Мобилно меню

4.6734693877551 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (49 Votes)

r53На 10 юли Научният съвет на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски” единодушно гласува назначаването на по-висока длъжност на преподавателите, успешно завършили процедурите по обявени конкурси за един професор и трима доценти (виж тук). Повишените бяха Мария Йовчева, Светослав Риболов, Анна Маринова, Екатерина Дамянова.

Мария Атанасова Йовчева е щатен преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от 2012 г. Изследовател в областта на старобългарската преводна книжнина и историята на българския език. Родена е на 16 май 1959 г. в гр. Средец (обл. Бургаска). Завършва Българска филология в СУ (1981 г.), защитава дисертация в областта на старобългарската химнография (1999 г.); доцент (2001 г.). Преподава старобългарска книжнина, химнология и църковнославянски език в БФ (от 2012 г.). Член на редакционната колегия на списанията Scripta & e-Scripta (издавано от Института за литература, БАН) и Словѣне (издавано от Института по славянознание към Руската академия на науките). Академичната си длъжност професор в професионално направление 2.4. Религия и теология, (старобългарска книжнина и химнология) Мария Йовчева придобива с представени 3 книги (1 самостоятелна и 2 в съавторство), 46 научни студии и статии (34 самостоятелни и 12 в съавторство), 25 рецензии, персоналии, енциклопедични статии, обзори, лекции и електронни публикации – общо 74 заглавия.

Yovcheva.jpgОсновната част от научните разработки на кандидатката са в областта на старобългарската църковна поезия или химнографията. На химнографската проблематика е посветена и представената за конкурса монография, озаглавена „Старобългарският служебен миней” (2014 г.). По-важни трудове на автора: Книга на пророк Йезекиил с тълкования (2003 г.) (самостоятелна част с. 267-445; в съавторство с Лора Тасева с. 31-84).

Научни статии: Constantino il Grande: l`imagine del primo imperatorecristiano nella litteratura liturgica bulgara medievale (2013 г.) (съавт. В. Велинова); Късните гръцки заемки в преводите на преславските книжовници (2013 г.); Ръкопис ЦИАИ 89 – един анахроничен миней от XVII в. (2012 г.); Светците от Супрасълския сборник: имена, дати,източници (2012 г.) (съавт. М. Петрова); Translated Literature in Bulgarian Middle Ages as a Social and Cultural Phenomenon (2012 г.) (съавт. Л. Тасева); Още веднъж за химнографските текстове в Синайския евхологий (2011 г.); Към лексикалния облик на архаичните химнографски текстове: слав. свѧтъ срещу грц. ϑεῖος, μάκαρ, μάρτυς, ὅσιος (2011 г.); Старобългарските химнографски книги след Симеоновата епоха: преславската редакция на Октоиха (2011 г.); За една възможна атрибуция на славянската служба за св. Вит, Модест и Крискентия (2011 г.); Установление памяти св. Николая Мирликийского в византийских и славянских oктоихах X–XIV в. (2010 г.); Службите за св. Георги на 26 ноември в южнославянските минеи (2010 г.); Slavonic Vita of Stephen I the Pope of Rome: the Issue of its Latin or Greek Origin (2010 г.) (съавт. Л. Тасева); Съставът на киевските печатни минеи в светлината на вековната славянска ръкописна традиция (2009 г.); Анонимният Канон за архангел Михаил с предполагаем непреводен произход (2009 г.); Южнославянскaта литургическа книжнина през XIII в. (2009 г.); История на българската средновековна литература (2009 г.) (автор на някои от статиите); Новые тенденциии в развитии болгарской переводной и оригиналной гимнографии в XIV в. (2009 г.); Об одной словообразовательной модели в ранних гимнографическихтекстах (глаголы с суффиксами -ова-/-ева-) (2009 г.); Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты, (2008); Приносът на българските учени в областта на химнографията за развитието на съвременната медиевистика (2008 г.); The Unedited Oktoechos Canons for Prophets and Martyrs in the Byzantine and Slavonic Tradition (2008 г.) (съавт. Д. Гетов); Оригинална славянска творба ли е Службата за св. Михаил Воин? (2008 г.); Още веднъж за протографа на Путятиния миней (РНБ, Соф. 202) (2008 г.); Календарът на миней Григ. 1/5 от ОГНБ (втори Добрианов миней). (2008 г.); Българската редакция на служебния миней от XIII в. (2007 г.); Милутиновият октоих (Уваров 521, ГИМ) като свидетел за славянската богослужебна книжнина от средищата в светите земи. (2007 г.); Январская служба св. Афанасию Александрийскому в ранней славянской книжности. (2006 г.); Святой Вит в древнеславянской книжности. (2006 г.); Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста наранната славянска преводна литература. (2006 г.) (съавт. Л. Тасева); Традиция и новое в богословской терминологии афонских редакторов 14 века (на основе текста Октоиха) (2006 г.); Езикови свидетелства за произхода на Службата за Пренасяне на мощите на Климент папа Римски (2005 г.); Акростихът в старобългарския канон за св. Tроица като свидетел за произхода на творбатa (2005 г.); Старата латинска заемка скриня (2005 г.); „Руските” памети в Асеманиевото евангелие и Охридския апостол  (2005 г.); Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието (2005 г.) (съавт. Л. Тасева); Новоизводният славянски Октоих по най-ранния препис в кодексите № 19 и 20 от манастира „Св. Екатерина” в Синай (2004 г.); Календарните особености на Путятиния миней – отправна точка за многопосочни разисквания (2003 г.); Проблемы текстологического изучения древнейших памятников оригинальной славянской гимнографии (2003 г.); Изследването на Ватрослав Облак върху Апокалипсиса и проучването на ранните славянски преводи на пророческите книги (Книга на пророк Иезекиил); Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности (2002 г.); Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар (2002 г.); Текстовая традиция чтений из Книги Пророка Иезекииля на Богородичные праздники (2001 г.) (съавт. Л. Тасева); Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски (1999 г.); Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил (1998 г.). (съавт. Л. Тасева); Древнеболгарский перевод Апокрифического апокалипсиса Иоанна Богослова (1996 г.) (съавт. Л. Тасева); Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва (1995 г.); Преводачески особености в Книга на пророк Йезекиил по ръкопис F.I.461 oт Руската национална библиотека (1995 г.) (съавт. Л. Тасева) и др.

AnnaАнна Ангелова Маринова е щатен преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от 2004 г. Работи в областта на старозаветната библеистика. Родена е на 20 декември 1972 г. в гр. София. Завършва БФ на СУ „Св. Климент Охридски” (1998 г.). Специализира в Старокатолико-евангелския факултет на Университета в гр. Берн, Швейцария (2002-2003 г.). Неколкократно е стипендиант на Института за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург, Германия (август 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г.). Асистент по библеистика в БФ на СУ „Св. Климент Охридски” (2004 г.). Защитава докторат по Богословие на тема „Сърцето (leb, lebab) като център на рационален, емоционален и духовен живот в Стария Завет” (2010 г.). Главен асистент по библеистика (2010 г.). През ноемеври 2012 г. изнася лекции по програма ERASMUS в Университета „Фридрих Шилер” в гр. Йена, Германия. Работи по проект с проф. Берд Яновски (2013 г.) със стипендия на Лутеранската църква в Германия на тема: „Първосвещеник Иисус и Младочката (Тълкуване на трета глава на книгата на Захария. Православен поглед”. Редактор на енорийския вестник „Светилник” (2003-2005 г.) и на православния сайт dveri.bg. Член на СУБ и на Collegium biblicum.

Академичната си длъжност доцент в професионално направление 2.4. Религия и теология (библейско богословие) доц. А. Маринова придобива с монографията си „Прояви на човешката греховност до потопа (библейско-богословско изследване с тълкуване на Бит. 3 гл.; Бит. 4:1-16; Бит. 6:1-4 и паралели)” (2014 г.).

Публикации на автора: Личността на Мелхиседек в Кумран (2013 г.); Раждането на чудния Младенец Имануел (Тълкуване на Ис. 7:10-16) (2013 г.); Поглед върху значението на понятието „слово Божие“ в Свещеното Писание на Стария Завет (2013 г.); „Зная, че Ти си ме изтъкал в майчината утроба” (2011 г.); Бог като Извор (maqor) на живот в Стария Завет (2011 г.); Ти не ще ме оставиш в ада. Тълкувание на Пс. 16 (2010 г.); Сърцето според представите на Кумранската общност (2010 г.); Библията и Коранът – основание за взаимно уважение между християни и мюсюлмани (2009 г.); Сърцето в Свещеното Писание на Стария Завет (2009 г.); Понятието dam (кръв) в Свещеното Писание на Стария Завет (2009 г.); Левиатанът в Св. Писание на Стария Завет (2009 г.); Някои аспекти от учението на общността „Стражева кула” (Свидетели на Йехова) в светлината на Св. Писание (2008 г.);  Някои основания за преподаването на Свещеното Писание в православното църковно училище (2008 г.); Трансплантацията на органи в светлината на Свещеното Писание (2008 г.); Господ е мой Пастир (Тълкувание на Пс. 23) (2008 г.); Библейското учение за сътворяването на човека (според Бит. 1:26-27) и някои древноориенталски представи (2008 г.); Бог като истинска Светлина (2008 г.); Какво е човекът (Тълкувание на Пс. 8) (2008 г.); Преображение Христово – дар за нашия живот (2008 г.); Свещеното Писание и методът in vitro (2008 г.); Дарбата за говорене на езици в светлината на Свещеното Писание на Новия Завет (основание за диалог с петдесетните харизматични движения) (2007 г.); Явяването на голямата Светлина (Тълкувание на Ис. 8:23-9:6) (2007 г.); Някои размисли върху понятията „Божий образ” и „Божие подобие” в човека (2007 г.); Бог-Слово – най-прекрасният от човешките синове (Псалом 44) (2006 г.); Пророк Захария за боговъплъщението, личността и служението на Иисус Христос (2006 г.); Ангелът Господен и cатаната в книгата на пророк Захария (2006 г.); Представата за съда на сърцето в древен Египет и старозаветният възглед за съда на Господ (2005 г.); Старозаветната Пасха – път към изкуплението (2004 г.); Великият химн на слънцето от Ехнатон и Псалом 103 (2003 г.); Има ли прераждане според Библията (2002 г.) и др.

Damjanova.jpgЕкатерина Атанасова Дамянова е щатен преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от 2002 г. Работи в областта на библейскaта археология и библейската история. Родена е на 25 юни 1971 г. в гр. София. Завършва БФ на СУ „Св. Климент Охридски” (1996 г.) и Историческия факултет на СУ като втора специалност; Участва в археологически курс в Израел и Йордания (2003 г.). Специализира в Хайделберг, Германия (1998–2000 г.); в Католическия Институт за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург, Германия (2009 и 2010 г.); Виенския университет, Австрия (2000, 2005, 2007, 2008 и 2009 г.); Университета в гр. Янина, Гърция (2002 г.); Солунския университет, Гърция (2002 г.). Защитава дисертация (2011 г.) на тема „Тенденции за централизация на култа в Йерусалимския храм през втората половина на VIII век пр. Хр. (археологическо и екзегетическо изследване)”. Хоноруван асистент по Библейска археология към ПУ „Паисий Хилендарски” – филиал „Любен Каравелов” в гр. Кърджали (2001-2002 г.); хоноруван преподавател в БФ на СУ „Св. Климент Охридски” (2001-2002 г.). През 2002 г. по предложение на ръководителя на катедра Библеистика и декан на БФ доц. И. Ж. Димитров е избрана за първата жена-асистент по богословие (Стар Завет); ст. aсистент (2004 г.); гл. асистент (2007 г.). През декември 2012 г. изнася лекции по програма ERASMUS в Лудвиг-Максимилиановия университет в Мюнхен, Германия. Член на СУБ; на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО); учредител и член на Collegium biblicum; на Alumni Uni-Heidelberg. Награда за Млад учен на СУБ, Стара Загора, за 2004 г.

Академичната си длъжност доцент в професионално направление 2.4. Религия и теология (Библейска археология) Екатерина Дамянова придобива с монография на тема: „Матрериална култура на Палестина през Римския период (63 г. пр. Хр. – 70 г. сл. Хр.)” (2014 г.) и изготвен от нея по проект при катедра Библеистика библиографски справочник „90 години Библеистика в България” (2014 г.).

По-главни публикации на автора: Св. Кирило-Методиевият превод на Стария Завет в Средновековна България (2014 г.); Рецензия на старозаветните библейски текстове през Втората българска държава (2014 г.); The Black Sea as an opportunity for Biblical studies (2012 г.); Теокрацията като демокрация? (възможност за библейски поглед) (2010 г.); Biblische Orte in der orthodoxen Tradition (2009 г.); Понятието „снизхождане” (гр. συγκατάβασις), като херменевтичен принцип в тълкуванията на св. отци (2009 г.); Свещ. град Йерусалим във Второ слово на Св. Йоан Златоуст срещу юдеите (исторически измерения и духовно значение) (2008 г.); Музеят като среда за православно образование (2008 г.); Предизвикателства пред библейската археология в началото на 3-то хилядолетие сл. Хр. (2007 г.); „Гробът на Христос” – предизвикателство за постмодерния човек (2007 г.); Падането на Ниневия и Вавилон – история или настояще (2007 г.); Изгубеният гроб на Иисус Христос (2007 г.); Новооткрит текст от беседата на св. Йоан Златоуст срещу юдеите (научно съобщение) (2006 г.); Йерусалим като топографски и духовен център на мозайката от Мадаба (2005 г.); Култови съоръжения в Юдея след падането на Самария (2005 г.); Изследователски престой в Израел и Йордания (2004 г.); Св. Кирило-Методиевият превод на Стария Завет (1999 г.); Възкресение Христово (1998 г.); Възнесение Христово (1998 г.) и други публикации с научно-информационно съдържание в периодични и електронни издания.

Ribolov.jpgСветослав Светлозаров Риболов е щатен преподавател по Патрология в катедра Историческо и систематическо богословие на Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски" от 2005 г. Роден е на 2 януари 1975 г. в гр. София. Завършва Богословие (1992–1999 г.) и Класическа филология (1996-2001 г.) в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършва полувисша школа на Солунската света Митрополия (Гърция) (15.7.2000 – 30.9.2000 г.). Защитава дисертация на тема: „Сотириологичните предпоставки на христологичните възгледи на Теодор Мопсуетски” (2010 г.). Специализира Догматика в БФ на Солунския Аристотелев университет, Гърция (2001-2003 г.); в Ostkirchliches Institut Regensburg (през ваканциите в периода 2005-2011 г.), Trinity College Dublin (2010 г.), American School of Classical Studies at Athens (2012 г.). Хоноруван преподавател по древногръцки език в НГДК „Св. Константин-Кирил Философ” (2000-2001 г.) и Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” (2005–2010 г.). Член е на съюза на елинистите в България; на Международната асоциация на православните догматисти; на издателския борд наInternational Journal of Orthodox Theology (IJOT). Координатор на Центъра за изследване на патристичното и византийско духовно наследство при СУ „Св. Климент Охридски”. Научните интереси на доц. д-р С. Риболов са в областта на антиохийската духовна традиция, мъченическата книжнина в древната Църква, христологичните възгледи на Теодор Мопсуетски. Автор е на монографията „Изворът на асирийското и халдейско християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352-428 г.)” (2013 г.).

Академичната си длъжност доцент в професионално направление 2.4. Религия и теология (патрология – епохата на триадологическите дебати) Светослав Риболов придобива въз основа на две монографиии: „Иисус Христос – аскет или Спасител. Сотирологичният смисъл на Христовото човечество в първата фаза на арианските спорове (318-362 г.)” (2014 г.) и „Възвръщане към мистичния опит на отците. Учението за нетварните божествени енергии в гръцкото богословие на XX век” (2014 г.). Риболов е автор и на сборник със студии „Традиция и контекст в богомислието на гръцките отци” (2014 г.).

Публикации: Освен определяната като най-значителен негов труд „Изворът на асирийското и халдейско християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352–428 г.), (2013 г.)”, още споменаваме: A New Look at the Condemnations of Origen and Theodor of Mopsuestia (2012 г.); A Review of Dogmatic Theology in Bulgaria during the 20th century (2010 г.); Arius’ attempt – a step forward defining the Trinity (2010 г.); Леонтий Византийски - Разрешение на предложените от Севир съждения (2009 г.); Леонтий Византийски - Тридесет глави против Севир (2009 г.) Св. Йоан Дамаскин - За Светата Троица (2006 г.); Св. Йоан Дамаскин - За осемте духове на покварата; За добродетелите и пороците (2002 г.); Св. Игнатий Богоносец - Седем послания; Св. Поликарп Смирненски - Послание до филипяни; Мъченичество на св. Поликарп; Св. Папий Йераполски - Фрагменти; Анонимно послание до Диогнет; св. Йоан Дамаскин - Слово за Рождество на Пресвета Богородица. – В: Светоотеческо наследство, т. 1 (2000 г.) и др.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9uapp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата