През 2007 г. Сръбският патриарх Павле навърши 93 години. По този повод популярният сръбски седмичник „НИН” публикува няколко кратки истории от неговия живот, които преведохме и за читателите на Двери като шеговита покана за малко по-сериозен размисъл.
ВартбургътДокато владика Павле бил още Рашко-Призренски епископ, епархията разполагала само с един автомобил – „Вартбург”. Той бил използван главно за различни църковни нужди. Епископ Павле рядко го ползвал, защото ходел предимно пеш. Веднъж дошъл да го посети Жичкият еп. Стефан, с когото били близки още от студентските си години в Богословския факултет. Жичкият епископ карал „Пежо”. Потеглили с неговата кола, за да обиколят заедно епархията, и епископ Павле казал:- Ех, брате Стефане, много ти е хубав „Вартбургът”!
Мерцедесът

- Ваше Светейшество, позволете да Ви откарам! Само кажете докъде…
Патриархът влязъл в колата и, щом потеглили, попитал:
- Кажете ми, чий е този автомобил?
- Мой е, Ваше Светейшество!
- Спрете! – заповядал патриархът. Излязъл, прекръстил се и казал: – Бог да ви е на помощ!
Черните лимузини

- Чии са всички тези грамадни луксозни коли?
- На нашите епископи, Ваше Светейшество! Дошли са с тях за събора – отговорил свещеникът, който го придружавал.
- О, Боже, опази! Какво ли щяха да карат, ако не бяха дали обет за нестяжание?!
Мъките на дякона

- Как ще идем дотам? С кола ли? – попитал дяконът.
- С автобус! – решително отвърнал патриархът.
- Автобусите са претъпкани, задушно е вътре, а не е много наблизо…
- Тръгваме! – кратко отвърнал Негово Светейшество.
- Но... – докато го следвал, дяконът опитал с нов, по-сериозен аргумент – Ваше Светейшество, лято е, мнозина са се отправили към плажа в Ада Циганлия, автобусите са пълни с разголени хора. Неудобно е…
- Знаете ли, отче – обърнал се патриарх Павел, – всеки вижда това, което иска!
Към американците
Когато владика Павле станал Сръбски патриарх, припомня си уредникът на Музея на СПЦ Слободан Милеуснич, многобройни делегации и чуждестранни представители изразили желание да се срещнат с него. Тогава дошъл и доста активният тогавашен американски посланик в Белград Уорън Цимерман. Патриархът го приел в Патриаршията. Посланикът предал поздравленията си от името на американския народ, от името на американския президент и лично от свое име. Повели разговор по общи теми, а накрая посланикът попитал:
- С какво можем да Ви помогнем?
Патриархът го погледнал:
- Ваше Превъзходителство, не ни пречете – с това ще ни помогнете!
Чисти сметки
Много неща патриархът може да върши сам. В манастирите се е научил да шие, кърпи, пере, да прави и поправя обувки, да обработва земята, да ашладисва плодни дръвчета, да подвързва книги и да прави обкови, да ремонтира сгради, да поправя различни апарати и електроинсталации... По природа е работлив човек. Постоянно прави нещо. Секретарят на Синода на СПЦ и четец на Негово Светейшество Градимир Станич разказва:
- А когато влезе в моя кабинет, ако забележи, че нещо не работи, както трябва, ако види, че вратата не се затваря добре, че някъде нещо е прокапало, че електричеството прекъсва… той сам ще се заеме да установи къде е проблемът и ще каже: „Я да поправим това!”… Той навсякъде се държи като домакин – не само тук, в Патриаршията, а и във всеки манастир и всяка църква, навсякъде където попадне…
Чисти сметки

- А когато влезе в моя кабинет, ако забележи, че нещо не работи, както трябва, ако види, че вратата не се затваря добре, че някъде нещо е прокапало, че електричеството прекъсва… той сам ще се заеме да установи къде е проблемът и ще каже: „Я да поправим това!”… Той навсякъде се държи като домакин – не само тук, в Патриаршията, а и във всеки манастир и всяка църква, навсякъде където попадне…
Веднъж патриарх Павле отишъл в Овчарско-кабларския манастир „Благовещение“, където се бил замонашил и където почти всяко лято прекарвал няколко дни. Когато дошло време да се върне в Белград, повикал игумена Георги, за да си „оправят сметките”.
- Отец Георги, ето, прекарах с вас тези няколко дни. Всичко, слава Богу, беше добре. Бях тук, закусвах, обядвах и всичко това все струва нещо, нали така?
- Ами, да, Ваше Светейшество…
- А и аз ви помогнах с по нещо. Нали така, отец Георги?
- Да, Ваше Светейшество, много ни помогнахте, сякаш сте дошли тук, за да работите, а не да отпочинете…
- Да оправим сметката тогава: поправих ви улука, прозореца, мивката, бравата, подпрях и пооправих лозите, поправих обувките… Ако съберем всичко, отец Георги, излиза, че Вие на мене трябва да доплатите!
За заплатата на епископите
- Отец Георги, ето, прекарах с вас тези няколко дни. Всичко, слава Богу, беше добре. Бях тук, закусвах, обядвах и всичко това все струва нещо, нали така?
- Ами, да, Ваше Светейшество…
- А и аз ви помогнах с по нещо. Нали така, отец Георги?
- Да, Ваше Светейшество, много ни помогнахте, сякаш сте дошли тук, за да работите, а не да отпочинете…
- Да оправим сметката тогава: поправих ви улука, прозореца, мивката, бравата, подпрях и пооправих лозите, поправих обувките… Ако съберем всичко, отец Георги, излиза, че Вие на мене трябва да доплатите!
За заплатата на епископите
Както е известно, патриарх Павле се е отказал от заплатата си. Получава само пенсия за времето, докато е бил Рашко-Призренски епископ. А и неговите нужди са съвсем скромни, тъй като сам шие мантиите си, сам поправя обувките си… Така дори по-голямата част от малката му пенсия остава и той я раздава на сиромасите или я дава за нещо общополезно.
Помни се негова реакция от 1962 г. към тогавашно искане от някои епископи да им се увеличи заплатата:
- А защо, след като и това, което сега имаме, не успяваме да изхарчим?!
По същия начин постъпва и с подаръците, които получава. Ако му подарят плат за мантия, той го пази, докато не срещне монах или свещеник, който няма възможност да си купи. Тогава изчислява колко му е необходимо, за да си я ушие, и дава тъкмо толкова, за да остане и за някого другиго.
Известният литературовед Жика Стойкович, който доста е работил с владика Павле, докато е бил Рашко-Призренски епископ, по издаването на капиталния труд Косовски наследства, веднъж в патриаршеския двор му се оплакал, че му е трудно да събере пари за издаването на събраните трудове на един от най-значимите сръбски писатели Милош Църнянски. Патриархът го изслушал, изправил се, отишъл до кревата си, повдигнал възглавницата, взел оттам портфейл, от който извадил три хиляди марки и ги подал на Стойкович:
- Ето, това моят дял за печатането на книгата на Милош Църнянски. Помогнете си!
Пестеливост
Градимир Станич, управител на патриаршеската печатница, разказва:
- Ето, това моят дял за печатането на книгата на Милош Църнянски. Помогнете си!
Пестеливост
Градимир Станич, управител на патриаршеската печатница, разказва:
- Той сам набира книгите си. Листата, които изписва, почти нямат полета, разстоянието между редовете е най-малкото възможно. Не иска без нужда да губи време с често вмъкване на хартия в пишещата машина. Освен това пести хартията – така се е научил, защото по-рано тя е била много скъпа. А неговите текстове са толкова чисти, че преди печат по тях няма какво да се прави. Колегите разказват как буквално се придържа към Господната молитва: „... насъщния ни хляб дай ни днес...”. В края на обяда внимателно събира всяка трохичка...
За добрите хора
Един бохем, който често прекарвал времето си в известната белградска кафана „?” близо до Патриаршията, всеки път, когато виждал патриарха да преминава, притичвал през улицата, за да вземе благословия от Негово Светейшество. Веднъж му казал:
Един бохем, който често прекарвал времето си в известната белградска кафана „?” близо до Патриаршията, всеки път, когато виждал патриарха да преминава, притичвал през улицата, за да вземе благословия от Негово Светейшество. Веднъж му казал:
- Ваше Светейшество, ние двамата сме най-добрите хора в Белград!
А патриархът отговорил:
- Така е, но когато пийнем, за нищо не ставаме!
Явяването на Богородица
Явяването на Богородица
Случи се в кабинета на патриарха... Докато той разговаряше с един служител, изненадващо се появи човек на средна възраст с големи очи и трескав поглед. Започна да обяснява, че е трябвало да дойде, защото има да съобщи нещо важно... Патриархът му предложи да седне, за да се успокои малко. Тогава взе да разправя: как в съня му се явила Богородица и какво му е казала... Патриархът внимателно го изслуша, но накрая решително отсече:
- Слушайте, господине: аз съм владика почти от петдесет години насам, калугер съм, разбира се, още по-отдавна. Всеки ден служа Божия служба и на мене досега и един ангел не ми се е явил, а на вас Богородица! Недейте, моля ви...
За светейшествата
В тежките военни времена след една среща в кабинета на патриарха, когато трябвало да се вземе важно и трудно решение, Негово Светейшество, за да разведри присъстващите, казал:
- Вие си мислите, че съм лесен. Мислите, че съм хилав и слаб... А всъщност изобщо не ме познавате добре...
За светейшествата

- Вие си мислите, че съм лесен. Мислите, че съм хилав и слаб... А всъщност изобщо не ме познавате добре...
Изправил се и донесъл от бюрото си сръбски вестник, в който чрез фотомонтаж е показан като воин-супермен, с бомби и „скорпион”, втъкнати в пояса му.
- Погледнете как ме виждат другите, а вие си мислите, че съм слаб!
Точно в този момент дошъл известният фоторепортер Вицан Вицанович, за да го заснеме. Докато го снимал, за да получи желания кадър, се обърнал към патриарха:
- Ваше Светейшество...
- Ваше Светейшество...
А патриархът го прекъснал:
- Като съм такова светейшество, за какво ти е светкавица?!
Вестник НИН
Превод: Надя Георгиева