Мобилно меню

4.968 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (125 Votes)

Радомиров псалтирЗографският манастир издаде известния и извънредно ценен среднобългарски езиков и художествен паметник Радомиров псалтир (Зогр. 59). Изданието е част от поредицата „Към изворите“ на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Преди това излязоха изданието на протографа на История славянобългарска, Зографските фрагменти на кирилица, както и Манастирската кондика.

Радомировият псалтир е пергаментен ръкопис от 13 в., състоящ се от 172 листа с изключително богата украса. Псалтирът се издава в два тома. В първия е включен палеографски и текстологичен анализ, а също така и наборен текст. Вторият том е фототипно издание на паметника, като копията са от дигиталната колекция на манастира.

Изданието е в сътрудничество с Катрин Мери МакРобърт (Оксфордски университет), която представя свое изследване върху славянския текст на псалтира. Върху палеографията и украсата на ръкописа своите наблюдения публикува Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). Наборният текст е дело македонската изследователка Лиляна Макарийоска (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“, Скопје), радактиран от Катрин Мери МакРобърт и Екатерина Дикова (Институт по балканистика с център по тракология към БАН).

Издателите смятат за важно научната общност да има достъп до изворите на нашата култура и духовност, както и да се срещне с гледната точка на Църквата за тези извори, се казва в предговора към изданието. „Смисълът на нашите научни издания, както и на създадения по инициатива на нашата св. обител дигитален фонд в библиотеката на Софийския университет, е в създаването на условия за една среща. Среща между Църквата и науката, от която и двете страни биха могли да имат голяма полза“.

Повече за новото издание – тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8yw68 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики