Църквата е строена по време на турското робство през 1872 г. и е била посветена на „Света Троица”, тъй като по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир „Св.Троица” разрушен от турците, чиито развалени се виждали чак до края на XVII век. През Втората световна война, храмът е бил посветен на „Св. Терапонтий” (до 1957 г.), тъй като съществува предание, че на това място е бил посечен св. Терапонтий Сердикийски. Освен това изграденият на Редута храм (на земя собственост на храм „Св. Мина”), през 1943 г. е бил посветен на „Св. Троица” с престол и на „Св. Атанасий Велики”. През 1957 г. църквата е посветена на „Св. Вмчк. Мина” със храмов празник 11 ноември.
В народното и църковно предание е известен и до днес като най-стария манастир в България, където е идвал Св. Атанасий Велики Патриарх Александрийски, във връзка със Сердикийския църковен събор през 343 г. Заседанията на събора се състояли от месец ноември 343 г. до месец февруари 344 г.в присъствието на 341 делегати, сред които и Протоген Сардикиски.
Съгласно статистически данни най-високата точка в София се намира в район Слатина.
Проучвайки оскъдните исторически данни за Сердикийския църковен събор на католическия епископ Петър Богдан от 1653 г. и на пътешественикът Тафернер от 1665 г., може да се извади заключение, че събора се е състоял в един стар манастир „Св. Троица”, чиято църква е строена преди 1400 години т.е. в 265 г. след Христа, вън от града Сердика под хълма Триада.
В съчинението си „Български твърдини” от 1971 г., историкът Иван Богданов заключава така: „ По-вероятно е съборът да е заседавал в издигнатия в ранновизантийската епоха манастир „Св. Троица” на възвишението източно от Сердика, не далеч от възникналото около края на XVIII век софийско село Слатина (днес кв. Слатина).
През всички периоди храм „Св. Вмчк. Мина” е обслужвал нуждите на бившето село Слатина. Северно от храма са се намирали селските гробища, където са били погребани английските летци, загинали през 1943 г. – 1944 г. – при бомбардирането на София.
През 1955 г. храма е обявен за паметник на културата, автентичен и единствен от XIX век на територията на София, а през 1989 г. и като архитектурно – художествен паметник на културата.
Църквата е еднокорабна, засводена, с една цилиндрична абсида без притвор.
Стенописи: Запазени са само в абсидната ниша – 8 фигури на църковни отци и фигурата на Св. Богородица ширшая небес в конхата над тях. В проскомидийната ниша е сцената „Христос жертва”, а в спомагателната ниша е „Сретение Христово”. Състоянието на стенописите е лошо, покрити с варна бадъна, надраскани.
Иконостас: В царския пояс иконите са от края на XIX век от неизвестен, опитен, много добър късновъзрожденски зограф. В апостолския пояс, съгласно протокол от 1989 г. е имало 17 икони от XIX век нарисувани от същия зограф с много добри художествени качества.
Тронът е дъсчен с икона „Христос Архиерей” от XIX век.
Храм „Св. Вмчк. Мина” има висока културно – историческа стойност като паметник – единствен от XIX век на територията на София.
Необходима е специализирана реставрационна и консервационна дейност, основен ремонт, изграждане на ограда, камбанария и нова камбана и инфраструктура въз основа на проект, съгласуван с НИПК. Финансови средства могат да постъпят от спонсори и по линията на европейските фондове в партньорство на общината, ако е обособен като самостоятелен енорийски храм.
Сдружение „Свети Атанасий Велики”
