Неделя след Рождество Христово – преп. Мелания Римлянка (Отдание на Рождество Христово)
Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4:5-8).
Равносметката
Изпълненият с победни борби и драматични перипетии живот на апостола на езичниците Павел, приближава своя край. Окован във веригите на влажните затвори на Рим, той вижда как смъртта приближава. Взема в ръка перото и изпраща на ученика си Тимотей и на всички верни християни своите последни завети. Те същевременно са и равносметка за делото му. Кратко, просто, но богато на дела, на служение и вяра. То е триумф, изповед, светло напътствие към всички подвижници на добрия подвиг.
Св. ап. Павел дава своите последни съвети. „Бодърствай, му казва, и внимавай във всичко онова, което представлява твоето пастирско дело. Трудѝ се, изпълнявай евангелското дело, доведи до успешен завършек служението си, което ти беше възложено от Църквата“. С други думи, съветва го да не се обезсърчава от трудностите на духовния труд, но да ги преодолява със спокойствие, понасяйки, разбира се, всяко усилие и жертвайки се за него. Самият ап. Павел станал всесъжение и жертва за продължаването на християнското учение и вяра.
С добрия подвиг се подвизах…
Това е излияние на душата на един подвижник. Животът на църковния работник и на труженика на Евангелието, но и животът на всеки християнин, е живот-борба, живот-подвиг. Св. апостол Павел е бил войник-ветеран и Христов подвижник. И този духовен исполин е воювал на много фронтове. Първоначално борбата е била индивидуална – за придобиване на добродетел и святост. След това обаче се е борел за подготвянето и духовното израстване на онези души, които Господ му бил поверил.
Св. ап. Павел е знаел от собствен опит колко сурова, но и колко величествена е тази християнска борба. Затова последното му послание към вярващите през вековете е неговият горещ призив да вървят по трудния и стръмен път, който води към живота и към Царството небесно. „Подвизавай се – казва апостолът – с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан…“ (1 Тим. 6:12). Той сякаш казва: Сега, като гледам делото, което извърших, с оптимизъм виждам победата. И както аз победих с Божията благодат, така ще победите и вие.
Да! С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших… Наистина, пътят на християнския живот е труден, стръмен, „тесен и стеснен” (срв. Мат. 7:14). Доколкото обаче краят на подвига е върхът на планината Тавор (т. е. славата и триумфът), естествено е да срещнем по пътя си нанагорнища, долове, мъчно проходими места. Радостта обаче от този духовен алпинизъм е неописуема.
Очаква ме венецът на правдата…
Напълно справедливо св. апостол Павел е очаквал неувяхващия венец на славата. Тъй като не само се е подвизавал с добрия подвиг, не само е завършил пътя на своя дълг, но и вярата опазил. Каквото бил получил и приел от Господа, т. е. вярата и истината, го е пазел непокътнато и чисто, като свещен завет. Държейки високо факела на вярата, великият свещеносец на езичниците, е запалил навсякъде духовни огньове и е „изгорил“ езическите капища и идолските богове, разложил е лъжовните и прелъстителни теории и учения. Точно този факел на вярата той е предал и на нас, съвременните християни, които сме продължители на това свещено дело.
Разбира се, пазенето на православната вяра е най-трудното дело. Ние обаче сме длъжни да се подвизаваме за крепостите и уверено да вървим по пътя, който ни води към победа. Тъй като накрая на пътя е Иисус Христос – Вдъхновителят на нашия подвиг и Началникът на нашата вяра (Евр. 12:2).
Той е праведният Съдия, Който ще награди с венеца на правдата всеки подвижник на добрия подвиг и пазител на вярата, всеки Негов следовник и труженик за Евангелието. Така, както награди с райско блаженство и слава Павел, Тимотей, мъчениците и всички светци, които обикнаха славното Му явяване и спасение.
Борба, път, вяра! Ето, трите велики завета на достигналия до небесни висоти св. апостол Павел. Ето, и богатата му равносметка. Нека през Новата година да въплътим тези три спасителни знака. Нека да се подвизаваме с добрия подвиг. И нека да изповядваме непоколебимо нашата православна вяра. Тогава можем да бъдем уверени, че в края на живота си ще получим венеца на правдата. Амин.
* Публикувано в Православен глас, бр. 64, 2017 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
