Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)

img3 28Времето от края на септември до началото на Триода се нарича на литургичен език "Период на Лука", тъй като всяка неделя по време на св. литургия се чете по един откъс от Евангелието на Лука. Текстът от "Първата неделя на Лука" е в 5-та глава, стихове от 1-11, където се разказва за призоваването на първите ученици на Христос.

Според текста Иисус след първата проповед в Своето село - Назарет, обикалят градовете и селата на Галилея, следван от множество народ, който копнеел да слуша думите Му. Стигайки до езерото Генисарет, той видял две рибарски корабчета, завързани на брега и рибарите им да оправят мрежите след една изтощителна, но неуспешна за риболов нощ. Като използвал едната лодка за амвон, за да говори на хората, той предложил на собственика й, някой си Симон, когото наричали и Петър, да влезе надълбоко и отново да хвърли мрежите си. Петър бил опитен рибар и знаел, че посред бял ден не се ловят риби. Но се доверил на Иисус и резултатът бил безчислен улов, който напълнил и двете рибарски корабчета. Това изплашило Петър и го накарало да осъзнае, че е грешен и следователно недостоен да приюти на кораба си един толкова свят човек. Иисус обаче го уверил: "Не се страхувай, от сега ще ловиш хора". 

Петър и останалите, които били с него - брат му Андрей и братята Яков и Йоан, нямали нужда от още убеждения. Оставили всичко и станали първите ученици на Иисус.

Съвременният читател без съмнение има много недоумения за начина, по който Иисус избира бъдещите Си сътрудници. Изглежда наистина непонятно защо вместо да се опре на хора, които разполагат с икономическа, политическа и светска власт и да използва възможностите им, за да промени света, Той избира външно най-неподходящите за плана Му, бедните, незначителните и неграмотни рибари на Галилея.

За да разберем начина на действие на Иисус, е необходимо да погледнем по-внимателно към онова, което на богословски език се нарича "история на Божието домостроителство" и което не е нищо друго освен Божия план за спасението на цялото човечество. Основна черта на тази история, както е описана в Библията, е смяната на периодите на кризи и периодите на мощно развитие в посока осъществяването на целите на този Божи план. Авраам бил стар и бездетен, Исаак е отведен към жертвеника, Яков е принуден да избяга в Месопотамия, Йосиф завършва в затворите на Египет, Мойсей е хвърлен в Нил и по-късно се самозаточва в Мадиам, израилтяните в пустинята се изправят срещу множество опасности от глад, жажда, нападения и вътрешни въстания, враждебността на съседните народи във времената на съдиите заплашва с изчезване Божия народ, Саул е оценен от Бога като неподходящ за изпълнение на Неговите цели, Давид попада в множество тежки ситуации заради греховете си, царството му се разпада, впоследствие народът му ще бъде заточен и разпръснат по цялата земя.

Всички тези ситуации изглеждат непреодолими и заплашващи да унищожат плана на Божието домостроителство, но Бог се намесва винаги в подходящия момент, за да даде решения в безизходиците, избирайки всеки път най-подходящите хора за всяка конкретна цел. Онова, което прави някое лице достойно за Божия избор, не са неговите особени физически или интелектуални качества, но готовността му да бъде послушен на Божията воля. В повечето случаи хората, избрани от Бога, се считат от другите за съвсем неподходящи, както подчертава апостол Павел в първото си писмо до Коринтяни (1:27-28): ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, та никоя плът да се не похвали пред Бога.

По този начин водещата роля на Бога в световната история се проявява още по-ярко, тъй като става ясно, че решаващият фактор, който движи Историята е благодатта и силата на Духа, а не способностите на главните действащи лица.

Прочитането на именно този текст в периода, когато земеделските дела през есента са в своя разгар, изпраща и едно съвсем актуално послание. Много християни мислят, че онова, което Иисус нарича "Царство на Бога" е нещо, което ще дойде в някое далечно бъдеще и следователно сега е време всеки да се занимава с делата си, а по-късно ще дойде ред и на духовните въпроси. Също така много са тези, които мислят, че духовните теми са свързани с молитви, пост и други подобни и нямат никаква връзка с ежедневието. Обаче виждаме, че Иисус, след като свършил проповедта Си, се заел с ежедневието на рибарите и техния проблем и именно чрез ежедневието им помогнал да Го познаят като Господ и Бог. Този евангелски откъс, както и изучаването на цялата история на връзките на Бога с човека, показва ясно, че единственото условие за духовния живот е готовността да се подчиниш на волята на Бога. Избранниците на Бога не са ангелски същества, но хора със страсти и слабости: смиреното им подчинение на Божията воля обаче ги прави достойни да станат съработници на Бога.

И така, всеки път, когато ежедневието стане тежко и кара християнина да отложи борбата си за идването на Божието царство, добри би било да си спомни изпълнената с тревога молба на апостола (2 Кор. 6:1-2): Братя, понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не пропилявате благодатта Божия, която приехте, защото Писанието казва:"В благоприятно време ще те чуя и в ден на спасение ще ти помогна". Ето, сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасение!"

Превод: З. Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3phcu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.