Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква.
В края на Своето земно служение нашият Господ Иисус Христос изпрати апостолите Си на проповед с поръчението: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Сетне, в деня на Петдесетница, апостолите получиха и даровете на Светия Дух, като проповядваха Евангелието на Царството Божие и всеки слушаше благовестието на своя роден език (Деян. 2:1-12). Вярна на този Завет и на това Божествено повеление, светата Църква във всички времена е разпространявала евангелското слово по цялата земя и сред всички народи. В определеното от Бога време вестта за Възкресението на Христа Спасителя достигна и до рода на славяните, които – подобно на много други народи – тънеха в невежеството на езичеството и безпросветността. Бог благоволи и на тях да бъде проповядвана „благоприятната Господня година” (Лука. 4:19), при това на родния им език.
За делото на славянската просвета и книжнина Бог бе избрал равноапостолните солунски братя Константин-Кирил и Методий – просветители на целия славянски род. Ето защо, когато подбуденият от свещена ревност владетел на Велика Моравия княз Ростислав (846-870) поискал от Константинопол свещеници и проповедници на Словото Божие на разбираем славянски език, те – като истински апостоли Христови – не пожалиха нито време, нито здраве, нито сили, за да изпълнят падналия им се жребий. Съставиха славянската азбука, преведоха „целия църковен чин”, подготвиха ученици и така изпълниха с ревност определената им мисия, засвидетелствайки с делата си, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13). Исторически обстоятелства не позволиха на двамата равноапостоли да доведат докрай делото и мисията си в Централна Европа, но техният подвиг остана завинаги в паметта не само на Църквата, но и въобще на човешката култура.
Важно е да се отбележи, че с мисията на светите Солунски братя бяха ангажирани двата най-големи центъра на християнството през 9 век – Константинопол и Рим. Избрани и изпратени от Константинопол, от патриарх Фотий, светите равноапостоли бяха посрещнати в Рим от папа Адриан, който, отхвърляйки ограниченията на ширещата се тогава триезична ерес, тържествено благослови делото им и по този начин подпечата завинаги легитимността както на славянския език, така и на славянското богослужение, чрез което и днес Бог бива прославян от половината православен свят. Свой принос за това богоугодно дело имаше и нашата Българска църква и държава, в които учениците на светите братя Кирил и Методий успяха да доведат докрай мисията си, за да я продължат по-късно и на север, към Светата Рус, отваряйки нова страница в историята на културна Европа и давайки пример за подражание на другите народи.
От началото на тези събития изминаха вече 1150 години. Евангелската светлина достигна всяко кътче на земята, навлязохме в третото хилядолетие, за името Христово се проповядва по цял свят. Човешкият гений достигна нечувани достижения.
Равноапостолният подвиг на светите Солунски братя обаче продължава да блести от далечното минало като пътеводен фар към Царството Божие за всички верни на Истината. В лицето на светите Константин-Кирил и Методий Църквата за пореден път категорично доказа своята Богочовешка и човеколюбива същност, а книжовността, дошла в резултат от тяхното дело, и днес украсява съкровищницата на богочовешкото съработничество – като вечен залог за пребъдването на славянската църковно-просветна традиция.
Славянската писменост и култура представляват здравата основа и на нашата поместна църковна традиция, оцеляла през вековете на църковна и политическа зависимост, за да можем днес да не се срамим от своя род и език, – по думите на преподобния Паисий – но да принасяме Богу плодове, достойни за похвала, а скъпото ни Отечество да се слави и днес като люлка на славянската писменост и култура.
Делото на светите братя Кирил и Методий е наше скъпо наследство, но и завет към поколенията, който всички ние – чеда на светата Българска православна църква – сме призвани да пазим и продължаваме през вековете. Амин!
Честит и благословен празник!
Христос воскресе!
