Мобилно меню

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (60 Votes)
 
По повод някои актуални събития в БПЦ екипът на Двери се обърна към ст. н. с. Галилео Ротердамски с молба да изясни понятието автокефалия. Предлагаме на нашите читатели отговора на екипа на проф. Г. Ротердамски:

Определение за „галактическа автокефалия”

Преди време един от моите сътрудници забелязал в някакъв постинг прекрасно обяснение на думата „автокефалия”: автокефалия е това да гледаш собствения си кеф. Богословите отнасят това понятие към учението за Църквата – еклисиология. Нашата родна еклисиология обаче не може да бъде обяснена богословски, без да вземем под внимание фундаменталното значение на „автокефалия” като гледане на собствения кеф.
Затова моят екип формулира някои основни принципи на автокефалията, които могат да обяснят сюжетите с галактически адрес. Ето накратко резултатите от нашите задълбочени проучвания:

1. Автокефалията е възможна тогава, когато гледаш на твоята поместна църква като на средство, което може да удовлетвори твоя собствен кеф. Връзките с другите поместни църкви са позволени, само когато допринасят за по-големия кеф на предстоятеля. Ако някой недобросъвестен клирик или мирянин дава „лоши” примери от другите поместни църкви (например, относно образоваността на епископите, относно живото мисионерско присъствие на клира сред вярващите, относно грижата за младите хора, относно издаването на църковна литература, благотворителност и т. н.), то той нарушава „мира” в църквата. Това е особено опасно, понеже пречи на носителите на автокефалията да гледат собствения си кеф.

2. Автокефалията е възможна, само когато една епархия е напълно самодостатъчна и не й „пука” (терминът е парафраз от израз в древен канонически сборник) за останалите епархии. Всеки опит на епископския събор да се „интересува” от делата в автокефалната епархия са опасни и застрашават блаженото пребиваване в собствения кеф на предстоятеля. В случая принципът на „съборност” означава събирането на християните по различни поводи (най-вече кулинарни), заради по-големия кеф на предстоятеля (изискването присъства във всички канонически сборници).

3. Автокефалията позволява създаването на собствена архонтология, която никой не може да оспорва. Архонтите са „пазители” на автокефалията и дават различни видове гаранции за блаженото пребиваване в състоянието на кеф.

4. Автокефалията е възможна само тогава, когато нейният носител е напълно отделен и защитен от досадните „претенции” на вярващите. Наглите самоволни искания на вярващите – да живеят активен църковен живот, да имат нормални отношения с клира, да обичат своя „добър пастир” – са изключително опасни за блаженото пребиваване в кеф-а. Подобни анти-църковни (от гледна точка на галактическата автокефалия) прояви са крайно опасни за „единството” на автокефалната църква, която има за цел да осигури непрестанния „кеф” на своя носител. Нарушителите на този свещен порядък на „автокефалията трябва да бъдат строго санкционирани от върховния блюстител на „кефа”. За целта се допуска създаването на автокефално църковно законодателство.

5. От т. 4. произтича правото на автокефалната епархия да бъде „автономна”, т. е. да има собствени закони или нека бъдем по-точни, носителят на автокефалията да бъде закон за всички. Всяко оспорване на правото на автокефалната църква да бъде закон сама за себе си заслужава „анатема”.

6. Всяко оспорване или съмнение в горепосочените условия на автокефалията е признак за неправилно църковно мислене.

Забележка: Работният екип, изготвил становището, напомня, че посочените канонически принципи се отнасят само към понятието „галактическа автокефалия”. Всякакви интерпретации на понятието „автокефалия” в извънгалактически дискурс са случайни и неоснователни.

Ст. н. с. Галилео Ротердамски (и колектив)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий