам, търся, разказвам иконата, което ще рече: измервам моето незначително битие като единствено, като го водя до отображение на вечния Истински Съществуващ.

Да рисувам икона означава да водя всеки отхвърлен и унижен във вечността на Невечерната светлина.

Неделя на отците от Седмия Вселенски Събор, 1997 


За автора
skliriо. СтаматисОтец Стаматис Склирис е роден в Атина (Пирея) през 1946 г. При кръщението си получава името на св. новомъченик Стаматис от остров Идра. От ранно детство проявява интерес към изобразителното изкуство. Завършва първо медицина (1971), а след това и богословие (1976) в Атинския университет. Продължава образованието си в Белград, където слуша лекции по богословие и история на изкуството в Богословския и Философския факултет. Тази негова любов към богословието и изкуството го е направила един от най-добрите познавачи на православната иконология и на технологията на иконата, както и на античното, средновековното и модерното изкуство. Силно духовно влияние върху него са оказали о. Юстин Попович, старецът Паисий (Светогорец) и големият православен богослов Йоан Зизиулас, митрополит Пергамски.

През 1979 г. е ръкоположен за свещеник в Атинската архиепископия и оттогава служи като енорийски свещеник. Бил е гост-професор по иконография в Академията по изкуство и консервация на Сръбската църква в Белград;  член е на Комисията на Академията по църковно изкуство при Св. Синод на Гръцката църква. В своите многобройни студии и статии, публикувани в различни издания и на много езици, о. Стаматис говори главно за светлината във византийската икона, за отношенията между портрета и иконата, между иконата и модерното изкуство, между иконата и педагогическата психология и аудио-визуалното изкуство и т. н.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r8p 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин