Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (6 Votes)

Surogskii.jpgДнес науката играе толкова голяма роля (това е съвсем справедливо и аз се радвам на това), та ни се струва, че всички въпроси трябва да ги решаваме така, както се решават научните въпроси; и ние искаме да прилагаме чисто научните методи към теми, при които те са неприложими. Та нали не прилагаме методите на физиката в биологията и методите на химията в историята. Откъде накъде ние трябва да прилагаме методите на физическите науки в областта на човешката душа?

    В миналото аз се занимавах с наука, по-точно с физика. Всеки физик може да разчлени музикалното произведение на съставните му части, да го изрази математически, да го превърне в криви; това се нарича „акустика”, но не се нарича „музика”. След като сте анализирали с физически прибори музикалното произведение, вие нямате никаква представа дали то е прекрасно, или посредствено, защото възприемането на красотата в музиката се случва на друго ниво.


Трябва да покажем на детето, че целият този свят за нас, вярващите, е създаден от Бога и е като книга, разтворена пред нас. Вместо да противопоставяме вярата, учението на Църквата на обкръжаващия ни свят, литературата, изкуството и науката, ние трябва да покажем на децата, че и в това се разкрива във все по-голяма дълбочина тайната за Бога.


Бог е сътворил този свят; за Него всичко, което е предмет на нашите научни търсения, е Бого-словие, т.е. познание за Бога; всяко творчество по някакъв начин приобщава към Божественото творчество. Ние нямаме право да не знаем по какъв път върви човечеството, защото християнската вяра, библейското предание като цяло е единственото предание на света, което историята приема сериозно и материалният свят ги приема толкова сериозно, че ние вярваме във възкресението на мъртвите, във възкресението с плът, а не само във вечността на неумиращата душа. И аз мисля, че ние трябва дълбоко и прецизно да знаем и познаваме всичко, което съставлява умствената, историческата и обществена мисъл на човечеството. И то не защото в Евангелието има някаква политическа или обществена, или естетическа доктрина, а защото няма нито една област, върху която Божествената благодат да не хвърля лъч светлина, преобразявайки това, което е способно на вечен живот и изсушавайки това, което няма място в царството Божие. И нашата задача е да имаме по-задълбочено разбиране за света, отколкото самият свят има.



Човек трябва да развива себе си колкото се може повече във всяко отношение; и с ума, и със сърцето си, и с цялото си същество да бъде колкото се може по-богата личност. Това не е задължително за този, който е християнин; а за този, който в качеството си на християнин иска да направи принос в живота, ще кажа: да, задължително е. На нашите млади свещеници в Лондон аз винаги казвам: избери си какъв да бъдеш: невежа и светец или добре образован човек; но докато още не си светец, моля те, бъди образован човек, иначе ще стане така, че на въпросите, на които човек има право да получи отговор, ти не отговаряш нито по святост, нито по образование.



Всичко, което се вижда по земята, е Божие творение; всичко, което съществува е излязло от Божиите ръце, и ако ние бяхме зрящи, щяхме да виждаме не само гъстата непрозрачна форма, но и нещо друго. Има една забележителна проповед за Рождество Христово на Московския митрополит Филарет, където той казва, че ако ние можехме да гледаме, бихме видели върху всяка вещ, върху всеки човек, върху всяко нещо сиянието на благодатта; и ако не виждаме това, то е защото ние самите сме слепи, а не защото го няма.
Но от друга страна, ние живеем в паднал свят, повреден, където всичко е двусмислено; всяка вещ може да бъде откровение или лъжа. Красотата може да бъде откровение - и да стане кумир, лъжа; любовта може да бъде откровение - и може да стане кумир или лъжа; дори такива понятия като правда, истина, могат да бъдат откровение, или обратно, да замразят самата същност, която искат да изразят. Затова на всяко нещо трябва да се гледа с очите на художник, или светец; друг изход няма.



Що се касае до това, трябва или не трябва да се занимаваме с творчество, аз мисля, че е невъзможно да се установят правила. Аз мисля, че Бог води всеки един от нас по определен начин. Ако говорим за изразяване на собствената същност - вземете например, човек като св. Йоан Дамаскин. Той отива в манастир, бидейки надарен поет и надарен музикант. Неговият игумен считал, че това са празни работи, и го поставил да върши тежка, мръсна работа. В някакъв момент умира близък приятел на Йоан и той, независимо от забраните, излива своята горест в осем тропара, които ние сега пеем на погребенията. И когато игуменът видял и чул това, казал: Сбърках! Пей...



Художник, който от дълбочината на своя жизнен опит, от опита си на човек, от опита си в Бога, изразява себе си чрез музика или живопис, или литература - такъв художник, струва ми се, може да разкрие и на другите духовни ценности. Затова си мисля, че не може просто да се каже: пишете само аскетическа литература и нищо друго - девет от десет човека няма да четат вашата духовна литература; до нея трябва да се достигне. За моето поколение, да кажем, четенето на Достоевски изигра колосална роля, както и четенето на редица други писатели - при това не задължително благочестиви или особено устремени в това направление, а просто писатели, които носеха в себе си голяма човешка истина, които ни научиха на истината преди всичко друго и ни отведоха до някъде. Затова не мисля, че може просто така да се каже на хората: престанете да се занимавате с творчество, а се захванете с молитва - човек може да престане да се занимава с едно и да не бъде в състояние да се заеме с друго. 



Едно от характерните свойства на истинския, здрав, духовен живот - това е трезвостта. Ние знаем какво означава трезвостта в сравнение с опиянението, с нетрезвостта. Можеш да се опияниш от различни неща, не само от вино: всичко, което така ни увлича, че вече не можем да си спомним нито Бога, нито себе си, нито основните ценности в живота, е такова опиянение. Това няма нищо общо с онова, което аз бих нарекъл вдъхновение - като вдъхновението на учения, художника, на когото от Бога му е открито зад външната форма да вижда дълбоката същност, която той извлича, изразява чрез звуци, линии, цветове и я прави достъпна за околните хора, които иначе не биха я видели. Но когато ние забравяме именно смисъла, който те разкриват и превръщаме в предмет на наслаждението това, което трябва да бъде предмет на съзерцанието - тогава ние губим трезвостта. В църковния живот твърде често и твърде разрушително се получава така, че има хора, които идват в храма заради пеенето, заради тези емоции, които се предизвикват от хармонията или тайнствеността на богослужението, когато вече не Бог е в центъра на всичко, а преживяването, което е плод на Неговото присъствие. Основната черта на православното благочестие, на православната духовност е трезвостта, която пренася всички ценности, целия смисъл от себе си към Бога.

Из „За срещата”
Превод Полина СПИРОВА

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/whh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски