Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_20.jpg“И Сло­во­то ста­на плът, и жи­вя меж­ду нас, пъл­но с бла­го­дат и ис­ти­на; и ние ви­дях­ме сла­ва­та Му, сла­ва ка­то на Еди­но­ро­ден от От­ца” (Йоан. 1:14)

Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва,

В про­дъл­же­ние на две хи­ля­до­ле­тия ед­но съ­би­тие от­мер­ва дни­те и го­ди­ни­те на све­та и на все­ки от нас: Рож­дес­т­во­то по плът на на­шия Гос­под и Спа­си­тел Иисус Хрис­тос. Той дой­де, за да ос­во­бо­ди чо­ве­ци­те от власт­та на гре­ха и смърт­та, и да­де на всич­ки ни за­лог за нов и об­но­вен жи­вот в Цър­к­ва­та, ко­я­то е стълб и кре­пи­ло на ис­ти­на­та, „Цър­к­ва на живия Бог” (1 Тим. 3:15). Той ни да­де жи­вот от Се­бе Си (Иоан. 5:26) – та­ка че и ние да има­ме жи­вот, и то жи­вот „в изо­би­лие” (Иоан 10:10). Той прие плът от ут­ро­ба­та на Прес­ве­та­та Де­ва и пъл­но­та на чо­веш­ка­та при­ро­да, та да мо­же дейс­т­ви­тел­но да из­ку­пи чо­веш­кия род и да до­ве­де все­ки, по­вяр­вал в Не­го, в до­ма на От­ца, къ­де­то е веч­ни­ят жи­вот.

Ето за­що днес ли­ку­ва ця­ла­та все­ле­на. Раж­да се Спа­си­те­лят на све­та. Днес е ден за ду­хов­на ра­дост и прек­ло­не­ние пред не­пос­ти­жи­ма­та тай­на на Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то, ко­я­то – как­то каз­ва апос­то­лът – на­ис­ти­на е „ве­ли­ка... за­що­то Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16). „За­що­то Бог тол­коз обик­на све­та, че от­да­де Своя Еди­но­ро­ден Син, та вся­кой, кой­то вяр­ва в Не­го, да не по­ги­не, а да има жи­вот ве­чен” (Иоан 3:16). От неп­ре­съх­ва­щия из­вор на то­зи ве­чен жи­вот ние чер­пим с пъл­ни ше­пи, ко­га­то – раз­пъ­вай­ки в са­ми­те се­бе си вет­хия чо­век (Кол. 3:9) – при­на­ся­ме пред Гос­по­да „плод, дос­то­ен за по­ка­я­ние” (Мат. 3:8), кой­то ни во­ди към „све­тост” и  „жи­вот ве­чен” (Рим. 6:22) в Бо­жи­я­та лю­бов.

В дейс­т­ве­на про­я­ва на та­зи лю­бов днес ние по осо­бен на­чин сме приз­ва­ни да си спом­ним и за всич­ки оне­зи на­ши бра­тя и сес­т­ри, ко­и­то – по­ра­ди ед­на или дру­га при­чи­на – жи­ве­ят ли­ше­ни от еле­мен­тар­ни ус­ло­вия за жи­вот, от топ­ли­на­та на до­ма, от нор­мал­но чо­веш­ко об­щу­ва­не. Към тях днес тряб­ва да на­со­чим не са­мо мис­ли­те, но и дейс­т­ви­я­та си, за да мо­жем да из­пъл­ним за­ръ­ка­та на на­шия Спа­си­тел, Кой­то в зем­ни­те Си дни ни съ­вет­ва­ше да не заб­ра­вя­ме ни­то стран­ник, ни­то гла­ден или жа­ден, ни­то бо­лен или зат­вор­ник (Мат. 25:31-46).

Не е тай­на, че днес об­щес­т­во­то ни пре­жи­вя­ва теж­ка ду­хов­на кри­за, че на из­пи­та­ние са пос­та­ве­ни ис­кон­ни цен­нос­ти, чи­я­то под­мя­на оз­на­ча­ва из­губ­ва­не на пра­вос­лав­на­та ни иден­тич­ност ка­то на­род. Бър­зи­те и рез­ки про­ме­ни, на ко­и­то ста­ва­ме сви­де­те­ли в пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия, лес­но ни обър­к­ват и, ув­ле­че­ни от сти­хи­и­те на все­кид­не­ви­е­то, гу­бим ду­хов­ни­те си ори­ен­ти­ри, стре­мей­ки се по­ве­че към зем­ни­те бо­гат­с­т­ва – не­же­ли към не­бес­ни­те сък­ро­ви­ща (Мат. 6:19-21). Заб­ра­вя­ме стой­ност­та на неп­ре­ход­но­то и бър­за­ме да си под­си­гу­рим оно­ва, ко­е­то от­ми­на­ва, за­ед­но със су­е­та­та на то­зи свят (Екл. 1:14).

Един от осо­бе­но ви­ди­ми­те по­ка­за­те­ли на та­зи ду­хов­на кри­за днес е ак­ту­ал­ни­ят въп­рос за ре­ли­ги­оз­но­то обу­че­ние в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща. Ка­то при­пом­ня­ме на всич­ки хрис­то­лю­би­ви бъл­га­ри, че об­ра­зо­ва­ни­е­то и въз­пи­та­ни­е­то ви­на­ги са би­ли, са и ще бъ­дат не са­мо при­о­ри­тет, но и вът­реш­но при­съ­ща фун­к­ция на Цър­к­ва­та, нас­то­я­тел­но при­зо­ва­ва­ме към за­чи­та­не на ав­то­ри­те­та и гла­са на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва.  Бъл­гар­с­ки­ят на­род е пра­вос­ла­вен ве­че вто­ро хи­ля­до­ле­тие и ос­та­ва та­къв, въп­ре­ки раз­но­об­ра­зи­е­то на опи­ти­те да бъ­де от­к­ло­ня­ван от спа­си­тел­ния път на све­то­то Пра­вос­ла­вие. Ето за­що тен­ден­ци­я­та, пра­вос­лав­ни­ят бъл­гар­с­ки на­род да не бъ­де обу­ча­ван в све­та­та Бо­жес­т­ве­на пра­вос­лав­на вя­ра в Гос­по­да Иису­са Хрис­та, мо­же да има са­мо па­гу­бен ефект вър­ху бъ­де­ще­то ни ка­то на­род. Да не се из­ку­ша­ва­ме от иде­а­ли­те на мо­дер­ност­та. Ис­то­ри­я­та без­по­щад­но по­каз­ва кол­ко  из­мен­чи­ви и не­пос­то­ян­ни са те. Да не стро­им ку­ли вър­ху пя­сък, ко­га­то има­ме на свое раз­по­ло­же­ние не­пок­ла­ти­ма­та ска­ла на Цър­к­ва­та и под­к­ре­па­та на днес Роди­лия се във Вит­ле­ем Гос­под Иисус Хрис­тос – ве­чен не­бе­сен Гла­ва на Цър­к­ва­та, наш Из­ку­пи­тел и Спа­си­тел.

Бра­тя и сес­т­ри,

В нощ­та на Хрис­то­во­то Рож­дес­т­во всич­ки ние сме приз­ва­ни лич­но да пос­рещ­нем – не са­мо в до­мо­ве­те, но и в соб­с­т­ве­ни­те си сър­ца – Роди­лия се Хрис­тос Спа­си­тел. За­що­то са­мо лич­на­та ни сре­ща с Гос­по­да мо­же да про­ме­ни жи­во­та на все­ки от нас, та­ка че да се дви­жим не­от­к­лон­но по пъ­тя към обе­ща­ния ни от Не­го ве­чен жи­вот. Са­мо опи­тът на вя­ра­та, об­ле­че­на в де­ла, пра­ви от нас дейс­т­ви­тел­ни Хрис­то­ви уче­ни­ци и пос­ле­до­ва­те­ли, де­ца на не­бес­ния Отец и оби­та­те­ли на Него­во­то Цар­с­т­во, къ­де­то е и ис­тин­с­ко­то ни граж­дан­с­т­во ка­то хрис­ти­я­ни.

При­зо­ва­ва­ме над всич­ки вас, вер­ни ча­да на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, в Ро­ди­на­та ни и да­леч от нея, Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние и от­п­ра­вя­ме към Все­по­да­те­ля Бо­га оте­чес­ки мо­лит­ви да да­ру­ва на на­шия на­род мир­ни дни и го­ди­ни, ду­хов­на бод­рост и ра­дост в Хрис­та Иису­са.

Бла­го­дат­та на Роди­лия се във Вит­ле­ем Гос­под и Спа­си­тел на всич­ки ни да бъ­де с всич­ки вас! Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33u9d 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.