Всеки, който знае как официално се изписва името на един епископ, митрополит, архиепископ или патриарх, със сигурност се е запитвал защо пред личното име на висшия клирик се слага кръстче. На този въпрос преди години беше дал добре обоснован отговор преподавателят от Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет архимандрит Ириней (Делидимос), църковен историк, но и истински енциклопедист заради забележителните си познания във всички науки.
В своя статия „За кръстния знак в архиерейските подписи“ (Περί του σημείου του σταυρού στις αρχιερατικές υπογραφές | Πεμπτουσία (pemptousia.gr) архимандрит Ириней се стреми да посочи историческата истина за поставянето на кръстче пред името на архиереите.
Той е проучил множество запазени подписи на архиереи от миналото. Стотици такива подписи са запазени в исторически църковни (и не само) документи и могат да се видят в хранилищата на ръкописи или в снимки на тези ръкописи, поместени в грижливо извършени техни издания.
Установило се, че кръстове с размера на шрифта или малко по-големи са били използвани в продължение на много векове не само в подписите на архиереи или императори и разни велможи, но и в подписите на обикновени християни. Дори неграмотни хора поставяли кръст вместо подпис и сетне някой друг (най-често писар) е попълвал името на подписващия.
Много често кръст се поставял и след името на подписалия, например:
+ Йоан монах, брат на същия манастир, подписах собственоръчно +
Или:
+ Николай Чамавкис, присъствах при съставянето на този документ за продажба и като свидетелствам, че написаното е вярно, подписах +
В древни църковни актове, издавани от църковното началство, обикновено се четат, примерно, такива подписи:
+ смиреният Йоан, епископ / митрополит на…, подписах +
По-сложни са патриаршеските подписи, защото те започват с кръстче и смирено, но се придружават обикновено от множество титли, макар това да е вече само история:
+ Вартоломей, по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх.
+ Теодор Втори, по Божия милост папа и патриарх на великия град Александрия, на Либия, Пентапол, Етиопия, на цял Египет и цяла Африка, отец на отците, пастир на пастирите, архиерей на архиереите, тринадесети от апостолите и съдник на вселената.
И прочие.
Но да се върнем към древната практика. Тя със сигурност доказва, че кръстът пред архиерейските подписи не е бил свързан с архиерейската власт, нито с която и да е друга човешка власт, а просто е бил част от общата употреба на кръста във всички подписи – и на духовници, и на светски лица.
Със сигурност не би било подходящо символът на доброволната жертва на Божия Син за хората да се превърне в символ на властта на едни хора над други. Разбира се, не е редно и този символ на крайното смирение на Богочовека да се превръща в човешко бижу за показ и изтъкване на човешка суета.
Във всеки случай трогателен и предизвикващ носталгия е фактът, че Христовият кръст някога е бил неотменима съставка от имената на всички християни, мъже и жени, духовници и миряни, владетели и поданици, учени и неграмотни. Той е присъствал като господстващ и жизненоважен елемент във всички страни и прояви на техния обществен и личен живот.
След внимателно проучване на древни документи още от 11 и 12 в. авторът представя палеографските си наблюдения, като прави обосновани заключения. Приложени са снимки на множество характерни примери от средновековни ръкописни документи, които потвърждават истинността на авторовите изводи. Според архим. Ириней неоспоримо е, на първо място, че кръстовете на подписите нямат връзка с архиерейската власт, нито с императорската или друга власт, тъй като те са били слагани при имената на всички християни, духовници и миряни, мъже и жени, властници и поданици, грамотни и неграмотни. Но на въпроса какво е истинското значение на това изписване на кръст, според автора могат да се дадат различни отговори:
– Възможно е кръстовете в началото и в края на името да са означавали, че всеки подписал се християнин принадлежи на Христос, че за него Той е начало и край на живота му или че всеки взема кръста си и следва Христос с вярност и преданост. Но авторът отхвърля това тълкуване, защото такъв идеален християнски живот се среща при светците, но не и сред мнозинството християни.
– Кръстовете могат да означават, че човек просто принадлежи към християните и е различен от останалия свят, тъй като кръстът е отличителната черта на християнството. Това се вижда и в надписите на древните християнските храмове, които започват и завършват с кръстове, просто защото съдържат нещо християнско – свещен текст, молитва, възпоминание на историческо събитие.
– Двата кръста в началото и в края на името могат също да означават духовни прегради, които защитават християнина от силите на тъмнината. В този смисъл виждаме, че от древни времена християните издълбавали или поставяли кръстове по стените на сградите, с което искали да предотвратят навлизането на зли сили.
– В нотариалните актове (свързани със собственост над недвижими имоти) кръстовете изглежда имали значение, подобно на това на клетвата, т. е. те потвърждават, че подписалият е честен и говори истината, защото разпнатият Христос е истината и е напълно противоположен на лъжата и несправедливостта.
Доколкото никъде не е засвидетелствана действителната причина за поставяне на кръст преди (често и след) името на подписалите древни документи, архим. Ириней (Делидимос) допуска този обичай да има и друго някакво обяснение, засега неизвестно.
Но с годините и вековете тази практика отпаднала и се запазила само традицията в църковните документи (например в писма или послания на патриарси и митрополити) пред самото името на подписващия архиерей да се слага кръст.
