Хвърчила
В Гърция началото на Великия пост се отбелязва като първия за годината празник на открито. Семействата отиват на излет сред природата, пускат хвърчила.
По този начин Православната църква ни учи да свързваме Великия пост със свежия въздух, с вятъра, с идването на пролетта. Великият пост е период на хвърчилата, на новите приключения, на новите надежди и начинания.
Великият пост не настъпва през есента, когато листата падат и денят намалява, нито пък през зимата, когато дърветата стърчат голи и водата във водоемите замръзва, а през пролетта, когато ледът се топи и навсякъде се ражда нов живот.
Покаяниeто – metanoia, „обновата на ума“ – не е само пепел, но и цъфнало минзухарче. Именно в този контекст трябва да разглеждаме Великия пост: той е свързан с хвърчилата и началото на пролетта. Свързан е и със свободата. Изумително е, че един от най-великите църковни празници – Благовещение, се пада почти в средата на поста. На този ден празнуваме свободата на избора, от който се възползвала Пресвета Дева Мария. Когато архангел Гавриил благовестил на Мария Божията воля, той зачакал нейния отговор: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Отговорът ѝ не е бил предопределен. Тя е можела и да откаже. Пресветата Троица уважава нашата човешка свобода. Както се казва в посланието до Диогнет, датирано от 2 век, „Бог убеждава, но не принуждава, защото на Бог не Му е свойствено принуждението“.
Така се случило и с Пресветата Дева: преди да стане човек, Бог първо поискал доброволно съгласие от тази, която трябвало да стане Негова майка. Доброволното ѝ съгласие е било задължително условие. „Ние сме съработници на Бога“ – казва св. апостол Павел (1 Кор. 3:9), и това преди всичко се отнася до Дева Мария. По време на Благовещение тя е станала съработничка на Бога – не просто послушно оръдие, но активен участник в тайната.
Тук се сблъскваме с друг важен момент за разбирането на Великия пост. Освен период на търсене, духовна пролет, постът е свързан и със способността ни да използваме свободната си воля. Великият пост е време, през което се учим да бъдем свободни. Защото на свобода, както и на непринуденост, трябва да се учим.
Като човек, създаден по Божи образ, аз няма да бъда напълно свободен, докато не се науча да използвам свободата си. Този процес на учене предполага послушание, дисциплина и себеотричане. Свободата не е само дар, но и задача.
Великият пост не се ограничава само с хранене и пиене. Нека да се опитаме да разширим нашето разбиране за Великия пост, вземайки предвид, първо, заповедите от Стария Завет, второ, как се е зародил Великият пост в древната Църква и, трето, особената значимост на поста в съвременния свят. Тогава ще видим, че Великият пост е свързан с поднасянето на целия свят в дар на Бога, с приемането на Кръщението, с мисионерското свидетелство на Църквата и с нашето отношение към хората и материалния свят. Ако трябва с три думи да определим смисъла на Великия пост, то тези думи ще бъдат: жертва, обучение и общение.
