Материалното богатство ни поробва, обостря нашия егоизъм, смущава нашите сърца, угнетява ни с грижи, със страхове, изисква да жертваме себе си. Не то ни служи, а ние обикновено му служим. Но не е ли същото и с богатствата на здравето, силата, младостта, красотата, таланта? Не усилват ли и те нашата гордост, не вземат ли в плен нашите сърца, отдалечавайки ги от Бога?
СЛОВО ЗА ТРИНАДЕСЕТА НЕДЕЛЯ
СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
“Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” (Лука 18:18)
Братя и сестри!
Една мисъл, един стремеж трябва да ни водят през целия ни живот. Каквото и да вършим, при каквито и обстоятелства да се намираме: в скърби, в радости, оплетени в житейски, тази мисъл, този стремеж не бива да ни напуска никога – мисълта как да заслужим вечен живот, как да се спасим.
Днешното евангелско четиво ни напомня точно за това: за нашата основна грижа и задача през земния ни живот. Св. евангелист Лука разказва как при Спасителя дошъл “някой си началник” с въпроса какво да направи, за да наследи вечен живот. Господ Иисус Христос му припомнил десетте Божии заповеди. Началникът отговорил, че ги съблюдава. Но Божественият Сърцеведец прозрял, че началникът, макар и да спазва всички предписания за благочестие от младини и до днес, със сърцето си е далече от Бога, сърцето му принадлежи на земното богатство, което притежава. Там, където би трябвало да царува Божият Дух, се бил възцарил идолът на богатството. Затова Спасителят посъветвал началника, ако иска да придобие небесно съкровище, да раздаде богатството си на бедните и да Го последва.
Като чул това, началникът си тръгнал натъжен. Не намерил в себе си сили да преодолее разстоянието, което го отдалечавало от Господ: да срути идола в сърцето си. Отстъпил и тръгнал назад. Навярно този началник наистина е бил добър, порядъчен човек, вероятно строго е спазвал Божиите заповеди и според нашите човешки разбирания е бил съвършен. Но едно не му достигало, за да бъде съвършен и за Господ: съвършена любов.
Братя и сестри, всички ние, които сме се събрали в храма, считаме себе си за вярващи хора, за добри християни. Знаем Божии заповеди и според силите и разбиранията си полагаме усилия да ги спазваме. Дори сме доволни от себе си, че успяваме. Но, ако се вгледаме сериозно и безпристрастно в себе си, ще установим, че всеки от нас е издигнал в сърцето си някакъв идол, нещо, което ни е по-скъпо от съкровището на небето, нещо, което измества от сърцата ни Господ, което измества от съзнанието ни мисълта за вечния живот. За някого това е кариерата, за друг – изрядният ред в дома, изрядното семейство, за трети – стремежът да бъде популярен, почитан, уважаван, за четвърти – стремежът да притежава обществена или духовна власт над хората, стремежът да докаже себе си на всяка цена, да не се показва слаб… Какво занимава най-вече съзнанието ни? Кое е нещото, което се оказва определящо за делата ни, за решенията ни? Ако открием това, ще открием и какво не ни достига, за да бъдем съвършени Христови последователи, ще разберем и каква е крачката, която трябва да направим.
Божиите заповеди са само началото на пътя на богоусъвършенстването. У всекиго от нас има някакво богатство или друго някакво препятствие, нещо, което привързва като с вериги ума и сърцата ни и пречи да бъдем съвършено Христови. Не трябва да се мисли, че има само един вид богатство – парите. Можеш да бъдеш богат с богатството на младостта, да имаш съкровището на таланта, на дарованието, да обладаваш капитала на здравето. Всички тези богатства също могат да бъдат препятствия по пътя на спасението.
Материалното богатство ни поробва, обостря нашия егоизъм, смущава нашите сърца, угнетява ни с рижи, със страхове, изисква да жертваме себе си. Не то ни служи, а обикновено ние му служим. Но не е ли същото и с богатствата на здравето, силата, младостта, красотата, таланта? Не усилват ли и те нашата гордост, не вземат ли в плен нашите сърца, отдалечавайки ги от Бога?
Но какво би било, ако Бог ни е изпратил едно или друго земно богатство? Нима няма да се спасим, докато не се освободим от него? – Можем да оставим при себе си (но не за себе си!) своето богатство и да се спасим; но трябва вътрешно да се освободим от него, да откъснем от него сърцата си, да владеем богатството си като да не го владеем, да го притежаваме, без да му даваме то да ни притежава, да го принесем в нозете на Христос и на Него да послужим.
Да бъдеш богат не е грях, особено когато богатството е придобито с честен труд, но в ръцете на човек с бедна душа то бързо ражда порока и я опустошава. Слаба е духовната природа на човека и лесно податлива на изкушението да създава не само безгранични удобства за тялото, но и да притежава в голяма степен излишното. Трудно е било и за богатия законник да се раздели с богатството. Излишното богатство е силна преграда за духа към добродетелност.
Братя и сестри, как можем ние да заслужим вечен живот, когато ежедневно нарушаваме Божиите заповеди, за които законникът е казал, че ги изпълнява? Да не забравяме думите на Спасителя, че “невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). В тази наша вяра ние се утвърждаваме най-вече по време на светата литургия. Там, където е Господ, там са истинският живот, любовта и единството; там, където е злото, там има разделение, разпри, злоба и тление. Ние, които сме така разделени в живота, така озлобени, грешни, немощни, по Божията милост можем да се причастим със светото Тяло и светата Кръв на Спасителя и така да станем съпричастни на божествената Любов, която ни спасява и възкресява.
Нека да не се надяваме на тленно богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие. Да се стремим да вършим добро, да богатеем с добри дела, като по този начин си събираме съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнем вечен живот (1 Тим. 6:17-19). Амин.
