Родените през 1989 г. завършиха средното си образование. Поколението на демокрацията е зряло по документи. Резултатите вече са известни, изненади няма. Общото заключение, че нацията се профанизира, е обществена тайна. При световен доцимологичен[1] стандарт 51% за издържан изпит, при матурите по български език и литература се наложи долният праг да е 23% за “Среден (3)”. Това не е беда за държавата, тъй като българският език по закон вече не е обвързан със нейните структури – функциите му засега са неясни от юридическа гледна точка. Явно бъдещето на българския език се мисли само в битов план, силно редуциран само в сферата на личните отношения и благопожелания...
Изпитът трябваше да провери дали учениците в края на гимназиалния курс могат да четат и да пишат. Нивата основно са четири: на речниково и на синтактично ниво, способност за тълкуване на прочетеното (четене с разбиране) и евентуално дискутиране с противопоставяне на различно мнение, придружено с аргументация. Тези умения са необходими на всеки един пълноправен гражданин, който има избирателни права; необходими са на всеки възрастен човек, който работи, общува и възпитава децата си. Проверката на писмените работи регистрира, че абитуриентите са допуснали твърде много фактологични грешки при задачите, които изискват “четене с разбиране”. Това говори за липса на каквато и да е практика от страна на младите хора.
Зрелостниците в голямата си част не четат
Доживяхме да видим “черно на бяло” написано името на прекрасния български разказвач Йовков с “ь”, но с главна буква: “Ьовков” (!). Тази грешка се дължи на факта, че името не е срещано в писмен вид въпреки основното му място в конспекта за 12. клас. Бисерите бяха в изобилие. Откъсът от разказа “Шибил” на Й. Йовков бе разчетен от мнозинството зрелостници в светлината и стилистиката на “сапунен” сериал. Тъй като явно не бяха запознати с целия текст, дванадесетокласниците тълкуваха проблема в любовния триъгълник между Рада, Шибил и Мустафа; Рада, Шибил и Велико кехая, имаше дори отношение между Шибил и бея, който се бил захласнал по красивия юнак. С други думи: “виждат каквото знаят”. Налага се въпросът: като не четат, не слушат ли поне в час? Да, когато извадят слушалката на МР3 от ухото си.
Зрелостниците не ходят често на училище
Едни от тях вече работят, други не обичат да стават рано, трети прекарват времето си в околните кафета, защото училището за тях е само място за срещи с връстници. Отсъствията не са проблем, законът е такъв, че практически ученик в 12. клас не може да бъде наказан заради отсъствия. Освен това училището не е престижно място; престижни са курортите, дискотеките, близките и далечни екскурзии. Уважават тези, които дойдат с отпочинал вид и бронзов тен седмица след класните и предадат медицинска бележка за прекаран грип. Една такава ученичка благодушно ми се присмя: “Абе, госпожо, не се ли встрастявате с тези матури”?
Училището не е авторитет
Човек слуша своите авторитети и следва съответната линия на поведение. Знанието, което преподаваме в училище, дава модели на поведение, което може да съхрани народа, вярата и човешкото достойнство, но при ценностни катастрофи училището изглежда безнадеждно остаряло на фона на успешния бизнес.
Като антоним[2] на думата “добродетел” над 85% от проверените работи съдържаха всичко друго, но не и “порок, недостатък”. Деветнадесетгодишните български граждани с пълни избирателни права не познават значението на българската дума “добродетел”.
Дълги години вече наблюдавам това пълно отсъствие на думи, отразяващи нравствени качества, в активния речник на младежите. Думи като “нравствено, добродетелно, свян, скромност” рядко се употребяват в повечето днешни непълни или формално съществуващи семейства, а също и в медиите, които гонят преки печалби, затова и споменаването им в училище минава под “прага на чуваемост” за учениците, които са свикнали да се движат по линията на най-слабото съпротивление. Ако се заслушате в разговор на младежи, ще срещнете основно две-три теми – нови коли, нови телефони, нови флиртове, нови дрехи.
Причините
Историците отдавна са забелязали, че част от асимилационната политика на великите сили е развращаването и отслабването по този начин на младото активно поколение с помощта на наркотици, разврат и необразованост. Още Атила е пращал пред ордите си емисари, които разпространявали евтин опиум, същото е правила Китайската империя в желаните от нея Манджурски земи.
Естествено, глупаво е да размахваме пръст пред “тези лошите” и до безкрай да спрягаме полумитичната тема за световен заговор. Просто трябва да върнем уважението на институциите, които могат да създават достойни граждани: семейството, църквата, училището. Просто трябва като общество ясно и категорично да изхвърлим порнографията от телевизии, сайтове, радиостанции, списания и билбордове. Развратът убива нашите деца, краде детството и мечтите им, отнема бъдещето. Просто е: имаме си СЕМ, имаме правителство, Народно събрание, евродепутати. Знаем техните имена. Имат стотиците ни хиляди подписи. Те са на ход.
