На българския книжен пазар излезе и четвъртият том със събраните съчинения на о. Георги Флоровски: Мъдрост и премъдрост. В сборника са включени статии на о. Флоровски, писани по време на престоя му в България в началото на 20-те години на миналия век, след като емигрира от родината си. Включени са статиите „Двата завета“, „Разриви и връзки“, „Хитростта на разума“, „За неисторическите народи (Страната на родителите и страната на чедата)“, „За праведния и греховния патриотизъм“, „Човешката мъдрост и премъдростта Божия“, „За почитането на Софѝя, премъдростта Божия, във Византия и в Русия“, „Живял ли е Христос? (Исторически свидетелства за Христос)“, „Смисълът на историята и смисълът на живота“, „В света на търсенията и блуждаенията“ и др. Книгата е поредната от Библиотека „Православен калейдоскоп“ и се издава с финансова помощ от столичния храм „Света Софѝя“. В предговора към читателите редакторът на сборника д-р Павел Павлов благодари на всички преводачи, на предстоятеля и настоятелството на столичния храм „Света Софѝя“, както и на всички почитатели на о. Георги Флоровски в България, които очакват с нетърпение всеки негов нов текст. Предлагаме ви откъс от уводните думи към сборника:
„… За да седне човек с перо или клавиатура в ръка и да започне да пише, се изисква доста дълъг път и усилие преди това. Хората започват да пишат на различна възраст, в зависимост от тяхната потребност да го правят или пък обусловени от дължината на пътя до масата за писане. При всички положения, освен неистовото желание да кажеш или да напишеш нещо, което другите да чуят и прочетат, е необходима подготовка, среда, книги, … а трябва и харизма. Всичко това не липсва на нашия автор. И харизмата, и средата, и образованието. А какво неистово желание само…
На бъдещия отец Георги Флоровски се налага да напусне родния дом, град и университет в период, когато започва да жъне плодовете и успехите на своя труд. Той е на двадесет и шест години и тъкмо е спечелил конкурс за частен доцент по История на руската мисъл в родния му Новоросийски университет, Одеса. Принудителната емиграция в София е на път да прекърши стремежите на младия човек. Би било нормално да изпитва носталгия и разочарование от създалата се ситуация. В София няма тази среда и традиции, няма нужната класа и достатъчно свобода. Младият учен обаче надмогва всички трудности, стъпва на крака и се развихря с перото. Непрекъснато търси възможности за публикуване. Именно този стремеж го свързва още през 1920 г. с евразийската група. Николай Трубецкой има контакти и възможности, Сувчински е шеф на българо-руското издателство, а Савицки има опит от издателска и управленска работа като помощник на Петър Струве. Всичките са под тридесетгодишни.
Флоровски пише непрекъснато. През март 1921 г. датира три свои обемни статии. Пише в евразийските сборници, в сп. Руска мисъл, в Църковен вестник, в Духовна култура, в Славянски глас, в юбилейни сборници – навсякъде, където има възможност. Авторът има нужда да изкаже всичко, което го вълнува, а е лишен от своята катедра на университетски преподавател. Истинска драма за младия човек е невъзможността да упражнява своето призвание. Това обаче довежда до най-наситения период на публикуване в целия му живот. В София той публикува и първата си книга: Достоевски и Европа. Тя е плод от усилената му лекторска дейност в „Славянска беседа“.
Настоящият том от събраните съчинения на о. Георги Флоровски е посветен на тридесетгодишнината от неговата блажена кончина. Във връзка с тази годишнина в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше проведен цикъл от семинарни срещи, обединени от общото наименование: „Година на о. Георги Флоровски“. На тези срещи бяха осветлени и представени различни аспекти от живота и творчеството на отеца. В тях взеха участие голям брой познавачи, изследователи и почитатели на творчеството на о. Георги Флоровски. На тези срещи се роди и инициативата за издаването на специален том от събраните му съчинения.
В настоящия том са събрани ранни текстове на отеца, предимно тези, които са писани или издавани в България. Стремежът беше да се представи „българският Флоровски“, с което да се направи принос към издаването и популяризирането на текстовете на о. Георги Флоровски в по-широк мащаб. Разбира се този том се оказа тесен да събере всички „български“ текстове на автора – на тях ще бъде посветен още един том от събраните съчинения“.
