Христос воскресе!
Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,
Много са паметните и досточтими събития от най-новата история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на славните средновековни юрисдикции на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни и политически режими, в определеното от Бога време православната ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство.
Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. – в края на проведения в престолна София Трети църковно-народен събор. Оттогава изминаха шест десетилетия – време, в което Българската патриаршия укрепна и за пореден път се утвърди като автокефална юрисдикция – предана духовна майка на богодарувания ѝ народ, неделим член на Едната, света, съборна и апостолска Църква, заемайки отново полагащото ѝ се място в голямото семейство на вселенското и съборно Православие.
Изминалите десетилетия не бяха леки, но с Божията помощ, неизменно водени от Духа на Истината, всички ние – клир и народ – всеки според силите си, принасяхме пред света нашето свидетелство за Възкръсналия Христос, пазейки винаги в сърцата и в умовете си завета на родилите ни за Господа наши предци: „Има ли го Православието, ще я има и България“! И в светлината на тази именно вечна истина осмисляхме всички свои решения и действия, та колкото се може да се прославя и чрез нас името Господне пред човеците (2 Сол. 1:12) и достойно да носим името Христови ученици.
Водени от този благочестив стремеж, верни на завета на нашите приснопаметни предци, строители на съвременната Българска държава и на Българската православна църква, днес ние настояваме и ще продължаваме да настояваме за повече възможности пред вечната спасителна мисия на Църквата в скъпата ни Родина и отвъд нейните предели. Стореното не е малко, но не е и достатъчно. Все още нашите деца и младежи нямат пълноценната възможност да научават достатъчно за православната си християнска вяра и за Църквата, откърмила духовно техния народ.
Все още обществото ни изживява духовна криза – криза не само социална или политическа, но и криза на ценностите, криза в осмислянето на вечните истини за Бога, за света, за човека.
Братя и сестри,
Патриаршеското достойнство на родната ни Църква е благодатен дар от Господа и безспорно висока чест за всички нас – клир и народ. Тя обаче е висока отговорност и ето защо днес, чествайки благословената годишнина от възстановяването на Патриаршията ни, сме длъжни благоговейно да си спомним просиялите от рода български мъченици и изповедници за вярата в Христа Разпнатия и възкръснал от мъртвите, и всички знайни и незнайни клирици и миряни на родната ни Църква, които в столетията на духовна зависимост запазиха ненакърнена не само вярата на Църквата, но и историческата памет за славата и величието на нашата Поместна православна църква, та приемствено да я възкресят като Екзархия през 1870 г. и Патриаршия – през 1953 г. На всички тях ние дължим поклон и вечна признателност!
Но най-вече възнасяме нашата благодарност на Всеподателя Бога, без Чиято свята и непогрешима воля нито едно човешко намерение не може да бъде доведено до благословен и успешен край.
С вседушевен отечески благослов поздравяваме всички вас, верни и боголюбиви чеда на Българската православна църква – в пределите на Родината и далеч от нея, като молим вечния и неизменен Глава на Църквата, Господа Иисуса Христа, да не отнема и занапред благоволението Си към родната ни света Църква и благочестивия православен български народ.
За много години и светли за светата ни Патриаршия бъднини!
