Неродената болница, неродените в Христа
Гавриилу вещавшу Тебе, Дево, радуйся
Днес е начало на нашето спасение и явяване на тайната от вечност:
Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благодатта благовести,
затова и ние с него казваме на Богородица:
Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!Благовещение е – началото на нашето спасение, празникът на смиреното послушание, истинският празник на жената, отпадането на клетвата, началото на Живота! Ирод търсеше да погуби Родилия се, но беше посрамен „като празнословец, който не знае да пее Алилуйя“. Ние също сме посрамени като празнословци, защото изоставихме болните деца, страдащите им родители и медиците, които полагат душата си за тях! Единствената страна в Европа без модерна многопрофилна Национална детска болница!
Днес, 25 март 2022 г., св. Благовещение Богородично, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит архим. Силуан, игумен на Бистришкия манастир „Св. Петка“, прот. Лъчезар Вълков от храм „Рождество Христово“ в ж.к. „Младост-3“, и прот. Венцислав Попиванов от храм „Св. Николай Мирликийски“, гр. Бухово, отслужиха водосвет в ковид-клиниката на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“. Събитието беше в знак на признателност за неуморните и денонощни усилия на медиците не само по време на ковид-пандемията, но и на фона на тежките условия, при които работят всички безкористно посветили се на здравето на децата ни. За дамите от екипа бяха осигурени цветя и поезия, а за клиниката – икона на св. Мина и картина на младата художничка от гр. Попово Ивайла Петрова. За болните деца също бяха осигурени подаръци.
Бог Слово в смирението Си се яви в човешка плът и измина целия път и като човек. Св. Богородица стана майка на Бога и нито едно от страданията и страховете на всяка майка не са ѝ били чужди. С нож беше пронизана душата ѝ, стоейки пред Кръста с Йоан и другата Мария, както пронизана е и душата на всяка майка на страдащо дете. А болката се умножава, когато няма помощ, когато се сблъска с бездушие.
Възлюбени в Христа братя и сестри! Да се обича с Христова любов е подвиг! Подвиг е не само заради лишенията, подвиг е и заради онази парадоксална печал, за която пише св. Силуан Атонски: „Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има… Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта ѝ. Тя е обичала безмерно своя Син и Бог, но е обичала и хората с велика любов. И какво е преживяла, когато същите тези хора, които тя така е обичала и на които до края е желаела спасението, са разпънали нейния възлюбен Син!… Както любовта на майката Божия е безмерна и непостижима, така и скръбта ѝ е безмерна и непостижима за нас“ (Светогорски цветове, Сдружение „Православно Отечество“ 2020, с. 51-53).
Св. Богородица е закрилница и скоропослушница благодарение на своята съвършена любов. Трошица от тази любов да имахме като общество, нямаше да я има снимката най-долу – паметникът на бездушието.
И няколко думи за един необикновен обикновен човек. Св. Стилиан Пафлагонийски е отдал живота си на Бога, смирено служейки Му и чрез служение на най-малките – лекувал е и с молитва, и като лекар: „Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той, милият, непрестанно славел святото Божие име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице“ (https://bg-patriarshia.bg/saint-stilian). Останал в историята като Детепазител.
Бог е любов, термоядрен взрив от любов (прот. Н. Лудовикос). Длъжни сме да благовестим Бога и няма по-силно благовестие от проявата на любов към безпомощните! При децата никакви речи, никакво изкусно богословие не помагат. Те трябва да усетят, да видят Бога чрез нашата дейна любов. Именно за тази любов говори старецът Зосима на Достоевски: „Няма как да обясниш на някое дете, че майка му с право не го обича. Това дете е болно и наранено: то или ще стане светец, или убиец, по-вероятното е второто“ (прот. Н. Лудовикос, сп. Светъ, бр. 4, 2011 г.). Няма как да обясним на децата, че не ги обичаме.
В Румъния обществото започна кампанията, обществото събра парите, обществото упражни надзора (тук). Ето защо ние трябва да построим болницата, ние – както и нашите предци строяха всичко сами, а ние го ползваме и до днес. Ние – ако все още сме „царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1 Петр. 2:9), ако все още сме общество на призваните, събрание на верните в Христа. „Издигнал се доброволно на Кръста, Христе Боже, дарявай щедростите Си на едноименното Твое ново общество…“.
Отхвърляйки най-безпомощните от благословените от Христос, както и всички онези, които се грижат за тях, не сме в светлината, нямаме и бъдеще – нито в земния, нито във вечния живот.
Нека светлината на Благовещението и на идващата Пасха да просветли душите и да отвори очите ни! Нека благовестим на децата нашата любов! Амин.
