„Радомиров псалтир“ – ново издание на средновековен ръкописен паметник от Зографската св. обител

В своята поредица „Към изворите“ Зографският манастир, чрез Фондацията си „Наследство на Зографската света обител“, издаде ценния средновековен пергаментен псалтир от 13 в., наречен „Радомиров“. В издателската поредица „Към изворите“ се публикуват както изворови текстове и паметници от архива на манастира, така и приносни трудове върху неговото културно наследство. Паметниците, които са издадени досега в поредицата са: История славянобългарска, най-ранните пергаметни фрагменти на кирилица от манастирската сбирка и най-ранната манастирска кондика на български език.

Най-новото издание в манастирската поредицата е на известния като „Радомиров псалтир“ (по сигнатура Зогр. 59), наречен така на своя средновековен преписвач дяк Радомир. Ръкописът е датиран от последната четвърт на 13 в., украсен със заставки и инициали отличаващи се с богат колорит. Освен като художествен паметник ръкописът привлича внимание и със своя текст, свидетелстващ за непрестанните опити на нашите средновековни книжовници да подобряват преводаческите си умения, да „усъвършенстват“ старобългарския език при предаването на свещените текстове от Писанието. Не на последно място Радомировият псалтир е ценен и като литургически паметник, защото той е богослужебен (следовен) псалтир. Последованията след катизмите са свидетелство за развитието на богослужението и химнографията в Православната църква.

Изданието на ръкописа се състои от две части. Първата е факсимилно издание на паметника, от което всеки може да придобие пълна представа за това какво представлява един средновековен ръкопис. Публикуваните копия са от дигиталната колекция на манастира, който през последните десетина години извърши пълна дигитализация на средновековните си архиви. Част от паметниците от този архив са достъпни в Зографска електронна научноизследователска библиотека към Софийския университет, но могат се използват само в рамките на библиотеката. Самата електронна библиотека е насочен предимно към учени и изследователи, което създава трудности всеки безпрепятствено да има достъп до ръкописите. Втората част на изданието съдържа разчетения и набран текст на псалтира, а също така и кодикологическо, изкуствоведско и текстологическо изследване. Предговорът към научите студии е на йером. Атанасий Зографски. В него зографският библиотекар и хранител на архива на манастира добавя няколко археографски бележки за историята на ръкописа. В последващото изложение о. Атанасий изключително добре и аргументирано представя мотивацията на манастирското братство да се захване с нелеката и отговорна задача да организира и да продуцира подобни научни, а защо да не кажем и високо художествени издания, съчетаващи ревността на монаха към Словото и словесата и добронамерените усилия на светските учени в тяхното изучаване. Следващата част е статията на проф. Елисавета Мусакова върху писмото и украсата на Радомировия псалтир. Много подробно и задълбочено, изтъкнатия наш специалист, разглежда проблемите и предлага своята интерпретация на кодикологическите въпроси, които този средновековен паметник поставя. Втората статия е посветена на текстологията на ръкописа, разгледан в неговата цялостност (псалтирен текст, химнография, литургически указания). Неин автор е британската палеославистка и отлична познавачка на славянските преводи на псалтира Катрин Мери Макробърт, професор от Оксфорд. Нейната статия се издава на английски и в превод на български (преводът е на д-р Екатерина Дикова, БАН), което предполага, че кръгът на потенциалните читатели става изключително голям. Към научния екип издаващ Радомировия псалтир беше привлечена и проф. Лиляна Макарийоска от Скопие (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“). През 1997 г. тя прави първото издание на текста на псалтира. Това издание вече е остаряло, а и тогава тя не е имала достъп до добри и качествени копия на самия паметник, което е довело до някои неточности. Проф. Макарийоска е предоставила своя наборен текст за настоящето издание, който е бил дигитализирана и след това ревизиран от проф. К. М. Макробърт.

По този начин тази книга на манастирското издателство успява да събере трима учени от различни страни, които успяват да се обединят и да споделят многогодишните си изследователски усилия върху изучаването на свещените текстове. Това е един много позитивен сигнал за обединяващата роля на съвременното манастирско духовенство сред изследователите. Изданието е ценен принос и за всички изследователи на средновековните ни старини, а също, по думите на о. Атанасий, и за „по-задълбочено  търсещите корените на благодатния живот в Христовата Църква“.

Двата тома на изданието ще се продават заедно. Могат да се намерят в повечето църковни книжарници, както и във веригата „Хеликон“ и в книжарница „Български книжици“ в София.

Кратка анотация и избрани страници на сайта на фондацията тук.