Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)
Изявление на Свещения Кинотис на Света Гора - Атон
(за църковния печат)

Неотдавнашното посещение на папа Бенедикт XVI във Вселенската патриаршия по време на престолния празник на свети апостол Андрей (30.11.2006 г.) и посещението на Атинския архиепископ Христодул във Ватикана (14.12.2006 г.) предизвика най-различни впечатления, оценки и реакции. Пропускаме онова, което светският печат оцени като положително или отрицателно, за да подчертаем онова., което се отнася до нашето спасение, заради което излязохме от света в пустинята на Света Гора.


Като светогорски монаси уважаваме Вселенската патриаршия, към чиято каноническа юрисдикция принадлежим. Почитаме и обичаме Светейшия наш Вселенски патриарх г-н г-н Вартоломей и се радваме за онова, което той боголюбиво и с много усилия върши в полза на Църквата. В тази насока ще споменем твърдото и неуморно отстояване на неотменимите права на Вселенската патриаршия сред неблагоприятни условия, подкрепата на поместните православни църкви и грижата за разпространяването на посланието на Православната църква по целия свят. Също така почитаме светата Гръцка църква, от която произлизаме повечето от нас, и уважаваме нейния предстоятел.

При това обаче случилото се по време на неотдавнашните посещения на папата във Фенер и на архиепископа във Ватикана предизвикаха в сърцата ни най-дълбока скръб. Желаем и се борим до края на живота си да опазим завещанието на светите отци, което сме наследили от светите основатели на нашите манастири, както и от блаженопочившите отци, живели преди нас в тези обители.

Доколкото можем, изживяваме тайнството на Църквата и на непорочната православна вяра според това, на което всеки ден се учим от свещените богослужебни последования и четения, и въобще от учението на светите отци, отразено в техните писания и в решенията на вселенските събори. Пазим като зеница на окото нашето догматично съзнание, което се съзижда от задълбоченото изучаване на боголюбивите борби и отстояване на вярата срещу различните ереси от страна на светогорските отци-изповедници, и в случая особено на светия наш отец Григорий Палама, на светогорските преподобномъченици и на преподобномъченик Козма Прот, на чиито мощи благоговейно се покланяме и чиято памет тържествено празнуваме. Боим се да мълчим, когато става въпрос за завета на отците ни.

Чувстваме дълбоко отговорността си спрямо отците и братята от цялото светогорско братство и спрямо благочестивите християни, които гледат на светогорското монашество като на неподкупен страж на Свещеното Предание.

Посещенията на папата във Фенер и на архиепископа във Ватикана може и да причиниха някоя полза в светско отношение, но по време на тях се случиха изяви, които не са в съгласие с установленията на православното учение за Църквата и се сключиха съглашения, които няма да бъдат полезни нито на православната Църква, нито на инославните християни.

Първо, посещението на папата във Фенер беше извършено така, сякаш той е каноничният епископ на Рим. По време на ритуала папата носеше омофор, патриархът се обърна към него с думите "благословен идещият в име Господне", като че става въпрос за Господен помазаник.

Папата благослови черкуващите се и му беше изпято многолетствие като на светейши и блаженейши епископ на Рим. Също така заемането от страна на папата на предстоятелското място по време на православната света Литургия, при това носейки омофор, изричането на "Отче наш", литургичното целование с патриарха (при „Возлюбим друг друга...”) са изяви, които са повече от прости съвместни молитви. И всичко това, след като папският институт въобще не е отстъпил от еретическите си учения и от политиката си, а напротив - на практика прокарва и се стреми да укрепи униатството и догматите за първенството и непогрешимостта на папата, а също все повече разгръща практиката на междурелигиозни съвместни молитви, прокарвайки чрез тях ролята на папата като общорелигиозен водач.

Във връзка с посещението на папата във Фенер ни огорчава особено много фактът, че средствата за масова информация повтаряха погрешното твърдение, че изпетите тогава тропари (които въобще не трябваше да се пеят) са съставени от светогорски монах. Използваме случая да уведомим отговорно благочестивите християни, че техният съставител не е и не би могъл да бъде светогорски монах.

Също така стремежът на Атинския архиепископ да установи връзки с Ватикана по социални, културни и биоетически проблеми, както и амбицията да се защитават съвместно християнските корени на Европа (позиции, които се срещат и в общата декларация на папата и патриарха във Фенер) по принцип биха могли да бъдат счетени за непредизвикващи безпокойство, дори и за положителни, ако целта им е развиването на мирни човешки взаимоотношения. Но заедно с това е и от голямо значение тези изяви да не създават впечатлението, че и днес Западът и Православието имат едни и същи основи, и да не водят до там, че да се забрави дистанцията, която отделя православното Предание от това, което обикновено се представя уж като „европейски дух”.

(Западна) Европа е обременена с поредица от антихристиянски институции и действия, като например кръстоносните походи, инквизицията, тьрговията с роби, колонизацията на чужди страни. Обременена е и с трагичното си разцепление на протестантската схизма, с ужасните световни войни, с антропоцентричния си хуманизъм и с безбожието си. Всичко това са последствия от богословските отклонения на Рим от Православието. Една след друга папските и протестантските ереси отдалечаваха от западния свят смирения Христос на Православието и на Негово място поставиха гордия човек. Светият епископ Николай Жички (Велимирович) пише от Дахау: "И така, какво е Европа? Папата и Лютер... Това е Европа в своята същност - онтологически и исторически". А светият старец Юстин Попович допълва: "Вторият Ватикански събор представлява възраждане на всички европейски хуманизми..., защото съборът категорично утвърди догмата за непогрешимостта на папата". И заключава: "Без съмнение принципите и силите на западноевропейската култура и цивилизация са христоборчески". Затова е от значение да бъде изявяван смиреният характер на Православието и да бъдат подкрепяни истинските християнски корени на обединена Европа - тези, които Европа притежаваше през първите християнски векове, по времето на катакомбите и на седемте вселенски събора. Целесъобразно е Православието да не бъде обременявано с чужди грехове и освен това да не се създава впечатление у онези европейци, които поради протеста си cpeщy западното християнство са останали без Христос, че Православието е тьждествено на това западно християнство и така да се осуетява свидетелството му като на единствената истинна вяра в Христос и надежда на европейските народи.

Очевидно е безсилието на римокатолиците да се освободят от решенията на своите събори, проведени след седемте вселенски събора. На тях те са утвърдили Filioque-то, първенството и непогрешимоспа на папата, съсредоточаването на светската власт в ръцете на римския понтифекс (древна титла на папата, заимствана от езическия първожрец – б. ред.), тварната благодат, непорочното зачатие на света Богородица, унията. Въпреки това православните продължават така наречените протоколни посещения, въздавайки на папата почести като на православен епископ и пренебрегвайки поредица от свещени канони, които забраняват съвместните молитви, а от друга страна богословският диалог продължава да затъва, макар да се правят опити да се издърпа от дъното. Всички тези факти водят до извода, че Ватикана не се ориентира към отхвърляне на еретическите учения, но към тяхното претълкуване, т. е. към замаскирането им.

Римокатолическото учение за Църквата постоянно се променя чрез една или друга енциклика - от т. нар. отворена еклезиология на енцикликата "Ut unum sint" към еклезиологичната затвореност на енцикликата "Dominus Jesus". Трябва да се отбележи, че и двата гореспоменати римокатолически възгледа са в противоречие с православното учение за Църквата. Самосъзнанието на светата Православна църква като единствена и една съборна апостолска Църква не признава инославните църкви и изповедания като "сестри църкви". Сестри църкви са само единославните поместни православни Църкви. Затова е богословски недопустимо това понятие да се използва за други църкви, освен за православните.

Филиокве се лансира от римокатолическа страна като друга законна интерпретация на учението за изхождането на Светия Дух, която била равностойна в богословско отношение на православното учение за изхождане само от Отца. За съжаление този техен възглед се поддържа и от някои наши богослови. А папското първенство бива държано от понтифекса като неотменна привилегия, както се вижда от неотдавнашното премахване на титлата "патриарх на Запада" от сегашния  папа Бенедикт ХVІ, от изтъкването на всесветовното служение на апостол Петър и    неговите приемници по време на речта му в патриаршеския храм, както и от едно друго негово слово, в което се казва следното: "В общение с приемниците на апостолите, чието видимо единство се гарантира от приемника на апостол Петър, Украинската католическа общност (т. е. униатска) успя да запази жива и неизменна свещената традиция" (вестник "Католики", бр. 3046/18.4.2006 г.).

Унията по най-различни начини бива подкрепяна и затвърждавана въпреки противоположните изявления на папата, изказвани отвреме-навреме. Неискренността на тази позиция бива засвидетелствана освен от всичко друго и от предизвикателната намеса на предишния папа Йоан Павел II, която доведе до крах православно-римокатолическия диалог в Балтимор, както и от едно послание на сегашния папа до кардинал Любомир Хузар, униатския архиепископ на Украйна. В това послание (от 22.2.2006 г.) се подчертава: "Налага се да осигурим присъствието и на двата големи носителя на единната традиция (т. е. на латинския и източния)... Двойна е мисията, която се възлага на гръко-католическата църква, намираща се в пълно общение с приемника на апостол Петър: от една страна, да запази сред католическата църква източната традиция; от друга страна, да създаде благоприятни условия за съчетаването на двете традиции, свидетелствайки, че те не само са свързани помежду си, но съставляват едно дълбоко единство в тяхното разноообразие".

В този смисъл изявите на любезност, каквито са посещенията на папата във Фенер и на архиепископа във Ватикана, без да е налице единство във вярата, успяват, от една страна, донякъде да създадат лъжливи впечатления за единство и да отдалечат инославните от това, да гледат на Православието като на истинска Църква, а от друга страна - да притьпят догматическата чувствителност на мнозина православни. Освен това стават причина и някои от вярващите и благочестиви православни, които се безпокоят за това, което се върши ненавременно и в нарушение на свещените канони, да бъдат откъснати от тялото на Църквата и да бъдат образувани нови схизми.

За това от любов към Православието ни и с болка за единството на Църквата, имайки за цел запазването без нововъведения на православната вяра, провъзгласяваме във всички посоки това, което провъзгласи Извънредният двоен събор на Света Гора от 9/22 април 1980 г.:

"Вярваме, че нашата света православна Църква е едната света съборна и апостолска Църква на Христос, прuтежаваща пълнотата на благодатта и истината и чрез това - непрекъснато апостолско приемство.

Обратното, "църквите" и "изповеданията " от Запад, които в много отношения са изопачили вярата на Евангелието, на апостолите и на отците, са лишени от освещаваща благодат, от истинни тайнства и от апостолско приемство.

Диалогът с инославни не е подсъден, доколкото има за цел да ги извести за православната вяра и да ги направи способни да приемат божествено просвещение, да се отворят очите им  и да се върнат в православната вяра.

Богословскuят диалог по никакъв начин не трябва да се придружава от съвместни молитви, от съвместно участие в богослужебни събрания и от други действия, които могат да създадат впечатление, че нашата Православна църква приема римокатолиците като църква, притежаваща пълнота, а папата - като каноничен епископ на Рим. Такива действия заблуждават и православното паство, и римокатолиците, създавайки у тях погрешни впечатления за това, какво е православното схващане за тях.

Света Гора с Божия помощ остава вярна, както и православният народ, на  вярата на светите апостоли и светите отци и се отнася с любов и към инославните, които получават съществена полза, когато православните чрез последователната си православна позиция им показват големината на духовното им  заболяване и начина за излекуването му.

Неуспешните опити от миналото за обединение ни учат, че за едно постоянно и съгласно с Божията воля единство в истината на Църквата е необходима различна подготовка и път от онези, които бяха следвани в миналото и продължават да бъдат следвани днес".

17/30.12.2006 г.


                            Всички представители и предстоятели
                            от двадесетте свещени обители

                            на Света Гора Атон

Бел. ред.: Преводът е направен от българските монаси в Зографския манастир, а ни беше любезно предоставен от дякон Пенко Колев. Благодарим на всички тях и им желаем духовни успехи по пътя на спасението.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8w 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин