Мобилно меню

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (24 Votes)
Днес българинът живее притиснат между традиционната си представа, че е православен, и различни езически практики: ходи на църква, но посещава и екстрасенси, кръщава децата си, но им връзват и червен конец срещу уроки. Повечето млади двойки сключват брак в храма, защото ритуалът е по-тържествен и вярват, че така повече ще „им върви в брака”, а децата се кръщават преди всичко „за да са здрави”.

Суеверието на нашите християни се проявява видимо и в огромния брой хора, които посещават храмовете единствено за да им се четат Киприяновите молитви. Често тези молитви се възприемат като магическо действие, а на свещеника се гледа подобно на жрец - заклинател. Този специфичен вид езическо възприятие често се съчетава с нежеланието на „жертвите на магия” да участват в светите тайнства, за да получат действената сила на благодатта - единствената сигурна защита срещу попълзновенията на злото. (Повече в „Кой ни направи магия” от свещ. Ангел Величков)
В нашите храмове наред с православното богословие и църковното предание живее и преуспява т. нар. „бабешко богословие”. Не са малко младите свещеници, които при въдворяването си в съответната енория откриват там едно „предание”, което бабите са готови да защитават с неочаквана ревност. То е смес от църковната традиция и местни вярвания и суеверия. Тези процеси в църковния ни живот протичат като подводно течение, което обаче завлича мнозина от идващите за пръв път в храма: някои са отвратени от ширещото се суеверие и задълго не стъпват в църква, други го приемат за част от православната традиция. За този образ на православието спомагат и медиите, които на църковните празници обръщат повече внимание на народните вярвания и обичаи, свързани с празника. Те си имат оправдание: от медийна гледна точка те са по-атрактивни в сравнение с богослуженията, които „всеки път са еднакви”.
Така читателят или зрителят остава с впечатлението, че православието е сбор от магични заклинания, бране на билки по Еньовден, питки с късмети, курбани и т.н.
В същото време почти всяка кабелна телевизия има свое специализирано предаване за гадаене, лечение и съвет от съответните „специалисти”. Тези предавания се радват на доста широк интерес и финансови постъпления.
Сливането на суеверията с вярата е един от големите църковни проблеми у нас. Св. Патриарх Евтимий призовава поробения български народ да пази „непорочна вярата си”. Но този завет с пълна сила важи и днес. За да се защитава вярата от друговереца поробител, се изисква самоотверженост и героизъм. Но не по-малко отговорна задача на нашата Църква днес е да опази вярата на народа от суеверните примеси, които незабележимо, постепенно, но трайно изкористяват вярата на българите. Изкореняването на езическите „вярвания” обаче се оказва много по-трудно, отколкото първоначалното въцърковяване.
За да предпази лековерните българи от безсмислените, а понякога и опасни съвети на лечителите, СЕМ забрани излъчването на предавания с участието на ясновидци, лечители и т.н. Новият Закон за здравето забранява всички форми на реклама на алтернативните методи на лечение, а всеки желаещ да лекува чрез алтернативни методи - хомеопатия, акупунктура, акупресура, трябва задължително да има средно образование и да е психично здрав. Това е, което държавата може да направи. Църквата си има свой механизъм за справяне с подобни явления - изграждане на духовен имунитет у хората, на християнски мироглед върху света и процесите в него.
Основният проблем на повечето наши сънародници е в пълното непознаване на православната вяра, истинската духовност, Христовия завет, евангелската свобода и любов. Повечето българи имат объркан мироглед по духовните въпроси. Те не знаят какво да очакват от Църквата, не знаят как тя може да им помогне, каква е нейната роля на земята.
Затова вътрешната мисия на нашата Църква днес трябва да е насочена към по-широка просвета сред народа за изкореняване на езическия мироглед. Необходима е сериозна църковно-просветна дейност, и то не просто образование в областта на религията, а истинско просвещаване със светлината на Христовото учение. Днешните православни катехизатори проповядват сред един традиционно православен, но на практика езически народ. Църковната мисия сред българите трябва да започне от самото начало, от личността на Христос и смисъла на Неговото спасително дело, за да се изведе народът от езичеството към живота в Христа.
Тази просвета на първо място е дело на свещеника, който е призван да открива и изкоренява суеверията сред своите енориaши, да ги наставлява в здрав духовен живот. Но в същото време това е дело на цялата ни Църква, чието слово е нужно да достига до всеки дом - чрез проповед в храма или от екрана, чрез книги и брошури, чрез примера на пастирите и обикновените християни, които също са призовани от Спасителя: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ky6w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.