Проповед за Неделя на Закхей
Няма нищо, което да ни закрие от Бога, но много неща е възможно да застанат като завеса между нас и Него. Това, което има значение, е да се вдигне завесата – завесата на враждата, която ни отделя от Бога, и човек да стане видим за Бога и да не се връща да живее като непросветените хора, защото нали Иисус облажава чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8)?
Какво може да закрива Бог от нашия взор? Някой ще каже: нашият грях, лошите навици, нашите похоти и нашият егоизъм. Най-лошото от всичко обаче е нашето песимистично отношение към действителността. Степените на нашето песимистично отношение са различни. Те започват с отричането на болното ни духовно състояние, преминават през нашия отказ да приемем резултатите от диагнозата на нашата реалност, продължават през нашия бунт срещу това да се заемем с благополучното лечение и достигат до отчаяние по отношение на възможността за нашето изцеление, т. е. достигане на победа над всички злини в нас; независимо дали те са се загнездили там поради това, че ние живеем в общата греховна атмосфера, или са в резултат от нашата слаба вяра или воля, или се базират на вкоренилите се вътре в нас грехове и греховни наклонности, или се основават на това, че ние не познаваме нито пътя на духовното подвижничество, нито начините да се упражняваме така, че да устоим докрай в него.
В тази връзка е необходимо да кажем една истина, а тя е, че завесата напълно и завинаги беше премахната по действието на Божия промисъл чрез Иисус Христос. Иисус казва: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9). Това Той казва, когато отговаря на молбата на св. апостол Филип да им покаже Отец. Тази истина се вижда при кръщаването на Иисус в р. Йордан, когато се чува гласът на Отец и се явява Светият Дух във вид на гълъб или когато Христос се преобразява на планина Тавор в ослепителна светлина.
Що се отнася пък до нас, ние чувстваме, че има завеса, която е поставена пред нас в нашия духовен живот, защото ние не осъзнаваме истината, че сме обикнати от Бога, че тази обич е накарала Неговия Единороден Син да се уподоби на нас заради нас, че сме се посветили безвъзвратно на Иисус Христос, за да ни върне Той при Своя небесен Отец. Божият промисъл се състои в това, че „човешкият Син дойде да подири и спаси погиналото“; а винаги има такива, които не знаят тази истина или я отричат, или ѝ се противопоставят, или се стремят да я закрият, или да изопачат целта ѝ – точно така, както се случило, когато Иисус е приел да вечеря в дома на Закхей, и те казали: „отби се при грешен човек“ (Лука 19:7).
А от другата страна е Иисус, Който дори при най-големия грешник, като началника на бирниците и митарите, възпламенява искрицата на покаянието, която се основава на човешкия стремеж към Бога, и чрез нея се побеждава силата на греховното влечение, или Който възпламенява факлата на нашата вяра в Него чрез Неговата любов към нас. Така придобиваме надмощие и победа над греха, над греховните дела и над нашата склонност към греха. Или Който довежда нашето сърце до вътрешния му мир, за да пренесем Неговата любов към всеки, който общува с нас. А опитът на Закхей, началник на митарите, е пример за съгласуването на редица елементи, които разкриват истината на завърналия се към Бога с покаяние човек. А как пада завесата на греха в живота на Закхей?
Първият белег на падането на завесата на греха е това, че стремежът към Иисус, който е почувствал Закхей, и желанието да Го види, са били по-силни от чувството за обществен статут. Затова той така безразсъдно се е покачил на дървото. То е по-силно от позора, на който се е подложил, заради постъпка, неподобаваща за неговия сан. Вторият белег се състои в това, че Иисус веднага е приел поканата му да Го посрещне в своя дом и така не е дал възможност да подействат поразяващо отровните стрели на ревността на хората, на тяхната завист – че Иисус се е отбил при него, въпреки че е бил заклеймяван като грешник. Третият белег се състои в това, че неговата радост от посрещането на Иисус е по-голяма от беззаконното негово минало и от мрачната му история, която съпровожда всеки, който е заемал неговата длъжност, и особено неговия сан като началник на митарите. А на последно място е неговото практическо покаяние, което се състои в това, че е поправил всички щети, които е направил, и ги е увенчал, като е направил всяко добро, което е бил пропуснал да направи в миналото, а особено да даде милостиня на бедните.
На всичко това Иисус е отвърнал, като е върнал Закхей и дома му при Себе Си. И те са се превърнали в образец на събранието, което живее Христовото благовестие в неговата дълбочина и го въплъщава в своите избори и дела, които предприема. Той е отвърнал също така, като ги е върнал към събранието на вярващите, към тези, които принадлежат към вярата на Авраам, които са приели Божия призив и в тях са се раздвижили най-благородните чувства, които притежават в себе си, и те са били готови да пожертват всичко в името на това благовестие. А това, което обявава Иисус: „днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама“ (Лука 19:9), не е нещо друго, а само потвърждение на падането на завесата на греха. Закхей е видял това, което е било невъзможно да приеме преди това за себе си. И това е потвърждение на възможността да бъде победено всичко, което закрива Иисус в нас, потвърждение на това, че Божията любов обхваща каещия се грешник и той е готов да отвърне на Божия призив към него – първо за покаянието, а след това и за спасението.
Сега в дома на Закхей възкръсва едно паство, което Иисус поставя в редиците на общността, която вярва в Него и която се храни с вярата на Авраам. От днес Иисус присъединява това паство към общността, която знае как да почита Неговото присъствие и Неговото слово и да Го носи в своето пътувяне из пустинята на този свят като благовестие за различните от тях общности. Това е вечно каещата се общност, която разкрива Иисус, а не Го закрива. В нея стои и Той навеки. Това е паството, което приема Христовото благовестие, изживява го, пренася го към себеподобните си, радва се за тяхното покаяние, приема ги и ги възвисява по посока на Иисус. А колко е хубаво това паство, колко е прекрасно неговото евангелско свидетелсво и колко велико е неговото послание! Нека и ние да се присъединим към него!
* Превод от арабски: Виктор Дора
