Дебатът за религиозното образование в Сев. Македония
В Сев. Македония протича обществен дебат за въвеждането на предмет Религия в държавните училища. Към настоящия момент предметът "Етика на религиите" се изучава като свободноизбираем в шести клас. Предложението на Министерството на образованието е да се въведат последователно предмети, свързани с Етика, Етика на религиите и Културно-религиозно наследство. От първи до пети клас да се изучава теми по етика, психология, както и основи на религиозното образование, които ще се водят от класните учители. В шести клас богослови ще водят "Етика на религиите", а в седми "Културно и религиозно наследство" също от богослови. В горните класове предметът ще включва етика, психология и социология, и ще се преподава от философи и социолози. Предлагаме ви статията на монахиня Евфимия Зайковска от манастира "Св. Георги Победоносец" в Райчица за протичащия в съседната държава дебат.
Въпросът за въвеждането на религиозно образование в държавните училища в Република Северна Македония е дългогодишен и все още нерешен спор, който разкрива основните предизвикателства пред разбирането и практикуването на секуларизма в посткомунистически контекст. Анализът на този дебат предполага, че част от елита и обществеността, неаргументирано и ненаучно защитавайки светския ред, изпадат в крайна форма на секуларизъм, наречена „марксистки секуларизъм“, което противоречи на основните принципи на религиозната свобода и правата на човека, които включват правото на религиозно образование.
От обявяването на независимостта през 1991 г. Македония е конституционно определена като светска държава, което бележи скъсване с агресивния атеистичен модел на комунистическия режим. Три десетилетия по-късно обаче принципът на секуларност все още е предмет на дълбоки разделения.
Македонският обществен дискурс често се превръща в изключващ, неплуралистичен подход. По този начин, вместо да се гарантира неутралност на държавната власт и равенство на всички граждани, включително вярващите, се настоява за пълното премахване на религията от публичното пространство. Това е пряка аналогия с антирелигиозната политика на тоталитарните режими.
Спорната позиция на съпротива срещу религиозното образование е в пряк конфликт с всеобщо защитените човешки права. Правата на религиозно образование и запознаване със собствената вяра са гарантирани от:
– Европейската конвенция за правата на човека (член 9 и Първи протокол).
– Всеобщата декларация за правата на човека.
– Международния пакт за граждански и политически права.
Според тези принципи, предоставянето на религиозно образование в държавните училища не представлява задължение на държавата към религиозните общности, а по-скоро изпълнение на нейното задължение към гражданите и техните права. По този начин се спазва принципът на секуларизма, тъй като държавата не фаворизира никоя религия, а създава условия за упражняване на правата на всички вярващи.
Европейски модели
Силната съпротива срещу религиозното образование в Македония противоречи на европейските тенденции. Почти всички светски страни в Западна, Централна и Източна Европа отдавна разбират решаващата необходимост от въвеждане на религиозно образование в държавните училища, тъй като то насърчава плурализма, толерантността и разбирането на културата и традицията.
В Европа се прилагат няколко основни модела:
Деноминационен (конфесионален) модел – традиционен модел, при който обучението се провежда според определена религия или деноминация, а часовете се организират отделно за ученици от различни вероизповедания. Този модел е представен като задължителен или избираем (с широко приложение) в: Германия, Австрия, Полша, Испания, Гърция, Румъния, Унгария, Италия, Хърватия, Латвия и др.
Неконфесионален / интегративен модел – модел, чиято цел е да образова всички ученици, независимо от тяхната религиозна принадлежност и мироглед, да развива религиозна грамотност, разбиране за многообразието и толерантност. Този модел се фокусира върху основните световни религии и светски мирогледи и е представен в Обединеното кралство, Швейцария и всички скандинавски страни.
Модел на лаицизъм (секуларен) – модел, който осигурява неутралност на държавата в държавните училища, а религиозното образование е свързано със задължителен предмет по етика и морал, история на религиите или религиозно и културно наследство. Този тип образование е представен във: Франция, Албания, Черна гора, Косово и др.
Конституционен ред и религиозно образование: регионално сравнение
Политическата традиция, историята на отношенията между Църквата и държавата и конституционният ред са ключови фактори, които определят дали и как религиозното образование ще бъде част от системата на общественото образование. Преглед на моделите в съседните страни показва, че те успешно интегрират религиозните права в светска рамка.
Например, в Гърция е разпространен моделът на държавна религия. Източноправославното християнство е конституционно обявено за „доминираща религия“ на държавата, като същевременно има свобода на вероизповеданието и признание на други религиозни общности. В Гърция православният катехизис се преподава както в началното, така и в средното образование, като предметът е задължителен за всички.
В Румъния съществува модел на позитивен секуларизъм, при който държавата не само гарантира свободата на вероизповеданието, но и активно подкрепя религиозното образование. Конституцията определя Румъния като демократична и социална държава, която зачита човешкото достойнство и правата и свободите на гражданите. Религиозните общности се ползват със свобода на действие, а държавата осигурява религиозно образование в държавните училища в съответствие със спецификите на всяка религиозна общност.
България е установила умерен секуларизъм, който признава ключовата историческа и културна роля на източноправославното християнство, като по този начин му дава символичен приоритет, без да нарушава религиозния плурализъм. Тази конституционна уредба представлява балансиран подход – налице е нещо повече от класическия секуларизъм, но съвсем не се стига до групата страни, в които е въведен моделът на държавна религия. В българските училища религиозният предмет е избираем, но Църквата има стабилна институционализирана роля във всички фази на религиозното образование – от инициирането на политики до подкрепата за прилагането им.
Сърбия насърчава класическия секуларизъм, основан на ясно разделение между държавата и религиозните общности. Конституцията обявява Сърбия за светска държава и уточнява, че никоя религия не може да бъде установена като държавна или задължителна. В сръбската система за обществено образование има избираем религиозен предмет, озаглавен „Вероучение“ („Веронаука“).
Нестабилната практика в Северна Македония
Конституцията на Северна Македония гарантира свободата на религията и установява, че всички признати религиозни общности (Македонска православна църква – Охридска архиепископия, Ислямска религиозна общност, Католическа църква, Евангелска методистка църква, Еврейска общност и други) са отделени от държавата и равни пред закона.
Въпреки това формално равенство, практиката по отношение на религиозното образование е нестабилна и противоречива. В миналото определени политически субекти, позовавайки се на светския модел, многократно са премахвали или обезценявали този вид образование, считайки го за заплаха, докато други, макар и да го подкрепят, не успяват да намерят трайно правно решение:
2002/2009 г. – религиозното образование е въведено два пъти и след това веднага е премахнато (с решения на Конституционния съд).
2010 г. – предметът „Етика в религиите“ е въведен като задължително-избираем предмет, който изучава нравствените учения на конституционно признатите религии от светска гледна точка.
2021 г. – с новата Концепция за начално образование предметът „Етика в религиите“ получава още по-нисък статут: свободно-избираем предмет, което на практика води до неговото изчезване.
Ключовата дилема
Дългогодишната практика на сериозни нарушения на правото на религиозно образование под прикритието на защита на светскостта води до изолация на мнозинството вярващи и създава нова форма на дискриминация в едно мултирелигиозно общество.
В тази връзка Комисията за връзки с религиозните общности, религиозните лидери и Асоциацията на професорите по етика в религиите излязоха със съвместни искания, всички в съответствие с конституционния светски ред: а) връщане на „Етика в религиите“ към предишния ѝ статут на задължително-избираем предмет; б) въвеждане на редовен предмет „Религиозно и културно наследство“ с фокус върху изучаването на общата култура и традиция; и в) намиране на законова възможност за трансформация на трудовите правоотношения на дипломираните богослови – специалисти, които са изправени пред сериозна дискриминация в образователната система от 16 години.
Заплашват ли тези искания светския ред на държавата? И къде в тези искания се наблюдава намесата на религиозните общности в работата на държавата, когато тези предмети се преподават от цивилни лица, с шестгодишно акредитирано образование?
В този контекст възниква ключовият въпрос: Дали Северна Македония, защитавайки секуларизма, като се съпротивлява на религиозното образование, наистина разбира секуларизма по-добре от всички останали страни в региона и в Европа, или несъзнателно ограничава упражняването на основни човешки права под прикритието на защита на държавния ред? Направете си сами заключението.
Източник: сайт на Бигорския манастир
