Сестра Магдалина е монахиня в православния манастир “Свети Иоан Предтеча” в Есекс, Англия. Тя има богат опит от своите срещи и занимания с деца и младежи на различна възраст. Наскоро излезе второто издание на книгата й “Децата в Праваославната църква днес”. Настоящият текст е откъс от новата й книга “Разговори с деца”. В тази книга сестра Магдалина споделя уникалния си опит от общуването с деца и родители и дава ценни съвети за това как да възпитаваме децата си в православната вяра в днешното секуларно време.
“Божията майка е наша радост, близка ни е по своята природа като човек и всяка християнска душа се издига към нея с любов”(свети Силуан Атонски). Тя също може да бъде лесно разпозната като конкретна личност. Любовта към Христовата майка ни отвежда до Сина й. Нормално е, когато личната любов започва като детска привързаност - детското сърце е насочено в правилната посока и именно сърцето отвежда човек в Истината.
Така се случва и когато вече порасналото дете изпитва интелектуални колебания. Нима ние възрастните никога не изпитваме съмнения в Божия Промисъл? Колко често само прибягваме до утехата на Неговата майка! Господ ще възвеличи всички, които я почитат с вяра и любов.[1]
Момиче (10 г.): “Защо Божията майка е най-велика? Нали всички светци са святи?”
Сестра Магдалина: “Само си представи колко свята трябва да е тя щом Бог я избира за Своя майка. Да бъде в нейната утроба и тя да го роди. И тя се съгласява макар и да е знаела, че хората няма да я разберат, а после ще трябва да види Сина си да умира на кръста.”
Момиче: “Ако правилно разбирам, това дали да приеме или не е зависило изцяло от нея.”
С.М.: “Да, Бог можел да слезе само след като тя казала: “Нека ми бъде по думата ти.”
Момиче: “Да не искаш да кажеш, че нямаше да има никакъв Иисус, ако тя се беше обърнала към архангел Гавраил и му беше казала: “Не, благодаря, не искам.”
Някои от другите деца се засмяха, а други бяха шокирани.
С.М.: “Да, точно това искам да кажа. Е, не съм сигурна дали би го казала точно по този начин, но все пак така е.”
Това момиче в своята прямота казваше онова, което свети Йоан Дамаскин и други отци на Църквата са казали за Божията майка. Въпреки, че Мария е била избрана от Божия промисъл, това не означава, че истинската й свобода е била ограничена. Или както пише един преподавател по богословие: “Трябва да сме убедени, че спасението на света е зависело от решителното и дадено от все сърце съгласие на Мария да приеме онова, което Бог й е отредил.” [2] Връзката й с Христос може да бъде обяснена по богословски така: Неговата човешката природа е наследена единствено от нея. В Църквата изразяваме това богословие в любяща възхвала и прочувствена молитва към нея и се ползваме от нейното посредничество.
В началото на разговор за Божията майка: “Първото нещо, което искам да кажа е че е невъзможно да говорим за Божията майка зад гърба й. Тя е жива личност, а не абстрактен “богословски проблем.”
Много често защитаваме православното почитание на Девата от богословски нападки, но нашата апологетика не трябва никога да загубва вкуса на това почитание.
Едно дете трябва да бъде убедено, че Христос и Божията майка отвръщат на личната му любов. Връзката на детето с тях става основата на неговото лично духовно развитие.
Сестра Магдалина към Мария (момиченце на 3 г.), докато разглеждат икона на Божията майка: “Нали знаеш кой е това? Тя обича всички, а теб те обича особено, защото носиш нейното име.”
(Понякога всявам объркване у децата като ги питам: “На кого си кръстен?” За много от тях отговорът на този въпрос се отнася до роднина, чието име носят или до фамилното име на баща им и/или майка им. )
Мария: Колко ни обича Богородица?
С.М. (с ръце разтворени встрани): “Мноооого.”
Мария: “Колкото един самолет?”
С.М.: “Повече от милиони, милиони самолети.”
Ако поддържаме връзка с нашия Създател и Неговите светци, то ние ще ги опознаем въпреки пречката (по-голяма за децата), че са невидими и безмълвни.
[1] 9-та песен от утренята на Велика Събота. В личните ни молитви и в тези с нашите деца можем да използваме Акатиста, за да отправяме нашите грижи и благодарност към Светата Дева.
[2] Статия от Е. Маскал (редактор) в "Божията майка" (Westminster:Dacre, 1959), p. 39.
Виж още: С Бог общуваме като личност с личност
Детската картина в увода е на Женя Жмирко, виж статията на о. Георгий Чистяков "Слизане в Ада"
