Откриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.
Намерените в пещерите край Мъртво море, при Айн-ел-Фешка и Хирбет-Кумран, скривалища с ръкописи са били скрити от членовете на Новия съюз (древ.-евр. “Хаберит Хадаша”), както са се наричали живеещите в обособена и особена религиозна община, изградена на принципите, съществуващи в древно-юдейската секта на есеите. Когато римските легиони на император Тит потушавали израилските бунтове в Палестина (ок. 66-70 г.), кумранитите напуснали своите убежища и скрили библиотеката си в близките пещери. Плиний Старши (23-79 г.), който бил висш офицер при имп. Тит, описал в своята “Естествена история” географията на Палестина и някои културно-исторически факти и прояви на тази страна; той ни съобщава, че по негово време на запад от Мъртвото море живели чудни еврейски аскети: ”...на запад от Асфалтовото езеро са есеите... Това са хора, единствени по рода си; без жена, в отричане на всичко онова, което е плод на Венера; без пари... От ден на ден те се възраждат в еднакво число благодарение на множеството, което идва; защото много са онези, които изморени от живота (искат) да възприемат техния начин на живот” (Historia naturalis V, 17). Членовете на тази отделена от света еврейска колония, процъфтявала през първи век сл. Хр., са наречени есеи и от Дион Хризостом (ок. 40-120 г.), гръцки ритор и философ с уклон към стоиците и циниците. Епископ Синесий (370-413 г.), който бил и ритор, философ и поет, цитира Златоустия Дион по следния начин: “...хвали есеите за щастието, на което се радвал целият техен град, който е разположен близо до Мъртвото море, в средата на Палестина, недалеч от Содом”.
Есеите живеели главно в Юдея, но влиянието им се разпростирало извън тесните й граници. Филон Александрийски ни съобщава за отзвука от есеизма в Месопотамия и особено в Египет (Александрия). Вдъхновител на това мистично еврейско братство с питагорейска подкладка е вдъхновено от Учителя на справедливостта (основателя на Новия съюз или кумранското общество), който интегрирал неопитагорейството в есейството, защото не могъл да остане чужд на възраждащия се питагореизъм, обхванал почти целия тогавашен Изток. Последователите му за три века (2 в. пр. Хр. – 1 . сл. Хр.) наброявали повече от 4000 и то само истински посветените, съвършените, “обществото на свещениците”, без да броим членовете на общността, които се присъединявали към съюза по примера на “благочестивите”. Наименованието “есеи” идва от изт.-арамейската дума “хассе” = благочестив, свят, посветен; st. abs. pl. “хассен”; st. cоnstr. pl. –hassaja”, откъдето се получава и гръцкото “essei”. “Фактът, че посочената еврейска дума не се среща в западно-арамейския език(Проф. Боян Пиперов. Правилникът на Новия съюз. СИ, София, 1956. Отпечатък от Годишник на Духовната академия, т. V (XXXI), 8, 1955-56), e един показател, че идейното начало на тази секта трябва да се търси в юдейските колонии на Месопотамия, откъдето ирано-вавилонските влияния са пренесени в Палестина”.
Предлагам за илюстрация на широката палитра от теми и сюжети в книжовното творчество на членовете на Обществото на Новия съюз един първи авторизиран превод на български език на няколко фрагментирани текста от четвъртата кумранска пещера край Мъртво море.
Свитъка за съблазнителката (4Q184)
Едно относително дълго и добре съхранено премъдростно стихотворение от 4-та пещера описва със средствата на метафората (сравняването с блудницата) опасностите и съблазънта от лъжеученията. Вредните и фалшиви доктрини подобно на проститутка подмамват към себе си, за да нанесат непоправими поражения на духа на човек. Палеографски погледнат, текстът се датира към I век сл. Хр., но самото произведение е явно много по-древно – възможно е да предхожда дори самото основаване на Кумранското общество.
„ ... говори суета
и ... грешки.
Тя е винаги готова да помаже своите думи
и ласкае те с ирония,
осмивайки с греховни устни.
Нейното сърце е заложено като капан,
ръцете й са хватката на Преизподнята.
Нейните крака са устремени към вършене на неправда,
и ходят към злините.
Нейните... са основите на тъмнината,
и множество грехове са във фустите й.
Нейните... са тъмнината на нощта,
и нейните одежди ...
Нейните дрехи са нощната мъгла на полумрака,
и украшенията - знаци на разложението.
Нейното ложе е леговище на разврата,
и нейните владения /са/ посред нощите.
Тя окалва своето обиталище в лоното на мрака,
тя пребивава в сенките на тишината.
Посред вечен огън е нейното наследие,
не сред тези, които ярко блестят.
Тя е начало на всички пътища греховни.
и ... грешки.
Тя е винаги готова да помаже своите думи
и ласкае те с ирония,
осмивайки с греховни устни.
Нейното сърце е заложено като капан,
ръцете й са хватката на Преизподнята.
Нейните крака са устремени към вършене на неправда,
и ходят към злините.
Нейните... са основите на тъмнината,
и множество грехове са във фустите й.
Нейните... са тъмнината на нощта,
и нейните одежди ...
Нейните дрехи са нощната мъгла на полумрака,
и украшенията - знаци на разложението.
Нейното ложе е леговище на разврата,
и нейните владения /са/ посред нощите.
Тя окалва своето обиталище в лоното на мрака,
тя пребивава в сенките на тишината.
Посред вечен огън е нейното наследие,
не сред тези, които ярко блестят.
Тя е начало на всички пътища греховни.
Проклятие /и?/ беда за всеки, що я притежава!
И скръб за всеки, що се държи за нея!
Защото нейните пътища са пътищата на смъртта
и нейните друми са пътеките на греха,
и нейните следи са дирите на нечестието,
и нейните пътечки са бунтовни злосторства.
Нейните порти са вратите на смъртта,
и от входа на къщата
тя въвлича в Преизподнята.
Никой от тия, които влязат там, не ще се завърне,
и всички, които я притежават, ще слязат в Ада.
Тя е възлегнала в засада в потайни места,
......
Защото нейните пътища са пътищата на смъртта
и нейните друми са пътеките на греха,
и нейните следи са дирите на нечестието,
и нейните пътечки са бунтовни злосторства.
Нейните порти са вратите на смъртта,
и от входа на къщата
тя въвлича в Преизподнята.
Никой от тия, които влязат там, не ще се завърне,
и всички, които я притежават, ще слязат в Ада.
Тя е възлегнала в засада в потайни места,
......
На градските мегдани тя разкрива себе си,
и стои при портите на градовете.
Тя не ще си по/чине/ някога от бл/удство/то,
нейните очи играят тук и там.
Повдига тя веждите си похотливо
да измери с очи добродетелния и да се прилепи към него,
и важния да подлъже,
към справедливите, за да ги отклони от пътя им,
и към избрания праведник, за да го отстрани от заповедите,
към здраво установилия се, за да го срине в безмерната бездна,
а на онези, които ходят в справедливост, да изменят на закона.
Да предизвика смирения да въстане против Бога
и да обърне стъпките си от пътя на справедливостта,
че да внесе високомерие в сърцата им,
за да не следват те повече пътищата на праведността;
и да поведе заблудените човеци по пътеките на Преизподнята,
и да съблазни с ласкателствата си всеки човек.”
Повдига тя веждите си похотливо
да измери с очи добродетелния и да се прилепи към него,
и важния да подлъже,
към справедливите, за да ги отклони от пътя им,
и към избрания праведник, за да го отстрани от заповедите,
към здраво установилия се, за да го срине в безмерната бездна,
а на онези, които ходят в справедливост, да изменят на закона.
Да предизвика смирения да въстане против Бога
и да обърне стъпките си от пътя на справедливостта,
че да внесе високомерие в сърцата им,
за да не следват те повече пътищата на праведността;
и да поведе заблудените човеци по пътеките на Преизподнята,
и да съблазни с ласкателствата си всеки човек.”
Кумранските хороскопи (4Q186, 4QMessAr)
Сред ръкописите от Мъртво море бяха намерени два документа от пещера № 4, единият от които е написан на древноеврейски език, а другият – на арамейски, като датировката на тези ръкописи се отнася най-вероятно към края на І век пр. Хр. Тези документи съдържат фрагменти от „хороскопи” или по-точно казано - от астрологически физиогномии за взаимовръзката между характерните за отделната личност черти и съдбата, съобразно конфигурацията на звездите по време на раждането на отделния човек. Еврейският текст, публикуван от Дж. Алегро, е написан с детински тайнопис (шифър). Текстът върви отляво надясно, вместо нормалната за библейския еврейски посока – отдясно наляво, като освен това използва заедно със стандартния квадратен шрифт („кетав меруба”) и букви от архаичния (палео-)еврейски (или финикийски), а също и букви от гръцката азбука.
Тук виждаме описание на три типа личности според това, как се отразяват в тях светлината и тъмнината. Първият човек е много лош, като в него има осем части тъмнина и една единствена част светлина. Вторият тип личност е по-скоро добър и съдържа в себе си: шест части светлина срещу три части тъмнина. Последният тип човек е почти съвършен и е съставен от осем части светлина и една единствена част тъмнина.
Доколкото се разглеждат физическите характеристики като височина, пълнота и други, тяхната несъразмерност се асоциира с неправедността и злината, докато техните противоположности отразяват добродетелността.
В астрологическата терминология на документа понятието „втората колона” безсъмнено означава „втория дом”; и рождение „в нозете на бика” най-вероятно следва да се тълкува като периода, в който слънцето се намира в най-ниската част на съзвездието Телец.
Арамейският хороскоп представлява, според неговият издател Дж. Старки, хороскоп на последния княз на обществото, т. е. царствения Месия. Текстът сам по себе си съдържа алюзия за чудесното раждане на Ной.
Дали членовете на кумранската секта са предричали бъдещето посредством астрологическия инструментариум, или са ползвали подобните на хороскопи композиции като литературни схеми, за момента не е възможно да се определи, макар че някои изследователи (J. Strugnell, G. Vermes) да приемат по-охотно втората възможност. Фактът на намирането на такива текстове сред свитъците от Кумран не бива да ни учудва. Макар ортодоксалните юдеи да отхвърляли с погнуса астрологията, други, като елинистическия еврейски писател Евполем, отнасяли изнамирането на астрологията към самия патриарх Авраам.
Хороскоп 4Q186 (1)
„II …и неговите бедра са дълги и слаби, и неговите палци на краката са тънки и удължени. Той е от втората колона. Неговият дух се състои от шест /части/ с Дома на светлината и три в Преизподнята на тъмнината. И това е неговият рожден ден, когато той /беше/ роден: в нозете на бика. Той ще бъде кротък, и неговото животно е бикът.
III ... и неговата глава... /и неговите бузи/ са дебели. Неговите зъби са с неравна дължина. Неговите пръсти са дебели и неговите бедра са закръглени и окосмени, всяко едно от тях. Неговите пръсти на краката са набити и къси. Духът му е съставен от осем /части/ в Дома на тъмнината и една от Дома на светлината...”
Хороскоп 4Q186 (2)
„I ... ред. Неговите очи са черни и блестящи. Неговата брада е ... и това е ... Неговият глас е благ. Зъбите му са красиви и добре подредени. Нито е висок, нито е нисък. И той ... И пръстите му са продълговати и тънки. И бедрата му са красиво сложени. И ходилата на краката му... /и големите пръсти на краката му/ са добре оформени. Неговият дух е съставен от осем /части/ (в Дома на светлината, от) втората колона, и една /в Дома на тъмнината. И това е) рожденият му ден, на който той /беше/ роден ... И неговото животно е ...”
Хороскоп на Месия - изчисление на рождението на Ной 4QMessAr
„I... на ръката му: две ... родилно петно. И косата му ще е червена. И ще има бенки... и малко родилно петно на бедрото си. /И след д/ве години той ще знае /как да различава/ нещата едно от друго. В младостта си ще бъде като... /като ч/овек, който нищо не знае, докато не дойде времето, когато той ще знае трите книги.
И тогава той ще постигне мъдрост и ще се научи да разбира... видение ще дойде на коленете му. И със своя баща и своите прадеди... живот и дълбока старост. Съвет и достойнство ще бъде с него и той ще знае човешките тайни. Неговата мъдрост ще достигне до всички люде и народи, и ще познае тайните на всичко, което живее. И всичките им планове против него ще бъдат всуе, и властта му над всичко живо ще е велика. Неговите планове /ще преуспеят/, понеже той е Божият Избраник. Неговото раждане и дъхът на неговия дух... и начинанията му ще бъдат во веки веков...”
