Мобилно меню

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (78 Votes)
___________0078.jpgВ редакцията се получи сигнал, онагледен от няколко снимки. Сигналът е за поредната църква, която се руши заради нашата немарливост.

Сигурно знаете, че щом попитат един митрополит: „Чия собственост е храмът?”, отговорът неминуемо е: „На Българската православна църква!” Най-много да издребнее и да каже: „На (светата) митрополия!” Ако продължат със следващия въпрос: „А кой трябва да се грижи за храма?”, отново ще получат убедения безапелационен отговор: „Християните от енорията!” Някои християни не приемат такава логика – храмът да не е техен, а само грижите за храма да са техни. Но до полемика въобще не се стига, защото в повечето случаи християните се грижат за храма си, без да се замислят, чия е собствеността. Има обаче и такива населени места, където жителите са 20-30 души, а потомците им са свикнали повече да получават нещо от неуморните старци-роботи, вместо да дават каквото и да било на родното си място. Тогава настъпва мерзостта на запустението. Тя, мерзостта, отдавна се е вселила в душите ни, но сега излиза и на мегдана, където е храмът. В повечето случаи – храм за чудо и приказ, граден от камък, голям и светъл, украсен по всички правила на християнското изкуство. Само че имало комунизъм, имало социализъм, имало и има безверие, има безморалност, цари безнаказаност... Разрушиха се сгради като замъци, къщи като дворци, ограбиха се паметници на достойни хора, дали много на света, разрушиха се свидни човешки съдби, та за църквите ли ще заплаче някой?!...

Такъв явно е и случаят с габровското село Кметовци. То какви кметове там вече, ама нейсе! Храмът е граден след освобождението, но се вижда, че са го замислили от съдбовната 1876 г. Ясно е, защо не са могли тогава да го изградят. И още посред зима, на 30 януари 1881 г., сключили „кондракт” с майстора-тревненец Генчо Кънчев за изграждането на храма. Уста Генчо не е можел красиво да пише, но затова пък много красиво зидал и уредил новата църква: с „две кобета, покрити с тенекия,... две варта и десет пенжери и на кобетата башка пенжери” (т. е. 2 купола, 2 врати и 10 прозореца, отделно прозорци на куполите). Както си му е редът, сетне новата „кметовска церква” била осветена от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев), който й дал името „Сретение Господне”. В светия престол положили и свети мощи, които и сега си стоят във все още стоящия престол на рухналата църква. Там повече от век служили достойни свещеници.

В подготвяната за печат книга за Великотърновския митрополит Стефан се намери, че този владика посещавал и с. Кметовци, Габровско. Един от последните свещеници, служили там, се казвал Георги Даскалов. Той пише в своя дневник: „На 15 юни 1964 г. (понеделник) идва до църквата Негово Висок. св. В. Търновски митрополит Г-н, Г-н Стефан с отец протосингела Архимандрит Домитиян (сега видински митрополит – бел. Двери), един от съветниците (свещеник) и техническото лице, които огледаха църквата, която има нужда за ремонт”. И по-нататък: „На 20 януари 1965 г. (Ивановден) сряда вечерта в 4 часа след обед дойде Негово Високопреосвещенство св. В. Търновски митрополит Г-н, Г-н Стефан да отслужи вечерня служба; беше придружен от протосингела си на Св. митрополия Архимандрит Домитиян, също и дякона му отец Петър (Томов, после свещеник в Плевен и в Мюнхен, вече покойник – бел. Двери), с тях беше и Габровският Архиерейски наместник протойерей Иван Тодоров Недев, на клира пя секретарят на Габровското наместничество Николай Гамалов (който и сега пее! – бел. Двери). Службата започна енорийският свещеник Георги Васил. Даскал. Всички горепоменати вечеряха в дома на енорийския свещ. Георги В. Даскалов, след вечерята си заминаха за Търново и Габрово”.

Отец Даскалов пише и още: „На 16 април 1967 г. (неделя) дойде да служи вечерня в с. Съботковци Негово Високопреосвещенство св. В. Търновски митрополит Г-н, Г-н Стефан, също дойде и Негово Високопреосвещенство св. Русенския митрополит Г-н, Г-н Софроний, с тях бяха Габровският Архиерейски наместник протойерей Иван Тодоров Недев, свещ. Йордан Пенч. Милев от с. Копчелий, отец Стефан чиновник при св. Търновска митрополия (някога поп Станю, после архимандрит и протосингел – бел. Двери) и дяконът на Търновския митрополит отец Драган (Драганов, после свещеник в Пловдив, вече покойник – бел. Двери)”.

Така е било. А сега е, както се вижда на снимките. Минал сегашният търновски владика, видял църквата и рекъл на няколкото старици: „Търсете спонсори!” Както се вижда, спонсори не се намерили. Съвестите ни обаче са спокойни, нали?

___________0072.jpg

___________0074.jpg

___________0075.jpg

___________0084.jpg

___________0086.jpg

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xuw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин