Както вече Двери съобщи, на 7 и 8 май 2014 г. се състоя видеосеминар с участието на студенти и преподаватели от Московската и Киевската духовни академии, от Руската християнска хуманитарна академия (Санкт Петербург) и от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Подобен форум се провежда за първи път и с увереност може да се каже, че няма да е за последен. Защото интерес за продължаването му изразиха всички участващи страни. И защото семинарът беше посветен на ключови въпроси от византийското богословие от 14 век, които са особено актуални и днес.
Провеждането на семинара стана възможно благодарение на участието на Богословския факултет в интердисциплинарен научен проект за изграждане на електронни ресурси по медиевистика („Е-medievalia” с ръководител проф. Татяна Славова от Факултет славянски филологии на СУ), по който работят специалисти от още три факултета на СУ, от Центъра за славяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, от Института за българска литература на БАН и от Националната библиотека „Св. Кирил и Методий”. По линия на този проект в изградената цялостна система за електронно обучение е интегриран и модулът за многоканална видеоконферентна връзка. Той позволява пълноценна многоканална видео, аудио и чат комуникация между много участници от различни държави в интернет среда. Всеки от участниците може да изнася пред останалите свои презентации, които се наблюдават дистанционно през интернет връзка в реално време. Всички конферентни сесии могат да бъдат записвани автоматично от системата и след това да се използват многократно в учебния процес. Проведеният международен богословски видеосеминар е първи в България и отреди на Богословския факултет на СУ достойно място в използването на модерните мултимедийни технологии в областта на образованието.
Семинарът се проведе в рамките на курса „Византийското богословие през 14 в.”, разработван от доц. Иван Христов по проекта „Е-medievalia”. От следващата учебна година този курс ще бъде включен в учебните планове на две магистърски програми в Богословския факултет на СУ и ще бъде напълно осигурен с ресурси в Интернет.
Илюстрацията показва как изглежда уеб-страницата, използвана от семинара. Както се вижда от записите в системата, тя е посетена от тридесет и двама участници от вече изброените висши богословски школи в България, в Русия, в Украйна, в Италия, в Дания и в Гърция.
Семинарът протече в три сесии. Първата (на 7 май от 11 до 13 ч.) беше открита от декана на Богословския факултет на СУ доц. Александър Омарчевски и имаше опознавателен характер. На нея презентация върху историята и настоящето на Московската духовна академия направи преподавателят в тази академия – д-р Сергей Пантелеев. След него доц. Иван Христов представи Богословския факултет на СУ. Беше обсъден планът на семинарите.
Следващите две сесии на видеосеминара бяха посветени на събора през 1351 г. (на 7 май, от 13 до 15 ч.), за който на предстоящия през 2016 г. в Истанбул Всеправославен събор Атинската архиепископия ще предложи да бъде приет като Вселенски, и на критиката на Калист Ангеликуд върху богословското учение на Тома Аквински. Презентация върху историята на двата въпроса беше направена от доц. Иван Христов, който водеше заседанията, а за живота на Калист Ангеликуд разказа Венцислав Каравълчев, който е изследвал личността и творчеството на преп. Калист. Разговорите се водиха на руски език, което ограничи числото на участниците от българска страна, макар че имаше възможност за превод.
В дискусията се включиха студенти от Московската и от Киевската духовни академии, а също преподавателят в РХГА д-р Димитрий Бирюков и особено преподавателят в КДА д-р Илья Бей. Независимо от неизбежните за първи подобен опит технически трудности, семинарът се състоя и имаше успех. Най-важният резултат е, че той постави началото на поредица от работни срещи, които ще са свързани с текущата преподавателска и изследователска работа в нашите висши богословски школи. Както в този случай, така и в бъдеще ще се предоставя възможност на най-широк кръг слушатели да наблюдават хода на семинара чрез пряка транслация в аулата на БФ. Това, което се търси, обаче не е показност. Важно е този род срещи да станат ежедневие и да са неотделима част от работата във факултета за съизмерване на резултатите с нивото на останалите водещи православни богословски школи.
