Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
Митр. Вениамин"През 1925 г. в Сергиевското подворие в Париж (на Рю де Крим № 93) един войник се застреля. Той, несъмнено, не беше с ума си… Опяха го при нас… Но аз бях смутен от смъртта му на наша земя и се обърнах чрез един човек към преподобния о. Нектарий Оптински с въпрос: какво да правим? Той ми отговори да намеря още двама души, които биха се съгласили в продължение на 40 дни да четем за него заупокоен канон, а след това да го оставим на волята Божия.

Разбира се, канонът трябваше да се чете вкъщи, а не по време на богослужение в храма. Тогава ние тримата така и направихме…

По-късно до мен се допитваха и други по този въпрос; наскоро дори ме молиха да извърша опело на жена самоубийца. Аз отказвах, съгласно каноните (правилото  на Тимотей Александрийски) и поради вътрешна съпротива на душата ми. Но тъй като помнех наставлението на о. Нектарий, а също и указанието на Новгородския и Петроградски митрополит Григорий, че можем да се молим за самоубийците в домашна молитва, но и тогава – с предварителна молитва за помилване на нас, молещите се, да не прогневим Господа, аз се обърнах към каноника, където пише, че „в Октоиха за всяка събота могат да се намерят заупокойни канони”, но поместеният там канон беше напълно непригоден за молитви за самоубийци, защото се говореше за починали „благочестно”, „във вяра”, „в упокоение” и прочее. Всичко това не подхождаше на съзнателните, „не в умопомрачение” самоубийци. Затова се наложи почти напълно да се пренапишат почти всички богослужебни текстове. Може на някого да послужат…

А мене да ме помилва Господ за това дръзновение."
                                                                 
Канон, глас 2

(чете се килийно, в домашни условия,
 и с благословението на духовник
)

Песен 1

Ирмос: Премогъщата сила погуби някога в дълбините фараонската войска, а въплътилото се Слово унищожи всезлобния грях. Господ е препрославен, защото славно се прослави.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Всемилостиви Господи, по Твоята милост помилвай мене, който започвам да Ти пея и да се моля за самоубилия се дръзко, за да не ми е това за съд, нито за осъждане, Съдия най-праведни.

Упокой, Господи, душата на починалия твой раб.

Да не бъде зачетена тази молитва като грях, както казва кроткият Давид, нито за обременяване на душата на предалия се на самоволна смърт, но по молитвите на мъчениците дай ни прошка на нашите прегрешения.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Всеблаги Христе Боже, Който винаги си извор на голяма милост за всички, дарувай и сега помилване на Твоя раб (името), който чрез нас Те моли и го причисли към починалите в благочестие, макар че нечестиво е починал в неразумие.

И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Като утвърдиш колебливия ми ум, Майко Божия, укрепи ме с божествените заповеди на Родилия се от Твоята осветена утроба и унищожил мрачното адово царство, Владичице, та с дръзновение неосъдно да се моля за починалия (името).

Песен 3

Ирмос: Като ме укрепи върху скалата на вярата и насърчи устата ми срещу моите враговете, развесели се моят дух, когато ти пее: никой не е свят освен нашия Бог и никой не е по-праведен от Тебе, Господи.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Ти, Който си богат на милости, благоволи починалият да се озари със сиянието на Твоята красота заедно с починалите във вярата, защото Ти си нашият Бог, единствен безгрешен и многомилостив.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

На място прохладно във вечен покой удостой да приемеш и Твоя раб, който прекъсна живота си в малодушие: защото Ти единствен си силен и взе върху Си нашите немощи, Господи Боже наш.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Приеми, Владико, Твоя раб (името) да влезе в небесния Ти чертог и да не чуе той Твоите справедливи думи: ”не те познавам”, макар че наистина заслужава това.

И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Нас, умъртвените, си издигнала, Богородице, която роди Жизнодавеца на нетленния живот; изведи от ада на преизподнята и Твоя раб (името), молейки за милост твоя Син.

Песен 4

Ирмос: Възпявам те, защото с ушите си чух Господ и се ужасих: защото идваш, търсейки мене, заблудения. Затова прославям Твоето голямо снизхождение към мене, Многомилостиви.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Пощади, Боже, Твоя раб, изнемогнал в надеждата към Тебе и  победен от насилието на  врага, презирайки, Спасителю, като благ, неговите волни и неволни прегрешения.

Упокой, Господи, душата на починалия твой раб.

Тъй като милосърдието Ти е непостижима бездна, Господи, покрий с нея греховната бездна на Твоя раб, Човеколюбче, като умиеш със Своята кръв греха на неговото незнание и маловерие.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Господарувайки над живите и владеейки мъртвите, помилвай и Твоя раб (името), защото имаш всяка власт на небето и земята, Христе Боже, Който седиш до Отца и чрез Духа всичко очистваш.

И сега и винаги и во веки веков. Амин.

Богородителко, ти си изцерила окаяното  падение на Ева; Родила си Твореца, Който може да поправи погиващото творение: Него моли да спаси единствено поради милостта Си и този негоден раб (името), престъпил Божията заповед.

Песен 5

Ирмос: Подателю на светлината и Творец на вековете, Господи, научи ни на Твоите заповеди: защото освен Тебе друг бог не познаваме.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Боже, изведи този, който се е умъртвил и е стигнал до дъното на ада, като загладиш престъплението му; защото си дошъл, Христе, да умиеш нашите грехове на Кръста с праведната си Кръв, Изкупителю на всичко.

Упокой, Господи, душата на починали Твой раб.

Христе Боже, Който си дошъл да ни спасиш, приеми сега и нашите недостойни молитви за твоя раб (името) да го избавиш от вечните мъки и да бъде помилван заедно с нас, преблаги Спасителю.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Колкото и да е дръзко, ние Те молим, Слово Божие, защото те разгневи Твоят раб (името), но с Твоята благодат те молим: не се отвръщай от молитвите ни и ни помилвай, защото всички сме виновни пред Тебе, всесвети Владико.

И сега и винаги и во веки веков.

Под твоя покров, Майко Божия, се спасяват всички, които се надяват на тебе: с твоето застъпничество защити и нас, и ни удостой с дръзновение, неосъдно да молим твоя Син за (името), завършил живота си безнадеждно.

Песен 6

Ирмос: Валяйки се в греховната бездна, призовавам непостижимата бездна на Твоето милосърдие: спаси ме, Боже, от тлението.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Боже, Който създаде от земна пръст човека, пощади сега, Господи, този, който неразумно разби своя глинен съд и се върна в земята; защото ти можеш, Владико Творче, отново да го възстановиш от тлението.

Упокой, Господи, душата на Твоя починал раб.

Неописуеми и непостижими, Господи, поради снизхождението на Твоето неизказано човеколюбие, помилвай посегналия на живота си, прощавайки прегрешенията му, направени съзнателно и несъзнателно.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Нека Твоята милост, Владико, озари самоволно напусналия живота си (името) и заради милосърдието Ти го изведи от непрогледния мрак към Твоята светлина.

И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Избавителко, на тези, които усърдно те призовават, Пречиста Владичице, моли Твоя Син да помилва починалия (името): ти си родила Владетеля на живота и смъртта.

Песен 7

Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконстващия мъчител издигна висок пламък; Христос пък изпрати на благочестивите момци духовна роса: Той е благословен и препрославен.

Упокой, Господи, душата на починалия твой раб.

В ада с душата Си като Бог си слязъл и си въвел със Себе Си разбойника в рая, помени и сега Твоя раб (името), който Те е разгневил с голямото си престъпление, а сега чрез нас смирено се моли на Тебе.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Единствен безгрешен, сред мъртвите се оказа по Своя воля, за да възкресиш със Себе Си умъртвените от силата на човекоубиеца; от неговата власт избави и Твоя раб, Всесилни.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Ти, Който със Своето Възкресение Си пожелал да ни дариш вечна радост, изведи от мрачното горчиво царство Твоя раб (името), та освободен от вечните мъки, да се види отдясно на Тебе, Съдия Многомилостиви.

И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Измоли, Пресвята, Сиянието на славата на Отца[1], получило плът от тебе, да освободи от адовата мъгла непотребния твой раб (името), защото той чрез нас като майка те моли.

Песен 8

Ирмос: Някога огнената пещ във Вавилон двояко действаше - по Божия заповед изгори халдеите, а ороси верните, които пееха: Благословете Господа всички дела Господни.

Упокой, Господи, душата на починалия твой раб.

Ти Който унищожи смъртното царство със Своята смърт и с божествената Си сила отвори входа за вечния живот, не затваряй милостта Си за Твоя раб, който, макар и прегрешил, от ада сега горко към Тебе вика.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Удостой умрелия от позорна смърт да се наслади на Твоята красота, като го очистиш от срама на безобразния грях, защото единствен, Ти Владико, свободен от грях, с кръстна смърт си се умъртвил заради нас.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Желаейки да спасиш падналите в смъртната прах, Сам си станал причастен на смъртта, Безсмъртни; със Своята сила изведи от долината на смъртта Твоя раб (името), поддал се на лютата смърт.

И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Наистина голяма е тайната на твоето Раждане, Богомайко: родила си Въплътилия се Бог; моли Го, като твой Син, да спаси злочесто починалия (името): защото имаш дръзновение пред Родения от тебе благоутробен Спасител на света.

Песен 9

Ирмос: Благословена, твоята девическа утроба неизказано даде плът на Светилника Бог, засиял повече от слънцето и дошъл във плът при нас; Тебе всечиста, Богородица, величаем.

Упокой, Господи, душата на починалия Твой раб.

Имайки власт над живите и мъртвите, пощади, Спасителю, Твоя раб (името), починал от горчива смърт, защото на Тебе, Сине Божий, се даде от Твоя Отец да оживяваш и да помилваш, когото искаш.

Упокой Господи, душата на Твоя починал раб.

Преславното множество Твои светии, Христе, непрестанно Те моли за грешните Ти раби, да помилваш тези, които благоволиш, по силата на Твоето милосърдие и да ги избавиш от вечната геена.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Истински непостижимо море от благост Си, със Своята благодат помилвай разгневилия Те раб (името) и нас, молещите Те.

И сега, и винаги, и во веки веков.

Достойно ублажавайки те, Богородице, към тебе като към наша майка с надежда се обръщаме; сами себе си и нашия брат (името), починал в малодушие, смирено предаваме на тебе, като застъпница и чрез тебе на Христос Бог.



[1] Евр. 1:3

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3h6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.