Мобилно меню

4.65 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (20 Votes)
16S.jpgТой дигна очите си и погледна: и ето трима мъже стоят срещу него...”
(Битие 18:2)

Най-известната икона на св. Андрей Рубльов се счита неговата Св.Троица, която е част от иконостаса на Троицко-Сергиевата лавра в Троицкия манастир. Сега иконата се намира в Държаваната третяковска галерия.
Рожденната дата на Рубльов не ни е позната. Условно се приема от мнозина изследователи, че това е 1360 г. Паметта му се чества на 4 юли. Канонизацията му се извършва тържествено през юни 1988 г. на поместен събор на Руската православна църква заедно с още осем подвижници. Рубльов произлиза от среда на образовани хора, отличава се с необикновена мъдрост, за което свидетелства неговото творчество. На живописно майсторство се учи във Византия и България. В най-ранните сведения за художника, открити в Московската троицка летопис, става ясно, че работи със знаменития тогава за цяла Русия Теофан Грек. Възможно е да е бил и негов ученик.
Целият живот на преподобния е свързан с два манастира: Троицко-Сергиевата лавра и Спасо-Андрониковия московски манастир. Монашеското си пострижение приема в Спасо-Андрониковата обител. Живеейки във високо духовна среда, в атмосфера на святост, монахът се учи както от историческите примери на святост, така и от образцовите окръжаващи го подвижници. Около 20 години до самата си смърт, той заедно със своя “съпостник” Даниил Черни води живот на иконописец-подвижник.

Изобразяването на Св.Троица в трите й Лица като Отец, Син и Св. Дух е забранено и до днес, тъй като триединството на Бога е непостижимо за човешкия ум и принципно неизобразимо. Св.Троица се изобразява символично, най-вече се използва сюжетът на “Гостоприемство Авраамово”, когато на Авраам се явяват трима ангели. Съществуват два богословски термина за изясняване на троичността. Единият е УСИЯ - субстанция, същност, това, което се явява общо за трите Лица. Другият термин е ИПОСТАС, който обяснява особените личностни свойства, присъщи на всяко от трите Лица отделно, а това са нераждаемостта (безначалието) на Отец, рождението на Сина и изхождането на Св.Дух от Отца.            

В рубльовата Св.Троица художествената и духовна стойност на творбата са обвързани една с друга. Тук имаме пълно вписване на фигурите на тримата ангели във формата на кръг. Цялата композиция следва тази форма, като символизира неразделимостта на трите Лица. Изобразяването на тримата ангели всеки със своя собствена индивидуалност, изразена в колорита и движенията, показва, че всяко Лице има свое лично свойство.  Еднаквостта в Лицата, пропорциите на фигурите и ритмиката в скланянето на главите говорят за единосъщието на Св.Троица.

За разлика от “Гостоприемство Авраамово” тук композицията е доста опростена. Липсват Авраам и Сарра като персонажи. Трапезата е твърде бедна същевременно и богата, защото на нея присъства чаша с глава на жертвено животно, символизираща жертвения подвиг на Христа. Самата трапеза, на която стои чашата е предобраз на “гроба Господен”. Изображенията, съпровождащи Св. Троица, имат своята християнска символика. Дъбът зад средния ангел е символ на дървото на вечния живот, т.е. той е предобраз на кръста и символ на възкресението. Планината е традиционен библейски образ на възвисяващия се дух, символ на Тавор, където на трима Христови ученици се явява Божествената светлина, символ на планината Сион, където е бил основан Иерусалимсикя храм. Сградата е образ на богопознанието, “домостроителството” на Христос, съединяващ в себе си божествената и човешка природа, предобраз на “дома Божий” – Църквата

В цялата тази символика Св.Троица бива представена от млади юноши с много нежно изваяни черти, излъчващи невероятна благост и мир, постигнати благодарение на усета на майстора с точните средства, като овалната форма на лицата, издължените прави линии на носовете, сдържаните устни, нежните погледи и приятни меки тонове на охрата и сиената със зеленикав оттенък в санкира (първия тон, който се полага при рисуването на лицата в иконописта). Големите букли от къдрици придават допълнителна уравновесеност на кръговата форма на главите, която следва ритмиката на нимбовете, крилата и общия композиционен кръг.

Съзерцавайки богатството на тази икона, никой не би могъл да остане безпристрастен от начина, по който тя те въвежда в духовния свят. Духовен свят, в който осезателно можем да се докоснем до огромната, безгранична Любов на Бога, Любов, която те прави причастен на Трапезата със запазено място за съзерцаващия зрител, подканян от традиционната обратна перспективност в иконописта да заеме своето подобаващо място, възвърнато чрез Христовата жертва.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3cck 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.