Слово на декана по повод откриването на новата учебна година в Богословския Факултет към СУ “Климент Охридски”
Ние живеем във време на бърза и динамична интеграция на света. Съвременният исторически материализъм и основаната от него цивилизация изправят света пред грандиозен и драматичен сблъсък. Религиозността се оказва в криза, обусловена от сериозна криза в съзнанието и духовната ориентация на съвременния човек. Любовта между хората се подменя с фарисейска любезност и повърхностен морализъм, идеологически съждения и бюрократични предразсъдъци.
Но затвореността и изолацията, сектантската логика и психология са чужди на природата на Православната църква, “която е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). В контекста на църковния живот знанието за вярата не се превръща в самоцел, “защото то винаги е функционално, т. е. има за цел да създава предпоставките на духовната среда за екзистенциалната среща на Бога с човека... Това метафизично събитие се случва в Църквата и чрез Църквата” ([1] Бигович, Р. Църква и Общество. С., 2003, с. 106-107) . Може ли младото поколение днес да намери път за решаването на жизнените проблеми, пред които то се изправя? Каква е ролята на православното богословско образование в съвременното общество?
Всеки “народ, които има млади хора, има и бъдеще” ([2] Пак там, с. 93.) . Младостта е не само преход от детството към зрялостта, но и своеобразен отрязък от нашия живот, който Бог дава на всяка личност като дар. Младостта е време на търсене на отговори на основни въпроси и откриване не само на смисъла на човешкото съществуване, но и на конкретния образ за неговото осъществяване. Младостта е период, в който се полагат основите, период който никога няма да се повтори. Днес когато в световен мащаб ставаме свидетели на рухването на световни световни идеологии, философии и институции Православието преживява своята младост.
Единствено Христовата духовната светлина, истина и любов може да реши притесненията, грижите, очакванията и надеждите на съвременното младо поколение и дезинтегрирано общество. “Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние, а световната скръб докарва смърт” (2 Кор. 7:10). Именно Христовата Църквата съхранява като безценно съкровище за нашето съществуване истинското слово на Отец. Със същата сила и убедителност и днес действат думите на Христос, адресирани към всички народи: “И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20).
“Елате и вижте” (срв. Йоан 1:38-39), призивът отправен от Иисус към двамата ученика, е и покана за всички хора, която от векове поддържа и мотивира пътя на Църквата в света. Елате всички вие, млади и стари, доближете се до Христос и се постарайте да видите това, което Той може да ви предложи. Прекрачете прага на Неговия дом и не се страхувайте да говорите с Него лице в лице. Не обръщайте гръб на новия живот, който само Той може да предложи. Влезте в училището на истинския Учител, за да преобразите и напоите с любов вашия живот.
Защото Иисус ориентира целите на човешкия живот по друг, различен от съвременните религиозни и философски системи, начин на битие. “Който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Марк 8:35). Тези думи могат да ни се сторят трудноизпълними, дори могат да ни уплашат. Но нека се запитаме: По-добре ли е да изживеем живота си без идеали в общество, белязано от неравенството, самовластието и себелюбието, отколкото да търсим истината, доброто и справедливостта? Не ли по-добре да се стремим към създаването на свят, отразяващ Божията любов, дори и ако се наложи да се изложим на изпитания за постигането на тази цел?
Богословското образование унищожава препятствията на посредствеността и страха. В молитвата, в изповедта, в св. евхаристия можем да изпитаме радостта от помиряването с Христос и нашите ближни. Можем да разговаряме с Него, за да не изпаднем в заблуждения и повърхностни светски илюзии, които много често водят до трагични разочарования.
В трудните моменти от нашия живот се проявява истинската ориентация на нашето битие, истинската човечност. Не съществуват преки пътища към щастието и светлината. Единствен Иисус ни дава отговори, които нито заблуждават, нито разочароват. Като помним, че силата ни е в Господ, Който направлява с любов нашите стъпки (срв. Неем. 8:10), не трябва да се отчайваме от трудностите или неуспехите, които издига пред нас съвременното общество.
Защото християните във всяко едно общество са “солта на земята и светлината на света” (Мат. 5:13-14).
Според Свещ. Писание солта е символ на завета (съюза) между човека и Бога (срв. Лев. 2:13). Чрез св. тайнство кръщение, християнинът става участник в този вечен съюз. Солта е символ и на мира: “Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си” (Марк 9:50), казва Христос. Това означава да бъдем миротворци и свидетели за Божията любов. Това означава да бъдем носители на Божието обещание, което се изпълнява във вечността. Чрез своя живот на земята християнинът става свидетел на спасението, придобито посредством Христовата кръстна смърт и възкресение.
По същия начин нашите сърца, отобразявайки Христовата светлина, са в състояние да разпръснат тъмнината на греха. Огряни от вечната светлина те могат да разтопят леда на междучовешките отношения, да осияят пътя, който води към вечния живот. Защото онзи, който иска да има ум Христов, трябва да бъде ученик на светлината. “Той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12; 3: 20-21). Чрез св. евхаристия Христос се съединява с всеки от нас като влага светлината на живота и солта на знанието в дълбините на нашето сърце, предавайки на онзи, който Го приема, възможността да стане Божие чедо (Йоан 1:12) и задължението да свидетелства за това интимно присъствие и тази скрита светлина.
Духовна просвета означава да приемем със смирено сърце призива, който Бог отправя към нас. Със Своето всемогъщество той ни призовава да бъдем свети. Не трябва да се възгордяваме, не трябва безотговорно да отхвърляме Божието снизхождение и любов. Защото всички сме призовани да бъдем сол на земята и светлина на света. Сол и светлина в нашите семейства, сред нашите приятели, сред всички онези, с които влизаме в общение всекидневно в училището, в работата, в обществото изобщо.
Така носейки тази духовна светлина ще сме в състояние да преобразим обществото, в което всяка личност ще може да намери своето място, ще може да види своето достойнство и свобода признати и приети. Това до голяма степен зависи от нас, за да може всекидневно България да се превръща все повече и повече в земя на светостта и мира.
Нека сияят пред нас образите на всички православни български мъченици и светци, защото те са били сол и светлина за обществото в особено трудните и тежки моменти на нашата страна. Тяхната кръв напоява нашата земя, техният подвиг е пример за всички нас, които днес желаем да запазим верността си към Господ. Само в следването на Христос ще можем да открием красотата на живота като изключителен дар, плод на Божията любов към хората. Само в следването на Христос ще можем да усетим онази радост, която претворява нашия живот и го издига на висотата на Божията благодат, която напоява и осветлява цялото наше битие, за да съградим “от себе си духовен дом, свето свещенство”, за да принесем “духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 2:5).
Всеки “народ, които има млади хора, има и бъдеще” ([2] Пак там, с. 93.) . Младостта е не само преход от детството към зрялостта, но и своеобразен отрязък от нашия живот, който Бог дава на всяка личност като дар. Младостта е време на търсене на отговори на основни въпроси и откриване не само на смисъла на човешкото съществуване, но и на конкретния образ за неговото осъществяване. Младостта е период, в който се полагат основите, период който никога няма да се повтори. Днес когато в световен мащаб ставаме свидетели на рухването на световни световни идеологии, философии и институции Православието преживява своята младост.
Единствено Христовата духовната светлина, истина и любов може да реши притесненията, грижите, очакванията и надеждите на съвременното младо поколение и дезинтегрирано общество. “Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние, а световната скръб докарва смърт” (2 Кор. 7:10). Именно Христовата Църквата съхранява като безценно съкровище за нашето съществуване истинското слово на Отец. Със същата сила и убедителност и днес действат думите на Христос, адресирани към всички народи: “И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20).
“Елате и вижте” (срв. Йоан 1:38-39), призивът отправен от Иисус към двамата ученика, е и покана за всички хора, която от векове поддържа и мотивира пътя на Църквата в света. Елате всички вие, млади и стари, доближете се до Христос и се постарайте да видите това, което Той може да ви предложи. Прекрачете прага на Неговия дом и не се страхувайте да говорите с Него лице в лице. Не обръщайте гръб на новия живот, който само Той може да предложи. Влезте в училището на истинския Учител, за да преобразите и напоите с любов вашия живот.
Защото Иисус ориентира целите на човешкия живот по друг, различен от съвременните религиозни и философски системи, начин на битие. “Който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Марк 8:35). Тези думи могат да ни се сторят трудноизпълними, дори могат да ни уплашат. Но нека се запитаме: По-добре ли е да изживеем живота си без идеали в общество, белязано от неравенството, самовластието и себелюбието, отколкото да търсим истината, доброто и справедливостта? Не ли по-добре да се стремим към създаването на свят, отразяващ Божията любов, дори и ако се наложи да се изложим на изпитания за постигането на тази цел?
Богословското образование унищожава препятствията на посредствеността и страха. В молитвата, в изповедта, в св. евхаристия можем да изпитаме радостта от помиряването с Христос и нашите ближни. Можем да разговаряме с Него, за да не изпаднем в заблуждения и повърхностни светски илюзии, които много често водят до трагични разочарования.
В трудните моменти от нашия живот се проявява истинската ориентация на нашето битие, истинската човечност. Не съществуват преки пътища към щастието и светлината. Единствен Иисус ни дава отговори, които нито заблуждават, нито разочароват. Като помним, че силата ни е в Господ, Който направлява с любов нашите стъпки (срв. Неем. 8:10), не трябва да се отчайваме от трудностите или неуспехите, които издига пред нас съвременното общество.
Защото християните във всяко едно общество са “солта на земята и светлината на света” (Мат. 5:13-14).
Според Свещ. Писание солта е символ на завета (съюза) между човека и Бога (срв. Лев. 2:13). Чрез св. тайнство кръщение, християнинът става участник в този вечен съюз. Солта е символ и на мира: “Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си” (Марк 9:50), казва Христос. Това означава да бъдем миротворци и свидетели за Божията любов. Това означава да бъдем носители на Божието обещание, което се изпълнява във вечността. Чрез своя живот на земята християнинът става свидетел на спасението, придобито посредством Христовата кръстна смърт и възкресение.
По същия начин нашите сърца, отобразявайки Христовата светлина, са в състояние да разпръснат тъмнината на греха. Огряни от вечната светлина те могат да разтопят леда на междучовешките отношения, да осияят пътя, който води към вечния живот. Защото онзи, който иска да има ум Христов, трябва да бъде ученик на светлината. “Той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12; 3: 20-21). Чрез св. евхаристия Христос се съединява с всеки от нас като влага светлината на живота и солта на знанието в дълбините на нашето сърце, предавайки на онзи, който Го приема, възможността да стане Божие чедо (Йоан 1:12) и задължението да свидетелства за това интимно присъствие и тази скрита светлина.
Духовна просвета означава да приемем със смирено сърце призива, който Бог отправя към нас. Със Своето всемогъщество той ни призовава да бъдем свети. Не трябва да се възгордяваме, не трябва безотговорно да отхвърляме Божието снизхождение и любов. Защото всички сме призовани да бъдем сол на земята и светлина на света. Сол и светлина в нашите семейства, сред нашите приятели, сред всички онези, с които влизаме в общение всекидневно в училището, в работата, в обществото изобщо.
Така носейки тази духовна светлина ще сме в състояние да преобразим обществото, в което всяка личност ще може да намери своето място, ще може да види своето достойнство и свобода признати и приети. Това до голяма степен зависи от нас, за да може всекидневно България да се превръща все повече и повече в земя на светостта и мира.
Нека сияят пред нас образите на всички православни български мъченици и светци, защото те са били сол и светлина за обществото в особено трудните и тежки моменти на нашата страна. Тяхната кръв напоява нашата земя, техният подвиг е пример за всички нас, които днес желаем да запазим верността си към Господ. Само в следването на Христос ще можем да открием красотата на живота като изключителен дар, плод на Божията любов към хората. Само в следването на Христос ще можем да усетим онази радост, която претворява нашия живот и го издига на висотата на Божията благодат, която напоява и осветлява цялото наше битие, за да съградим “от себе си духовен дом, свето свещенство”, за да принесем “духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 2:5).
