Общението със светите ангели – общение на спасението

Това твърдение звучи твърде теоретично, но от него следва най-важното за нас от практическо гледище: общението ни с небето. Ние се молим на светците и ангелите и те се молят за нас в нашето духовно пътуване. Те са като по-големи братя и сестри във вярата, които са поели напред по пътя и са пристигнали преди нас.

Това единство е ясно изразено в православното богослужение, което можем да наречем небесно-земно. Когато църквата се събира за литургия, тя се събира заедно с ангелите и всички светци. Това се подчертава постоянно в молитвите. От Преданието знаем, че ангелите на небето пеят "Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни", а ние се включваме в техния хор и добавяме „помилуй нас“.

Понятието "йерархия" не означава бездушна пирамида на властта, а ред и служение, целящи спасителното единение с Бога, т.нар. обожение.

Небесната йерархия служи като образец и идеал за земната. Земната йерархия трябва да се стреми да възпроизвежда в живота на Църквата същата святост и ред, които съществуват на небето. Ние често наблягаме на това, че светците са примери за това как човек може да достигне до обожение, но ангелите също са пример за нас – пример на послушание и служение на Бога.

Освен знание ние трябва да постигнем и познание на небесната йерархия. Досещате се, че имам предвид необходимостта от общение със светите Божии ангели. Човешкият ум пита: как е възможно това, та нали само Бог е всеприсъстващ и всезнаещ, а ангелите (да не говорим за светците) са ограничени същества? Отговорът е в догматиката, често подценявана и заклеймявана като нещо чисто теоретично. Христос е "Главата на Църквата" (Еф. 5:23)! Оттук тръгва възможността за общение с всички безплътни небесни сили. Те ни знаят и чуват „чрез Христос, в Светия Дух“. От анатомията знаем, че всички неврони са по някакъв начин свързани с главния мозък. Дори невроните в периферната нервна система, които не са пряко свързани с него, индиректно комуникират с централната нервна система чрез своите дълги влакна (аксони). Така и в духовен смисъл ролята на Светия Дух е като на невроните. В Тялото Христово – Църквата земните и небесните твари са свързани чрез Главата Христос, в Светия Дух! Всяко общение, което не е "чрез Христос, в Духа", е общение с падналите ангели и е път надолу. Такива са всяка форма на спиритизъм (врачки, гледачки, баячки, екстрасенси), паганизъм (почитане на природните сили), шаманизъм  и магия. 

Пътят на човека нагоре е в общението му със силите на светлината, защото при това общение има предаване на благодат!

Небесната йерархия (описана от св. Дионисий Ареопагит въз основа на библейски текстове) има за цел да предава божествената светлина и благодатта от Бога надолу към хората. Тя се състои от девет чина, разпределени в три триади (сфери).

Земната йерархия има за цел да насочва хората нагоре към Бога, да ги учи и да им преподава тайнствата, за да се съединят с Него. Тя се състои от клира (епископ, свещеник, дякон) и миряните. Св. Йоан Златоуст казва за свещеническото служение: "упражнява се на земята, но принадлежи на небесните чинове".

И двете йерархии са "канали" на Божията благодат, работещи в две посоки: от Бога към човека и от човека към Бога.

Братя и сестри,

Връзката между земната и небесната йерархия е връзка на любов, молитва и взаимопомощ в общия стремеж към спасение и единение с Бога. Това не е хладна бюрократична структура, а едно голямо семейство, в което живите и "починалите" християни, хората и ангелите са в реално и живо общение чрез Христос в Светия Дух. Пътят към Бога е личен, но не е индивидуален. Той е със светиите и с ангелите.

От Свещеното Писание и Свещеното Предание знаем имената на седем архангели:

За някои от тези ангели знаем съвсем малко, но това, че са ни разкрити имената им, не е случайно и не е толкова незначително. Ние, хората, започваме общение с ближните чрез узнаване на името на събеседника. На планината Хорив Мойсей също се заинтересувал от Божието име, но не защото сам нямал сигурност с кого общува (в сърцето си е знаел), а защото целият Израилев народ е трябвало да бъде доведен до общение с Бога. И Божието име е посредник на това общение! Затова Бог му разпореди: "Така да кажеш на израилтяните: АЗ СЪМ (т. е. Вечносъществуващият, б. р.) ме изпрати при вас" (Изх. 3:14). Странно е това име, но Бог е един, няма с кого да бъде сравнен. Той е всичко, във всичко и отвъд всичко. Можем само да Го описваме с имената, с които Той изявавя Своите качества. При никое творение не е така. Всяка твар има своя характерна особеност, която доминира и определя неговото име.

Разбира се, нашите полуслепи човешки очи не могат да видят ясно това, но Бог вижда всеки човек така, както видя Симон, сина на Йона, и му каза: „Ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър)“. Тоест, баща ти Йона те е именувал Симон, но аз те именувам Кифа. Бог е определил на всекиго ново име, което изразява неговата нова, истинска и вечна идентичност (Откр. 2:17). В Библията името не е просто етикет, с който различаваме един индивид от друг, а израз на същността, мисията и присъствието на този, който го носи. Името на архангела е посредник на общението и точка на срещата между него и нас.

В молитвениците ни има молитви не само към ангела-пазител, но и към всички небесни чинове, и към всички архангели поотделно. Нека развием нашето общение с тях, защото е общение на спасението. Амин.

Църква „Света Троица“ - Плевен