Мобилно меню

4.9538461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (65 Votes)

Еп. Калистос УеърПродължение от „Хвърчила“

В Стария Завет израилтяните принасяли на Бога десятък – една десета от всичко, което раждала земята: „Отделяй десятъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година“ (Втор. 14:22). Принасяйки на Бога първия добив от нивите, израилтяните Го призовавали да благослови цялата реколта. По този начин свидетелствали, че земята е Божия, а пък те са само пазители на даровете Му. Отдавайки Богу десятък, ние с благодарност Му принасяме това, което е Негово. И това приношение се е възприемало не като лишаване, а като обогатяване. Прибирането на реколтата е време на радост и веселие: „И весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе...“ (Втор. 16:11).

Ранните християни свързвали отделянето на десятък и с Великия пост. Времето на Великия пост разглеждали като една десета от годината, специално посветена на Бога. Спазвайки поста, ние свидетелстваме, че целият ни живот и всичко изпълващо го е Божи дар. Отдавайки на Бога част от живота си, ние Го призоваваме да благослови целия ни живот. Така възприеман, Великият пост означава освещаване на времето. Аскетизмът на Великия пост свидетелства, че ние разполагаме с времето си не за да го пропиляваме егоистично по собствено усмотрение, а за да го принeсем на Бога. Ние сме само пазители на времето, но не и негови господари. Великият пост е начин да принесем на Бога това, което е Негово.

Подобно на израилтяните от Стария Завет и ние можем да възприемаме Великия пост като време на радост и на обогатяване, а не на лишаване.

Ние принасяме на Бога една десета от годината, а заедно с това и самите себе си, целия си живот, всичките си дни и часове. И това приношение трябва да ни струва скъпо, ако искаме изобщо да има смисъл: „И няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром“ (2 Цар. 24:24). Истинското спазване на поста изисква от нас усилия, понякога големи, предполага самоотричане и загърбване на всекидневните ни навици и желания. И въпреки това Великият пост не е мрачен период, през който умъртвяваме плътта си. Нашият християнски празник на десятъка, както и принасянето на първите плодове при израилтяните, е време на радост.

По такъв начин жертвата не е самолишаване от нещо, а приношение. Акцентът не е върху отказването, а върху факта на доброволното принасяне. Резултатът от нашия дар за Бога е преобразяване на отношенията между нас и Бога. Това е и целта на всяко жертвоприношение – възстановяване на нарушеното общение. Този смисъл на Великия пост, като време на възстановяване на отношения, трябва да помним постоянно.

Какво отношение към мен самия има подобно разбиране за поста като принасяне на десятък? Да спомена първо за парите. Някои западни християни принасят на Бога десятък от приходите си през цялата година. Съмнявам се, че мнозина православни вършат редовно нещо подобно, но поне по време на поста можем да се опитаме да отделяме една десета за Бога. Макар че това е едва началото, защото Бог ни призовава да принасяме не просто това, което притежаваме, но това което сме. Ние трябва да Му отдаваме и нашите пари, и нашето време.

С много по-голямо усърдие, отколкото обикновено през годината, трябва да отделяме време за Бога – за молитва, за нашите ближни, за милосърдни дела.

Следва

Превод: Димитър Спасов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kdpw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.