Св. Киприян Цамблак Чудотворец (ок. 1330 – 1406 г.), митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия
Митрополитът св. Киприян Цамблак – българинът просветител, книжовник, иконописец и деятел на Православната църква в България, Византия и древна Русия, продължител на делото на своя духовен брат св. Патриарх Евтимий Търновски, е малко познат на широката публика в България.
Киприян Цамблак е роден около 1330 г. в Царевград-Търнов и произхожда от болярския род Цамблак. В руската историография и църковна литература често наричат българина влах. В името Цамблак, Цамвлах, Цимивлах, Семивлах се търси етимология за произхода на самата личност и се е наложило мнението, че митрополитите Киприян и Григорий произхождат от побългарен знатен влашки род.
В руските източници се прокрадва доскоро мнението, че митрополитът е от сръбски произход, но след публикуване на изследването на архимандрит Амфилохий (“Труды ІІІ археологического сьезда”, т. ІІ, Киев, 1878), българският корен на св. Киприян е доказан и тази грешка е вече изправена.
Знатният болярски род Цамблак е изиграл важна роля в доброто възпитание и просвещение на младия юноша. Повлиян от извънредно високия духовен авторитет на преподобния Теодосий Търновски, Киприян постъпва в неговата школа – Кефаларевския (Килифарския) манастир. “Теодосий... привличаше като магнит много други от различни места и тази чудна планина се изпълни с много монаси” (житие на св. преподобний Теодосий Търновски). Тук той се запознава с учението на исихазма, доразвива духовната си култура и придобива знания за борбата с ересите. В школата на Теодосий той общува със своите духовни събратя, сред които са ученият монах Дионисий Дивни и бъдещият духовен водач на българския народ – св. Евтимий Патриарх български.
Това сътрудничество продължава и по-късно, когато поради зачестилите нападения върху обителта, школата е преместена в манастира “Св. Троица”, създаден с помощта на цар Иван Александър. Когато през 1363 г. Теодосий Търновски решава да посети своя събрат от манастира в Парория (Странджа), също ученик на св. Григорий Синаит – Цариградския патриарх Калист І, той взема със себе си четирима от най-добрите си ученици. Сред тях са Евтимий и неговият духовен брат Киприян. След смъртта на Теодосий (27 ноември 1363 г.) в манастира “Св. Мамант”, той придружава Евтимий в Студийския манастир и по-късно се установява в светогорската обител “Св. Павел”. С праведния и свят начин на живот – познаване на свещените книги и писания, образованост и любознателност монахът Киприян се прочува сред братята в Светогорските манастири. За живота му черпим сведения от посланието “Евфимия” на св. патриарх Евтимий до инока Киприян.
В манастира способният монах задълбочава знанията си върху учението на Григорий Палама и прави първите си опити в иконографията. Всички тези изключителни качества са забелязани от патриарх Филотей (Кокин), заемал Цариградската патриаршеска катедра през 1354-1355 г. и 1362-1376 г. Той привлича Киприян в Константинопол и го прави свое специално доверено лице – “приближен инок”.
Да припомним факта, че Константинополската патриаршия в тези години е радетел за единството на православната църква във всички територии, държави и княжества, населени с православни, и спомага за завоюване на нови територии на православната религия. Нейната ръководна роля, влияние и подпомагане на поместните църкви с книжнина и специалисти продължава и след падането на Цариград под турска власт. Тя още не е завладяна от по-късно родената “Мегали идея”, за което свидетелства фактът, че патриарси в Цариград са избирани и от средата на славянското население.
Това сътрудничество продължава и по-късно, когато поради зачестилите нападения върху обителта, школата е преместена в манастира “Св. Троица”, създаден с помощта на цар Иван Александър. Когато през 1363 г. Теодосий Търновски решава да посети своя събрат от манастира в Парория (Странджа), също ученик на св. Григорий Синаит – Цариградския патриарх Калист І, той взема със себе си четирима от най-добрите си ученици. Сред тях са Евтимий и неговият духовен брат Киприян. След смъртта на Теодосий (27 ноември 1363 г.) в манастира “Св. Мамант”, той придружава Евтимий в Студийския манастир и по-късно се установява в светогорската обител “Св. Павел”. С праведния и свят начин на живот – познаване на свещените книги и писания, образованост и любознателност монахът Киприян се прочува сред братята в Светогорските манастири. За живота му черпим сведения от посланието “Евфимия” на св. патриарх Евтимий до инока Киприян.
В манастира способният монах задълбочава знанията си върху учението на Григорий Палама и прави първите си опити в иконографията. Всички тези изключителни качества са забелязани от патриарх Филотей (Кокин), заемал Цариградската патриаршеска катедра през 1354-1355 г. и 1362-1376 г. Той привлича Киприян в Константинопол и го прави свое специално доверено лице – “приближен инок”.
Да припомним факта, че Константинополската патриаршия в тези години е радетел за единството на православната църква във всички територии, държави и княжества, населени с православни, и спомага за завоюване на нови територии на православната религия. Нейната ръководна роля, влияние и подпомагане на поместните църкви с книжнина и специалисти продължава и след падането на Цариград под турска власт. Тя още не е завладяна от по-късно родената “Мегали идея”, за което свидетелства фактът, че патриарси в Цариград са избирани и от средата на славянското население.
През втората половина на ХІV в. в земите на древна Русия се забелязват няколко явления: засилване на католическото влияние от Полша и Литва, борба на литовците срещу кръстоносците, раздробеност поради хунските нахлувания и княжески междуособици. Поради издигане на ръководната роля на Московското княжество и в резултат на това обособяване на самостоятелна Московска митрополия с претенции за първенство в православната вяра в руските земи, се поражда конфликт с Киев, т. е. единството на Велика Рус и Мала Рус е застрашено. Митрополитът на Киев и цяла Русия с местоположение в Москва Алексий (Бяконт) (1354-1378) занемарявя посещенията и задълженията си към западноруските земи, подложени на интервенция от католическата църква. Поради тези причини великият киевско-литовски княз Олгерт (1341-1377 г.) се жалва за това на Патриарх Филотей. За това спомага и обстоятелството, че след смъртта на митрополит Роман (1354-1361 г.) Литва загубва главата на своята православна църква. През 1371 г. князът написва официално писмо за помощ до Цариградския патриарх, в което описва горепосочените факти и едновременно с това обвинява в злоупотреби Московския митрополит Алексий. На загрижения цариградски патриарх му трябвал добре обучен в църковните дела човек, който да разследва и изправи зародилата се ситуация. Като човек с богословска подготовка, образован, владеещ гръцки и старобългарски език – употребявян в днешните територии на България, Македония, Тракия, Сърбия, Влашко и Молдова и близостта до старославянския език на народите, населяващи древна Рус, Киприян се явявал идеалният човек за тази мисия.
През 1373 г. апокрисиарий (църковен посланик) Киприян пристига в Русия в качеството си на патриаршески пратеник. През време на престоя си той се запознава с проблемите на Киевско-Литовското княжество, а благодарение на личните си качества на високоерудиран християнин и човек, той се сближава с княз Олгерд и сина му княз Владимир, като успешно решава поверената му мисия. Впечатлен от него, княз Владимир Олгердович пожелава да го има за свой духовен баща и моли Цариградския патриарх да го постави на митрополитския престол в Киев. Отчитайки заслугите му в повереното пратеничество и стремежа да запази православието и единството на славянските земи в Източна Европа, патриархът удовлетворява молбата. На 2 декември 1375 г. патриарх Филотей ръкополага Киприян за митрополит Киевско-Литовски с тенденция, след смъртта на Московския митрополит Алексий, той да заеме митрополитския престол в Москва и да оглави църквата на цяла Рус. Прозорливата обединителна политика на Цариградския патриарх за славяните в древна Русия се осъществява с назначаването на новия църковен глава.
За да осветлим най-добре живота и работата на новия митрополит и тежките задачи и борби, които предстоят да преодолее на митрополитската катедра в Киев и Москва, трябва да знаем добре обществено-политическата, историческа и духовна обстановка и събития по това време. В официалните исторически летописи св. Киприян е глава на Руската църква от 1375-1406 г. Но тук искам да отворя една скоба: Киприян Цамблак е митрополит на православната Киевско-Литовска църква с център Киев от 1375-1406 г., а духовен глава на Московското княжество и митрополит на цяла Русия е в периода 1380 – 1382 г. и 1389 – 1406 г.
Защо е така? Да проследим събитията.
След завземането на Киевска Рус от Литовския княз Гедимин (1316 – 1341 г.) той установява опекунство над властта в Киев. Въпреки опитите на католическата, а и на православната църква за покръстването му, той си остава езичник. Животът на литовските князе и техните наследници, приели православието, преминава в непрекъснати борби с Тевтонския орден, Полското княжество, прибалтийските и руски княжества. Често тези битки са между роднини – братя и братовчеди; например княз Кейстут има 7 сина, а неговият брат великият княз Олгерд оставя 12 наследника. На юг владенията на Олгерд се разширяват с присъединяването около 1360 г. на Брянското, Северското и Черниговското княжества. През 1362 г. Подолската земя е присъединена към Литва след победите на великия княз Олгерд над трима татарски ханове в битката при река Сините води. След Подолието е присъединена напълно Киевската земя, като Олгерд измества от престола киевския княз Фьодор, подчинен на “Златната Орда”, и предава Киев в ръцете на своя син княз Владимир (1362 г.). Олгерд отправя своите сили срещу руските земи, стараейки се да утвърди своето влияние в Новгород и Псков. Това му се отдава само отчасти заради съперничеството на Москва, но смоленският княз се намира в пряка зависимост от Олгерд независимо от походите на русите през 1368 и 1375 г. срещу Смоленск. За завземането на Волинската земя княз Олгерд води упорити битки с Полша, завършили с мир през 1377 г. Земите Берестийска, Владимирска и Луцка преминават към Литва, а Холмска и Белзка – към Полша. Пез 1377 г. великият Киевско-Литовски княз Олгерд умира.
По това време сред руските княжества се издига Московското начело с княз Семьон Иванович, с което великият литовски княз Олгерт се намира в мирни отношения. През 1363 г. в подчинение на новата сила, Московското княжество, са Ростов, Суздал, Нижни Новгород. В 1364 г. са издигнати каменните стени на Москва – Кремъл и тя става трудно достъпна за завоевателите. При княз Дмитрий Иванович (1350 – 1389 г.) се появава разрив между московското и литовското княжество заради Твер, където за престола спорят кащинският княз Василий Михайлович и неговият племенник княз Всеволод Ал. Хомски. Москва поддържа първия, а Литва – втория. Олгерд извършва няколко похода в московските владения през 1368, 1370 и 1372 г., но те са неуспешни и след тях литовският княз загубва влиянието си над Твер.
През втората половина на ХІV в. в хунско-татарските племена на Златната орда започват значителни раздори и упадък. За 20 години от 1359 до 1380 г. в нейното управление се сменят 25 хана. В 1378 г. княз Дмитрий разбива татарите на хан Мурза на бреговете на р. Родна, а упадъкът завършва със знаменитата Куликовска битка през 1380 г. В нея обединените руски войски на княз Дмитрий разгромяват пълчищата на хан Мамай и за тази победа князът получава всеруско признание и обич, става велик княз и приема титлата Донски.
След завземането на Киевска Рус от Литовския княз Гедимин (1316 – 1341 г.) той установява опекунство над властта в Киев. Въпреки опитите на католическата, а и на православната църква за покръстването му, той си остава езичник. Животът на литовските князе и техните наследници, приели православието, преминава в непрекъснати борби с Тевтонския орден, Полското княжество, прибалтийските и руски княжества. Често тези битки са между роднини – братя и братовчеди; например княз Кейстут има 7 сина, а неговият брат великият княз Олгерд оставя 12 наследника. На юг владенията на Олгерд се разширяват с присъединяването около 1360 г. на Брянското, Северското и Черниговското княжества. През 1362 г. Подолската земя е присъединена към Литва след победите на великия княз Олгерд над трима татарски ханове в битката при река Сините води. След Подолието е присъединена напълно Киевската земя, като Олгерд измества от престола киевския княз Фьодор, подчинен на “Златната Орда”, и предава Киев в ръцете на своя син княз Владимир (1362 г.). Олгерд отправя своите сили срещу руските земи, стараейки се да утвърди своето влияние в Новгород и Псков. Това му се отдава само отчасти заради съперничеството на Москва, но смоленският княз се намира в пряка зависимост от Олгерд независимо от походите на русите през 1368 и 1375 г. срещу Смоленск. За завземането на Волинската земя княз Олгерд води упорити битки с Полша, завършили с мир през 1377 г. Земите Берестийска, Владимирска и Луцка преминават към Литва, а Холмска и Белзка – към Полша. Пез 1377 г. великият Киевско-Литовски княз Олгерд умира.
По това време сред руските княжества се издига Московското начело с княз Семьон Иванович, с което великият литовски княз Олгерт се намира в мирни отношения. През 1363 г. в подчинение на новата сила, Московското княжество, са Ростов, Суздал, Нижни Новгород. В 1364 г. са издигнати каменните стени на Москва – Кремъл и тя става трудно достъпна за завоевателите. При княз Дмитрий Иванович (1350 – 1389 г.) се появава разрив между московското и литовското княжество заради Твер, където за престола спорят кащинският княз Василий Михайлович и неговият племенник княз Всеволод Ал. Хомски. Москва поддържа първия, а Литва – втория. Олгерд извършва няколко похода в московските владения през 1368, 1370 и 1372 г., но те са неуспешни и след тях литовският княз загубва влиянието си над Твер.
През втората половина на ХІV в. в хунско-татарските племена на Златната орда започват значителни раздори и упадък. За 20 години от 1359 до 1380 г. в нейното управление се сменят 25 хана. В 1378 г. княз Дмитрий разбива татарите на хан Мурза на бреговете на р. Родна, а упадъкът завършва със знаменитата Куликовска битка през 1380 г. В нея обединените руски войски на княз Дмитрий разгромяват пълчищата на хан Мамай и за тази победа князът получава всеруско признание и обич, става велик княз и приема титлата Донски.
Спирам се подробно на по-горните събития, които изиграват решителна роля за издигане на Москва при новия велик княз Дмитрий Донски и са съдбоносни за живота на митрополит Киприян. От очерталата се обстановка виждаме, че новият митрополит на Киевска Рус и бъдещ на цяла Русия пристига в Киев по покана от литовския велик княз Олгерд – върл съперник и противник на Москва и нейния княз с поддръжката на Константинополския патриарх. Тук Киприян става духовен баща на сина му княз Владимир Олгердович. По това време в Москва е седалището на митрополит Алексий, който до пристигането на българина носи титлата Киевски, Литовски и на цяла Русия.
След ръкополагането на новия митрополит в Киев, фактически за стария московски митрополит Алексей остава ръководството само на земите на Московското княжество. Той е духовният баща на бъдещия велик княз Дмитрий Донски. Поради съперничесвото между двамата князе и техните духовни учители след смъртта на Алексий през 1378 г. московският княз, който иска да държи и духовната власт в свои ръце, не изпълнява клаузата в договора с патриарх Филотей за поставянето на митрополит Киприян начело на Московската катедра. Той избира за този пост своя любимец – придворния свещеник Митяй (Михаил).
След отхвърлянето митрополит Киприян предприема пътуване по суша до Цариградския патриарх, който да разреши възникналия православен скандал. Прекосявайки българските земи, той посещава родния Търновград през 1379 г., посрещнат сърдечно от патриарх Евтимий – срещата е вълнуващо описана от Григорий Цамблак.
След сложна църковно-дипломатическа борба през 1380 г., правата му като глава на Руската църква са узаконени и митрополит Киприян се завръща в Киев. Междувременно протежето на великия княз, заемащо митрополитската московска катедра Митяй-Михаил (1378-1379 г.) умира внезапно в 1379 г. и митрополитският престол е свободен. На 23 май (ст. стил) 1381 г. на празника Възнесение Господне митрополит Киприян е посрещнат тържествено със звън на камбани от народа на Москва и висшето духовенство. Поради водената независима политика от царската власт, която отстоява до край, той е набеден от Дмитрий Донски в предателство и съдружие с литовските князе. Прогонен от Москва, през 1382 г. се завръща в Киев.
След ръкополагането на новия митрополит в Киев, фактически за стария московски митрополит Алексей остава ръководството само на земите на Московското княжество. Той е духовният баща на бъдещия велик княз Дмитрий Донски. Поради съперничесвото между двамата князе и техните духовни учители след смъртта на Алексий през 1378 г. московският княз, който иска да държи и духовната власт в свои ръце, не изпълнява клаузата в договора с патриарх Филотей за поставянето на митрополит Киприян начело на Московската катедра. Той избира за този пост своя любимец – придворния свещеник Митяй (Михаил).
След отхвърлянето митрополит Киприян предприема пътуване по суша до Цариградския патриарх, който да разреши възникналия православен скандал. Прекосявайки българските земи, той посещава родния Търновград през 1379 г., посрещнат сърдечно от патриарх Евтимий – срещата е вълнуващо описана от Григорий Цамблак.
След сложна църковно-дипломатическа борба през 1380 г., правата му като глава на Руската църква са узаконени и митрополит Киприян се завръща в Киев. Междувременно протежето на великия княз, заемащо митрополитската московска катедра Митяй-Михаил (1378-1379 г.) умира внезапно в 1379 г. и митрополитският престол е свободен. На 23 май (ст. стил) 1381 г. на празника Възнесение Господне митрополит Киприян е посрещнат тържествено със звън на камбани от народа на Москва и висшето духовенство. Поради водената независима политика от царската власт, която отстоява до край, той е набеден от Дмитрий Донски в предателство и съдружие с литовските князе. Прогонен от Москва, през 1382 г. се завръща в Киев.
След изгонването му борбата за митрополитския престол в Москва се изостря, като решителна роля в нея играят князете на литовското и на московското княжество – Владимир Олгердович и Дмитрий Донски. За московски митрополит с благословията на Цариград е избран гръкът Пимен (1382-1385 г.), който не е посрещнат добре от народа, местното духовенство и княза, защото е получил сана чрез измама. Тогава под натиск на Дмитрий Донски и с благословията на популярния светец Сергий Радонежки за московски митрополит е наложен суздалският архиепископ Дионисий (1384-1385 г.), който заминава в Цариград да получи патриаршеска благословия. На връщане оттам той преминава през земите на Киевска Рус, където е задържан от литовския княз Владимир Олгердович през 1384 г. По сведение на полските историци самозванецът (според княза) е разпитван защо иска да бъде московски митрополит, след като законен глава на руската църква е митрополит Киприян. Отстоявайки правата на българина, князът изпраща Дионисий на заточение и той умира там в 1386 г. Заради това за митрополит в Москва е върнат Пимен.
През годините на тези метежни събития Киприян се явява отново в Цариград при патриарх Нил (1380-1388 г.) на патриаршески съд, където са потвърдени правата му върху митрополитския престол в Москва.
В края на 1387 г. по време на Цариградския събор е решено, че “митрополит Киевско-Литовски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприян, който до края на живота си ще заема този пост”. Това законно право той получава едва след смъртта на великия княз Дмитрий Донски през 1389 г. През пролетта на 1390 г., в четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва, посрещнат от духовенството и новия княз Василий Дмитриевич (1389-1425 г.).
Управлявайки йерархиите в две различни държави, митр. Киприян съумява да съхрани единството на руската земя и църква. Когато през 1395 г. хан Тамерлан (Тимур) напада руските земи, митрополитът също като своя събрат св. патриарх Евтимий организира защитата на града и повдига духа на населението и бойците.
Той организира на 26 август посрещане извън града на чудотворната икона от гр. Владимир “Владимирска св. Богородица” – закрилницата на руския народ, която след това е внесена в Москва. “Като слънчева заря” (според руския летопис) огрява светинята руската земя и разколебаният хан оттегля войските си. Заради това знамение на иконата, държана от митрополита, той е почитан от руския народ преживе като чудотворец.
На това свещено място със съдействието на Киприян е основан през 1397 г. Сретенският манастир и всяка година на 26 август с молитвено шествие иконата се изнася от Сретенската обител и се внася в Успенския събор. Преживял тежко превземането на своето отечество България от турците, Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак завършва земния си път на 16 септември (ст. стил) 1406 г. в лятната си резиденция, разположена на Трехсветская горка в Москва. Над гроба му прочувствено слово държи неговият племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е ръкоположен за митрополит Киевски (1415-1420 г.) с катедра в Новгород. В своето “Похвално слово за Киприян” той се обръща към руския народ с думите: “Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя”. Надгробното слово на Григорий Цамблак (препис на творбата от ХVІ в.), посветено на митрополит Киприян, е напечатано в “Чтениях Общества истории и древностей российских” (1872 г., кн. 1). Погребан е в съборната църква “Св. Богородица” близо до основания от него храм “Три светители”, като службата се води от епископите Григорий Ростовски, Митрофан Суздалски, Иларион Коломенски в съслужение на епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.
В историята на руската църква и държава митрополит Киприян заема важно място. Като образован духовен пастир на Древна Русия той се отличава със своята скромност и святост в начина си на живот. Съвременниците му го наричат мъжът с “разум за божествено изпълнение, носител на всякакво целомъдрие и велик книжовник”. Той запазва единството на църква и народ и продължава езиковата реформа на св. патриарх Евтимий на местна почва, като заменя стария студийски църковен устав на Теодор Студит и приспособява богослужебната литература към изискванията на по-новия йерусалимски.
Обичайки безмълвието, митрополит Киприян често се усамотява в своето извънградско село Голенищево и там на спокойствие, сред тишината се отдава на размишление, четене и тълкуване на словото Божие и собственоръчно писане на книги. Под перото му излизат псалтири (Ръкопис в Московска духовна академия), служебници, требници, химни, литературни статии – в повечето случаи преводни. Св. Киприян се отнася ревностно към църковното богослужение, сам превежда от гръцки, а една молитва съчинява сам. Служебникът и Требникът са преведени от него и отчасти приспособени за руската богослужебна практика. Литературните му трудове са девет послания и грамоти от юридически характер и четири послания от исторически характер. Митрополитът познава много добре църковните канони, за което свидетелстват неговите послания и грамоти с юридическо съдържание. По-значими са: послание към игумен Атанасий; послание към псковското духовенство с наставления за служебната практика; поучения към новгородското духовенство за църковната служба; изправяне на трудовете на патриарх Никон в духа на богослужебните порядки на ХІV-ХV в. Изучаването на последните произведения на св. Киприян има важно значение за разясняване на разногласията, възникнали при изправяне на книгите на патриарха, и дават нова светлина за църковните отношения, въведени при Никон. Духовното му завещание, написано четири дена преди смъртта му, е философско-поетически труд за преходността и суетата на земния живот.*
Управлявайки йерархиите в две различни държави, митр. Киприян съумява да съхрани единството на руската земя и църква. Когато през 1395 г. хан Тамерлан (Тимур) напада руските земи, митрополитът също като своя събрат св. патриарх Евтимий организира защитата на града и повдига духа на населението и бойците.
Той организира на 26 август посрещане извън града на чудотворната икона от гр. Владимир “Владимирска св. Богородица” – закрилницата на руския народ, която след това е внесена в Москва. “Като слънчева заря” (според руския летопис) огрява светинята руската земя и разколебаният хан оттегля войските си. Заради това знамение на иконата, държана от митрополита, той е почитан от руския народ преживе като чудотворец. На това свещено място със съдействието на Киприян е основан през 1397 г. Сретенският манастир и всяка година на 26 август с молитвено шествие иконата се изнася от Сретенската обител и се внася в Успенския събор. Преживял тежко превземането на своето отечество България от турците, Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак завършва земния си път на 16 септември (ст. стил) 1406 г. в лятната си резиденция, разположена на Трехсветская горка в Москва. Над гроба му прочувствено слово държи неговият племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е ръкоположен за митрополит Киевски (1415-1420 г.) с катедра в Новгород. В своето “Похвално слово за Киприян” той се обръща към руския народ с думите: “Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя”. Надгробното слово на Григорий Цамблак (препис на творбата от ХVІ в.), посветено на митрополит Киприян, е напечатано в “Чтениях Общества истории и древностей российских” (1872 г., кн. 1). Погребан е в съборната църква “Св. Богородица” близо до основания от него храм “Три светители”, като службата се води от епископите Григорий Ростовски, Митрофан Суздалски, Иларион Коломенски в съслужение на епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.
В историята на руската църква и държава митрополит Киприян заема важно място. Като образован духовен пастир на Древна Русия той се отличава със своята скромност и святост в начина си на живот. Съвременниците му го наричат мъжът с “разум за божествено изпълнение, носител на всякакво целомъдрие и велик книжовник”. Той запазва единството на църква и народ и продължава езиковата реформа на св. патриарх Евтимий на местна почва, като заменя стария студийски църковен устав на Теодор Студит и приспособява богослужебната литература към изискванията на по-новия йерусалимски.
Обичайки безмълвието, митрополит Киприян често се усамотява в своето извънградско село Голенищево и там на спокойствие, сред тишината се отдава на размишление, четене и тълкуване на словото Божие и собственоръчно писане на книги. Под перото му излизат псалтири (Ръкопис в Московска духовна академия), служебници, требници, химни, литературни статии – в повечето случаи преводни. Св. Киприян се отнася ревностно към църковното богослужение, сам превежда от гръцки, а една молитва съчинява сам. Служебникът и Требникът са преведени от него и отчасти приспособени за руската богослужебна практика. Литературните му трудове са девет послания и грамоти от юридически характер и четири послания от исторически характер. Митрополитът познава много добре църковните канони, за което свидетелстват неговите послания и грамоти с юридическо съдържание. По-значими са: послание към игумен Атанасий; послание към псковското духовенство с наставления за служебната практика; поучения към новгородското духовенство за църковната служба; изправяне на трудовете на патриарх Никон в духа на богослужебните порядки на ХІV-ХV в. Изучаването на последните произведения на св. Киприян има важно значение за разясняване на разногласията, възникнали при изправяне на книгите на патриарха, и дават нова светлина за църковните отношения, въведени при Никон. Духовното му завещание, написано четири дена преди смъртта му, е философско-поетически труд за преходността и суетата на земния живот.*
Най-значителното произведение на Киприян е Пространното житие на митрополит св. Петър Волинянин (Ратенски) – Киевски и Галицки митрополит (1308-1321 г.) и първи митрополит Московски и на цяла Русия (1321-1326 г.). То е написано в знак на благодарност към светеца в чест на изцелението на Киприян от болест, която той преодолява, и на избавлението му от преживените беди, съпътствали неговия живот. Голяма е заслугата му като църковен историк, защото той пръв събира канонически статии за руските светци и князе.
Митрополитът е известен не само с грижите си за духовните нужди на паството си, но и с критиките си към безчинствата на отделни владици над миряните по места, т. е. забогатяването им за сметка на бедните християни. Духовният отец на народа Киприян проповядва любов към паството и непримиримост към епископските своеволия в епархиите. Той се старае непрекъснато да учи народа да има страх от Господ и със своите мъдри духовни наставления се харесва на всички. Киприян работи за “утвърждаване на православните в благочестие”. Участник е в събора, осъдил патриарх Макарий, и е личността, която обръща в православието трима хунски вождове.
Митрополит Киприян е известен радетел за преговори с католическата църква и за свикване на църковен събор по този повод, но диалогът да е на принципна основа. Известно е сътрудничеството и уважението на най-големия светец по това време в Русия Сергий Радонежки към Киприян. Поради зачестилото нахлуване на ереси в земите на древна Русия митрополит Киприян се опитва да свика църковен събор, за да бъдат те заклеймени по подобие на Търновския събор против богомилите, но това му начинание не се сбъдва. Съдейства за възстановяване на дейността на разграбената от хунските нашествия Киевско-Печерска обител. По негово време и със съдействието му са създадени Сретенският (1397 г.) и Савино-Сторожевският (1404 - 1405 г.) манастири, изградени са нови храмове, подпомогнати са много обители. Киприян лично спомага за съграждане на църквата “Св. Трима светители” и катедралния (съборен) храм в Савино-Сторожевската обител “Рождество Богородично” в Москва.
По времето на Киприян Цамблак в манастирите на Новгородска, Псковска и Суздалско-Владимирска области се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин, Л. В. Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.) подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340 - след 1405 г.) и Андрей Рубльов (1360/70 - 1427/30 г.). Предполага се, че познанството му с Теофан Грек датира от по-рано, по време на престоя му на Св. Гора. Изследователите смятат, че мистицизмът и предопределението на съдбата – теми от края на ХІV и нач. на ХV в. в творчеството на Рубльов са повлияни от личното познанство с митрополита. Според последните изследвания се предполага, че Естахологията (края на света) и сцените, рисувани от Рубльов по темата “Времето на Страшния съд”, са повлияни от учението на исихазма, на което митрополитът е следовник. В тези сцени образът на жената често е олицетворение на съблазънта и оръдие на дявола. Може би в Страшния съд, рисуван от Рубльов, той се ръководи от известната мисъл на Всерусийския митрополит: “Жената – това е инструментът, който дяволът използва, за да завладее нашата душа”.
Образът на Св. Киприян Цамблак, митрополит на цяла Русия – чудотворец, е застъпен сериозно в руската иконография. Известни са следните икони: Волоколамска икона на св. Богородица с всерусийските митрополити Киприян и Геронтий от ХVІІ в.(на горната икона), Митрополит Киприян в нозете на Христос Вседержител на трон, Митрополит Киприян – ХІХ в.
В България популярност е получил образът на св. Киприян, митрополит Киевски и Московски – стенопис от ХХ в. в черквата “Св. Седмочисленици” в гр. София.
Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян за запазване вярата и цялостта на народите на Древна Русия, както и издигането на Московското княжество като обединителен център в края на ХІV в. не са забравени. За своите заслуги българинът – Киевски, Московски и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак е канонизиран официално от Руската църква за светец и чудотоворец през 1472 г. Светите му мощи са пренесени в патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, положени са в мраморен саркофаг и се намират в югозападното крило на храма. Вярващите и богомолците, които и днес посещават катедралата, вярват в чудодейната сила на неговите тленни останки. Всяка година на 29 септември (16 ст. стил) се почита денят в памет на св. Киприян чудотворец, митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия, като в службата се изпълнява тропарът, специално посветен на него.**
През 2005 г. Светейшият патриарх на Руската православна църква Алексий ІІ извърши божествена св. Литургия в съслужение с висшия клир в Успенския събор в памет на великия българин.
* Ето как описва древният “Владимирски летописец” четенето на духовното завещание на митрополит Киприян над неговия гроб: “И прежде преставления своего за 4 дни написа грамоту незнаему страннолепну, акы образ прошениа, рекше всех благословляя и прощаа и от всех благословлениа и пропрощениа требуя и всем же мир; се же конечнаго ради любомудрия. Се же заповеда епископом: егда мя влагаа во гроб и тогда прочтите сию грамоту вслух всем людем, и еже и бысть. Се же сътвори Григорей епископ Ростовский и прочте ю велегласно и у /л. 216/ слышана быст всему народу, егда чтуще ей и многим на слезы подвижася, а преже сего такова грамота не бивала.” (Академия на науките на СССР – Институт по история, Документи, Русия /ХVІ в./, 1520-1540 г., Владимирски летописец).
** Тук помествам целия текст на тропара, посветен на свети Киприян. Читателят ще забележи, че в текста се споменава за сръбския произход на митрополита, исторически неверен факт, за който споменавам в по-горното експозе.
Тропарь Киприяну, митрополита Московскому, всея России чудотворцу
Иже от Бога свыше Божественною благодатию совершен / и благими нравы украшен, / Духом Святым просвещен, / совершив святыню в страсе Божии, / сподоблен бысть благодати Божественнаго Духа, / пасый Церковь Божию Русския митрополии, / постом вся поборая, волнение претерпе, / гонение преминув, святаго Петра митрополита всегда себе в помощ призывая, / и сего помощника имея, / и того стопам последуя./ Служитель благоприятный, / заповеди Божия соблюдая, / Духом Божиим наставляемь, / просвещая верныя люди учением словес твоих, / пощением украси житие свое, / ярем Господень измлада восприимь, / и паче всех Христа возлюби. / Того ради и архиерейским седалище почтен, / и, яко светозарное солнце, от Сербския земли произшед, / и по вся концы Русския земли добродетелию просияв, / светило явися мирови, / и преставися ко Господу от сея жизни в вечный покой, / великий архиерею Божий, Киприяне митрополите, / учителю и наставниче Русския земли, / всегда предстоя Престолу Пресвятыя Троицы, / моли Господа прилежно об архиереех и о всех христианах, / да спасет тебе ради души наша.
Митрополит Киприян е известен радетел за преговори с католическата църква и за свикване на църковен събор по този повод, но диалогът да е на принципна основа. Известно е сътрудничеството и уважението на най-големия светец по това време в Русия Сергий Радонежки към Киприян. Поради зачестилото нахлуване на ереси в земите на древна Русия митрополит Киприян се опитва да свика църковен събор, за да бъдат те заклеймени по подобие на Търновския събор против богомилите, но това му начинание не се сбъдва. Съдейства за възстановяване на дейността на разграбената от хунските нашествия Киевско-Печерска обител. По негово време и със съдействието му са създадени Сретенският (1397 г.) и Савино-Сторожевският (1404 - 1405 г.) манастири, изградени са нови храмове, подпомогнати са много обители. Киприян лично спомага за съграждане на църквата “Св. Трима светители” и катедралния (съборен) храм в Савино-Сторожевската обител “Рождество Богородично” в Москва.
По времето на Киприян Цамблак в манастирите на Новгородска, Псковска и Суздалско-Владимирска области се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин, Л. В. Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.) подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340 - след 1405 г.) и Андрей Рубльов (1360/70 - 1427/30 г.). Предполага се, че познанството му с Теофан Грек датира от по-рано, по време на престоя му на Св. Гора. Изследователите смятат, че мистицизмът и предопределението на съдбата – теми от края на ХІV и нач. на ХV в. в творчеството на Рубльов са повлияни от личното познанство с митрополита. Според последните изследвания се предполага, че Естахологията (края на света) и сцените, рисувани от Рубльов по темата “Времето на Страшния съд”, са повлияни от учението на исихазма, на което митрополитът е следовник. В тези сцени образът на жената често е олицетворение на съблазънта и оръдие на дявола. Може би в Страшния съд, рисуван от Рубльов, той се ръководи от известната мисъл на Всерусийския митрополит: “Жената – това е инструментът, който дяволът използва, за да завладее нашата душа”.
Образът на Св. Киприян Цамблак, митрополит на цяла Русия – чудотворец, е застъпен сериозно в руската иконография. Известни са следните икони: Волоколамска икона на св. Богородица с всерусийските митрополити Киприян и Геронтий от ХVІІ в.(на горната икона), Митрополит Киприян в нозете на Христос Вседержител на трон, Митрополит Киприян – ХІХ в. В България популярност е получил образът на св. Киприян, митрополит Киевски и Московски – стенопис от ХХ в. в черквата “Св. Седмочисленици” в гр. София.
Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян за запазване вярата и цялостта на народите на Древна Русия, както и издигането на Московското княжество като обединителен център в края на ХІV в. не са забравени. За своите заслуги българинът – Киевски, Московски и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак е канонизиран официално от Руската църква за светец и чудотоворец през 1472 г. Светите му мощи са пренесени в патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, положени са в мраморен саркофаг и се намират в югозападното крило на храма. Вярващите и богомолците, които и днес посещават катедралата, вярват в чудодейната сила на неговите тленни останки. Всяка година на 29 септември (16 ст. стил) се почита денят в памет на св. Киприян чудотворец, митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия, като в службата се изпълнява тропарът, специално посветен на него.**
През 2005 г. Светейшият патриарх на Руската православна църква Алексий ІІ извърши божествена св. Литургия в съслужение с висшия клир в Успенския събор в памет на великия българин.
* Ето как описва древният “Владимирски летописец” четенето на духовното завещание на митрополит Киприян над неговия гроб: “И прежде преставления своего за 4 дни написа грамоту незнаему страннолепну, акы образ прошениа, рекше всех благословляя и прощаа и от всех благословлениа и пропрощениа требуя и всем же мир; се же конечнаго ради любомудрия. Се же заповеда епископом: егда мя влагаа во гроб и тогда прочтите сию грамоту вслух всем людем, и еже и бысть. Се же сътвори Григорей епископ Ростовский и прочте ю велегласно и у /л. 216/ слышана быст всему народу, егда чтуще ей и многим на слезы подвижася, а преже сего такова грамота не бивала.” (Академия на науките на СССР – Институт по история, Документи, Русия /ХVІ в./, 1520-1540 г., Владимирски летописец).
** Тук помествам целия текст на тропара, посветен на свети Киприян. Читателят ще забележи, че в текста се споменава за сръбския произход на митрополита, исторически неверен факт, за който споменавам в по-горното експозе.
Тропарь Киприяну, митрополита Московскому, всея России чудотворцу
Иже от Бога свыше Божественною благодатию совершен / и благими нравы украшен, / Духом Святым просвещен, / совершив святыню в страсе Божии, / сподоблен бысть благодати Божественнаго Духа, / пасый Церковь Божию Русския митрополии, / постом вся поборая, волнение претерпе, / гонение преминув, святаго Петра митрополита всегда себе в помощ призывая, / и сего помощника имея, / и того стопам последуя./ Служитель благоприятный, / заповеди Божия соблюдая, / Духом Божиим наставляемь, / просвещая верныя люди учением словес твоих, / пощением украси житие свое, / ярем Господень измлада восприимь, / и паче всех Христа возлюби. / Того ради и архиерейским седалище почтен, / и, яко светозарное солнце, от Сербския земли произшед, / и по вся концы Русския земли добродетелию просияв, / светило явися мирови, / и преставися ко Господу от сея жизни в вечный покой, / великий архиерею Божий, Киприяне митрополите, / учителю и наставниче Русския земли, / всегда предстоя Престолу Пресвятыя Троицы, / моли Господа прилежно об архиереех и о всех христианах, / да спасет тебе ради души наша.
