Бачковският манастир от Освобождението до днес

Недоволните гъркомани от Станимака правят шумно протестно шествие до Асеновата крепост. В отговор бачковските монаси правят контрашествие с чудотворната икона до Асеновград и създават традиция, която се спазва досега. Една дописка във в. “Дружба” от 8 юни 1906 г. се оплаква, че след 1895 г. редица бачковски монаси патриоти са прогонени от Св. Синод. Едни от тях завършват живота си в мизерия, други преминават отново във ведомството на цариградската патриаршия, а трети са принудени да свалят расото и започнат светска работа.[1]

Най-много поклонници посещават манастира на храмовия празник. Според една дописка във в. “Марица”, бр. 114 от 26 август 1880 г., за храмовия празник 15 август на Бачковския манастир са подарени 155 овце, 7 телета, 200 оки бакър (медни съдове), 225 кила или 18 000 кг жито, 70 (ката) дрехи и 40 000 гроша пари. Към тези дарения трябва да се добавят и подаръците на метоха в Станимака.[2]

През 1899 г. асеновградският зограф Радослав С. Българов рисува икона на св. Кирил и Методий (50 х 30 см), която днес се пази в музея на Бачковския манастир. Рисуването на двамата славянски равноапостоли е невъзможно по времето на гръцката хегемония в манастира. Българов е оставил други творби в с. Хвойна, Асеноградско (1901) и с. Широка лъка, Смолянско (1902).[3]

Между 1903 и 1910 г. внесената от Америка филоксера (въшка) унищожава голяма част от лозята на Бачковския манастир и те са изкоренени, с което той губи голяма част от доходите си. Около 60 000 декара от имотите на обителта са присвоени от държавата. На това отгоре изгарят западното крило на манастира (1902) и най-доходната му мелница в Асеновград. Поради невежество на манастирското управление е сключен губещ договор с концесионерите на друга манастирска мелница и манастирът е принуден да плати неустойка в размер на два милиона лева. По мнението на протопрезвитер Стефан Цанков тези факти „свидетелстват за лошо стопанисване и липса на (непосредствен и на висш) надзор”.[4]

Към 1 януари 1937 г. Бачковският манастир има годишен бюджет с приход 1 587 000 лв и разход 1 580 037 лв. Общата стойност на неговата собственост възлиза на 13 230 000 лв. В нея влизат:

1. Пари в наличност и в ценни книжа – 20 000 лв;

2. Покрити недвижими имоти: пет мелници, 20 дюкяна, двуетажна сграда в Асеновград, метох, сгради при чифлика, храм и сгради в манастира на обща стойност 9 440 000 лв;

3. Непокрити недвижими имоти: работна земя 1 770 дка, гори 1 285 дка, лозя 150 дка, ливади 68 дка, градини 68 дка, необработвана земя и празни места 147 дка на обща стойност 3 700 500 лв;

4. Домашни животни: волове и крави 6 глави, коне и катъри 15 глави, овце 150 глави на обща стойност 50 000 лв.[5]

През 30-те години на ХХ век Бачковската обител остава притегателен център за селското население от Тракия особено на големия храмов празник Успение Богородично (15 август). Посещението на манастира предоставя рядка възможност за разнообразяване на всекидневието, изпълнено с изнурителен труд, за празнуване и социални контакти. То е художествено интерпретирано в романа „Снаха” на Георги Караславов. Селският богаташ Юрталана, който убива тайно едно селско момче, иска да изкупи греха си и изпраща роднините си да подарят овен в манастира. Снахата Севда, която не е излизала от селото, живее с очакването да види „един голям манастир с един голям събор, за който като че ли цял свят се беше запътил”.[6] Действителността обаче се оказва твърде различна. За празника идват с волски коли хиляди селяни. Шумът, блъсканицата и мръсотията са невъобразими. Животните, донесени и подарени на манастира от едни поклонници, се откупуват от други, които също ги подаряват. Петимата монаси, които се занимават с даренията, са описани от атеиста Караславов твърде колоритно: „Всички бяха с мръсни, сплетени, усукани на фъндъци бради, с дълги несресани коси, които падаха назад под оръфани и мазни килимавки. Расата им бяха окъсани, над коленете им висяха парцали...”[7]

При силното Чирпанско земетресение (1928 г.) най-много повреди са нанесени на източното крило на Бачковския манастир. През следващата година то е съборено и построено отново. В него са разположени стаи за поклонници и туристи, а над него е манастирската звънарница с девет камбани.

През 1943 г. в сградите на южния двор е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Нейната библиотека включва фонда на Цариградската семинария с ценни ръкописни и старопечатни книги. През нощта на 9 срещу 10 декември 1947 г. голям пожар унищожава цялото южно крило и всички предмети в него. Корпусът е възстановено след 1971 г., но сградата като цяло остава необитаема. В нея е уреден малкият манастирски музей и зала за конференции.

Западното крило на манастира, унищожено от пожар през 1902 г., е възстановено през 1949 г. В него са поместени манастирските килии, библиотеката и покоите на патриарха.

Северното крило, строено през ХVІІ век, с течение на времето овехтява. През 1956 г. то е съборено и е реставрирано. В него се намират стаите за почетни гости, кухнята на манастира, трапезарията и залата за изложби.

В наоса на главната манастирска църква са намерили последен приют двама предстоятели на Българската църква. В мраморни саркофази почиват тленните останки на екзарх Стефан (1878-1957) и патриарх Кирил (1901-1971).

Бачковският манастир притежава редица параклиси и светилища. Едни от тях се намират около самата обител – Клувията, Аязмото, „Св. Архангели”, „Св. Георги”, „Св. 12 апостоли”, „Св. Теодор” и „Св. Йоан Кръстител”. Други бачковски параклиси са пръснати около Асеновград, който е известен като „българския Йерусалим”. Монашеското братство служи св. Литургия в параклисите „Св. Йоан Кръстител” (св. Яни) на скалата от ХІ в., „Успение Богородично” в Асеновата крепост от ХІІІ в., „Св. Георги” при метоха от ХІ в., „Св. Димитър” в метошката махала, „Св. Димитър” на върха, „Св. Николай”, „Св. Атанасий”, „Св. Ефиромени”, „Св. Илия”, които са изградени от благочестиви миряни през ХVІІІ-ХІХ в. 

Бачковската обител е манастирски център с история от 1026 години, който има неоценимо значение за историята и културата на България, Българската църква, православния свят и световната цивилизация. Нашият дълг е да запазим и умножим неговите духовни и материални ценности, за да ги завещаем на следващите поколения.