Днес е началото на нашето спасение и откриване на тайната от века: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил радост благовести. Затова нека и ние с него да въззовем към Богородица: „Радвай се благодатна, Господ е с тебе“
(Тропар на празника, гл. 4)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес празнуваме Благовещението на Божията майка, възпоменаваме благата вест, с която архангел Гавриил идва при девицата Мариам и я поздравява с това, че тя е избраницата Божия, чрез която Словото да стане плът, Синът Божий да стане Син човешки. На тази вест Пресвета Богородица отговаря със смирение: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти“ (Лука 1:38).
Чрез Пресветата Дева е станало възможно идването на Господ Иисус Христос при нас, Боговъплъщението, тази най-велика тайна ( 1 Тим. 3:16).
Чрез кроткото съгласие на Пресвета Богородица и радостта от послушанието пред Божията воля ни се разкрива истинското предназначение на човека, а именно – да бъде тясно съединен с Бога, в неделимо единство, чрез връзките на мира и любовта.
Съпреживявайки всичко, което се е случило в историята на Спасението, ние откриваме, че това не е вест, отнасяща се само до Пресветата Дева, а вест, засягаща всички нас. Нейното съгласие е от името на цялото човечество. Тя, Новата Ева, ни разкрива какво трябва да вършим в този свят. Защото всички сме призвани не просто да „успеем“ в живота, а да изпълняваме волята Божия, уникалния Божи промисъл за всеки от нас.
Днес живеем във време на криза и подмяна на ценности. Време, в което злото се нарича добро и доброто зло, сладкото – горчиво, а горчивото – сладко (Ис. 5:20). Задълбочаването на проблемите е в резултат от консуматорско-индивидуалистичния начин на живот, който съвременната цивилизация налага. Тази изолация и трагичност се задълбочава – примерите са престъпността, наркоманията, незачитането на другия като личност и възприемането му като функция или средство, което може да се притежава.
Необходимо е да преодоляваме тези проблеми, да живеем като личности, а не като индивиди, т. е. като същества на връзката, а не като изолирани и „независими“ един от друг. Това е най-значимото, което човек получава в семейството, което днес също страда от формалните взаимоотношения, от липсата на любов, на себеотдаване и саможертва. Достатъчно е да посочим като пример кризата в брака, формализирането му и свеждането му до брачно съжителство или дори отричането му като анахронизъм.
В тази тежка действителност жената-християнка трябва да свидетелства, че бракът е „чудо на земята“ в днешния разединен и разпадащ се от болестите на индивидуализма и нихилизма свят. Пред нея е отговорността за възпитанието на децата и повеждането им по пътя на спасението, както и нелекият подвиг да укрепява мъжа си и да го подпомага чрез жертвена любов. Да бъде с него дори и в най-тежките житейски трудности, както Църквата е неделима от своя Глава – Христос.
Жената-християнка трябва да помни, че неин пример на чистота, смирение и предано майчинство е Пресвета Богородица. Да проповядва убедително, че дарът на живота е същността на нейната природа, да утвърждава неговата святост и да се противопоставя на всяка подмяна, мъчеща се да убеди съвременото ни общество, че абортът е просто избор, а не отнемане на живот.
Предизвикателствата пред жената-християнка днес са големи, но ние знаем, че няма нещо, което да не можем да преодолеем с Божията помощ. Ние не сме сами в този свят. Нашата вяра не е идеология, а действено пребиваване в Христа и Неговата Църква, както и Самият Той най-тясно се е съединил с нас посредством чистата утроба на Божията майка.
В това неделимо единство ние сме длъжни да свидетелстваме пред света радостта от Благата вест, че Бог е станал човек, за да можем ние да станем синове Божии по благодат, да победим греха и смъртта.
Имайки пред очите си любовта на св. Богородица към всеки, то и вие любящи майки, дъщери и сестри, предавайте Христовата любов на всички и по този начин дарът на любовта ще се реализира и ще утешава страдащите и нуждаещите се в съвременното ни смущавано от световните съблазни общество.
Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе и чрез теб – с всички нас. Амин!
