Електронната книга е достъпна тук и по мнението на мнозина е събитие за почитателите на християнския мислител и поет. Преводът от английски на Добромир Кралчев е изключително качествен в художествено отношение.
През последните няколко месеца форумът на "Двери БГ" беше използван от Добромир като работилница в процеса на окончателната обрабока на изданието. Въпреки че преводът на поезията на Честъртън е доста тежка задача, обезкуражила мнозина преводачи, Добромир се е впуснал самоотвержено в битка, подобно на двамата герои от "Кълбо и кръст" Макклейн и Търнбул и резултатът не е закъснял.
Предлагаме на читателите на "Двери" две стихотворения от книгата:
Песента на Кудел
Нима без носове са
чедата на Адам?
Та розата ухайна
е гатанка безкрайна,
непостижима тайна
за всеки ум голям.
Нима без носове са?
Нима не чувстват как
под плътната завеса
на черен нощен мрак
изконно достояние
ограбва им врагът?!
Дори едно ухание
не смеят да спасят!
Като вода лъчисто,
по-храбро от пръстта,
като росата чисто,
по-свято от смъртта —
незримо като всички
най-истински неща.
Пов̀ея свеж, кристален
на зимната гора,
лъх̀а солен, печален
на бурните моря,
дъх̀а тих на целувката
с беззвучния ̀и глас,
и онзи — на преструвката —
създаде Бог за нас.
* * * * *
И Кудел пита смаян
все този стар въпрос:
Нима без носове са?
Нима без носове са?
Човешки род окаян,
едничък си без нос!
Дете на снеговете
Сред натрупан сняг, в неизброден мрак —
нощ безкрайна, окъпана в дъжд —
зазвучава химн — тъй желан и любим,
и нечут досега ни веднъж.
Само в киша и сняг ний узнаваме как
се жадува за огън голям.
И земята дори в буйна радост гори,
и сърцето ̀и крий звезден плам.
Пътят, в лед скован, води в древен хан,
дето в скреж е повито дете.
И по тази следа дири всяка душа
оня хан, скрит незнайно къде.
Боговете умират като златни листа,
че денят е останал без мощ.
Боговете са мъртви като златна руда̀.
И едно Дете грее среднощ.