Текстът на този акатист е приет за използване в Руската православна задгранична църква при поклонение пред Хавайската икона на св. Богородица, макар че не разказва за историята на тази икона. Акатистът е с руски произход, утвърден през 19 век, и е посветен на донасянето на две копия на чудотворната Иверска икона на Божията майка от Света гора в Москва. Първата е нарисувана от иконописеца Ямвлих Романов на Атон и е донесена в Москва през 1648 г. А втората икона е нарисувана по повод основаването на Иверския манастир на Валдай от патриарх Никон ок. 1655–1656 г. В акатиста се разказва за тези две събития, свързани с руската история. Накрая са добавени две молитви пред Монреалската икона на св. Богородица (изчезнала през 1997 г.), за чиято "наследница" се счита Хавайската. Съществува специален акатист за Хавайската икона, съставен преди три години по повод 15-годишнината от началото на изтичането на миро от нея, но той не е утвърден от РПЦ за широко ползване.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
(пред чудотворната Иверска икона от Света гора)[1]
Кондак 1
На тебе, наша Владичице Богородице, Водителка в бран, ние, твоите раби, принасяме хвалебни песни, защото чрез идването на твоя почитан образ придобихме крепък щит, непристъпна стена и незаспиваща стража. А ти, понеже имаш непобедима сила, покрий и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и ни избави от всяка душевна и телесна беда, за да ти казваме: Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Икос 1
Ангел беше изпратен при Богородица, когато по Божи промисъл на нея се падна апостолският жребий за Иверската земя[2], и ѝ каза: „Не напускай Йерусалим, защото земята, която ти се падна по жребий, ще бъде просветена в последните времена. А ти ще се потрудиш в страната, която Бог е избрал за тебе." Затова ти пеем:
Радвай се ти, чрез която се благовести Евангелието; радвай се ти, чрез която се унищожава идолската измама.
Радвай се ти, чрез която се съкрушава властта на княза на тъмнината; радвай се ти, чрез която се утвърждава Христовото царство.
Радвай се ти, която призоваваш потъналите в мрака на идолослужението към светлината на благовестието; радвай се ти, която извеждаш човеците от робството на дявола към свободата и славата на Божиите чеда.
Радвай се, доброволна служителко на своя Син и Бог; радвай се ти, която чрез послушанието си изцери непослушанието на Ева.
Радвай се, висота на добродетелите; радвай се, бездна на смирението.
Радвай се ти, чрез която невярващите познават своя Творец; радвай се ти, чрез която вярващите се осиновяват от небесния Отец.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 2
Щом светата Дева видя дивния и нов Божи замисъл за себе си, като рабиня Господня, винаги готова да изпълнява Неговата воля, възкликна: Алилуйя!
Икос 2
Господ ти даде, Пречиста, да разбереш непостижимия смисъл на ангелските думи и насочи пътя ти към Атонската планина, където чрез тебе се проповядваше благовестието и така се изпълни твоят жребий, а ние радостно ти казваме:
Радвай се ти, която освети Атон със своето идване; радвай се ти, която повали там идолите.
Радвай се ти, която насади там истинската вяра; радвай се ти, която прогони неверието.
Радвай се ти, която избра тази планина за свой жребий; радвай се ти, която обеща благодат за това място.
Радвай се, подателко на земни блага за верните, които живеят в нея; радвай се, поръчителка за тяхното вечно спасение.
Радвай се, усърдна ходатайко за живеещите в твоя жребий; радвай се ти, която всяваш страх у всички техни врагове.
Радвай се ти, която обеща милостта на твоя Син към това място до края на времената; радвай се ти, която предрече, че Неговата благодат неотстъпно ще пребъдва тук.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 3
Силата на Всевишния чрез застъпничеството на Богомайката осени Света гора и нейните долини и дебри и я показа като обширна нива за всички, които в монашеския живот желаят да пожънат спасение и пеят така: Алилуйя!
Икос 3
Като имаш грижа за своя жребий – народа на Иверската земя, ти устрои на мястото, където сама пристигна на Атон, обител за техния род, тих пристан за търсещите спасение и пожела да им дариш своята икона като щит и ограда, за да ти казват всички:
Радвай се ти, която изпрати света Нина да проповядва благовестието в Иверската земя; радвай се ти, която обърна тази страна от идолската измама към Христовата светлина.
Радвай се, клонка от неувяхващ отрасъл, който дари на Нина чудната лоза; радвай се, защото от нея израснаха плодовете на чудесата и добрата вяра.
Радвай се ти, която насади духовна градина на Атон; радвай се ти, която от нея изля поток на духовна просвета към Иверската страна.
Радвай се, златословесна уста на Евтимий; радвай се, непобедима крепост на Торникий[3].
Радвай се, укрепление за благочестивите царе; радвай се, ограда на монасите.
Радвай се, тих пристан за търсещите спасение; радвай се ти, която им приготвяш вечен покой.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 4
Буря от смутни мисли обзе почтената вдовица от Никея, когато видя как войникът иконоборец пробожда с копие святата и почитана икона на Божията майка и от нея веднага изтече кръв. Обзета от страх, да не бъде поругана светата икона, тя с молитва и насълзени очи я хвърли в морето, а като видя, че иконата се понесе права върху водата и се движеше на запад, извика радостно: Алилуйя!
Икос 4
Монасите на Света гора, щом видяха появилия се в морето пламък като огнен стълб, чийто връх достигаше небето и сияеше като слънце, излязоха през нощта на морския бряг и като видяха светата икона на Божията майка, носена по морето чрез сила свише, възкликнаха към Благодатната:
Радвай се, къпино, видяна някога от законодателя Моисей; радвай се, огнен стълбе, който наставляваш стоящите в тъмнина.
Радвай се, стълбо, стигаща до небесата, по която слезе Бог; радвай се, мосте, който превеждаш към небето намиращите се на земята.
Радвай се, зора на тайнствения ден; радвай се, звезда, която показваш Слънцето.
Радвай се ти, която роди неизказаната Светлина; радвай се ти, която на никого не разказа как стана това тайнство.
Радвай се, облечена в слънце, която сияеш с благодат и слава за цялата вселена; радвай се, мълния, която просвещаваш душите и озаряваш мислите на верните.
Радвай се, светлик, който светиш в мрака; радвай се, защото сияеш и даваш изобилно просвещение.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 5
Като пожела да дадеш на Иверската обител своята божествено донесена икона, Богомайко, ти каза на преподобния Гавриил[4]: „Иди заедно с монасите на морския бряг, влез в дълбокото и вземи моята икона.“ И той, окрилен от вяра и любов, тръгна по водата като по суша и я взе в своите обятия; получил това съкровище, недостъпно за други, той го предаде като притежание на монасите от своя иверски род, като радостно пееше: Алилуйя!
Икос 5
Иверските монаси, като видяха много пъти иконата на Божията майка изнесена от храма и поставена от невидима сила на стената над манастирските порти, се удивляваха и заставаха да ѝ казват така:
Радвай се ти, която благоволи да ни дариш святата икона; радвай се ти, която обеща тя да е наша закрила.
Радвай се ти, която показа любовта си към нашата обител; радвай се ти, която яви своята добра грижа за нея.
Радвай се, наша помощ в чужда страна; радвай се, утеха в странстването ни.
Радвай се, Божие благоволение към нас; радвай се, наше дръзновение пред Бога.
Радвай се, избавление от нашите сълзи; радвай се, защитнице на нас, сираците.
Радвай се, наша закрила; радвай се, наша единствена радост.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 6
Като направи монаха Гавриил проповедник на твоята воля, Владичице, ти му рече: „Не дойдох да бъда пазена от вас, а да съм аз ваша пазителка не само в сегашния, но и в бъдещия век. Ето, давам ви знак: докато виждате моята икона в обителта, няма да престане благодатта и милостта на моя Син към вас“, за да Му пеят всички: Алилуйя!
Икос 6
Засия голяма радост за тези, които чуха твоите обещания, Богомайко, а на тебе, небесна Вратарке, монасите с радост издигнаха храм при портите на обителта и възкликнаха така:
Радвай се, наша пазителко в сегашния век; радвай се, наша застъпнице в бъдещия.
Радвай се ти, която ни учиш на страх Божи; радвай се ти, която ни наставляваш по пътя на добродетелта.
Радвай се, наше дръзновение и надежда; радвай се, наше упование и закрила.
Радвай се ти, която склони към нас милосърдието на своя Син; радвай се ти, която възвестяваш, че Неговата благодат неотстъпно ще пребъдва с нас.
Радвай се ти, която даде святата икона като залог на милостта; радвай се ти, която ѝ дари чудотворна сила.
Радвай се ти, която отблъскваш нападението на всякакви злини над обителта; радвай се ти, която отваряш входа към всичко добро.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 7
Когато в древност нечестивият Амир[5] поиска да разори Иверската обител и да разпръсне стадото на събраните там монаси, той, щом видя корабите си да потъват в морските дълбини и войниците му да загиват, скоро осъзна силното застъпничество на Божията майка за обителта и като дойде със смирение, даваше сребро и злато на обителта и просеше молитвите им. А монасите, като видяха това, извикаха към Бога: Алилуйя!
Икос 7
Нови и безбройни чудеса показа в обителта, майко Божия: когато свърши виното, брашното или елеят, ти ги преумножаваш; бесновати изцеляваш, на хромите помагаш да ходят, на слепите – да виждат и лекуваш всеки недъг, та, като виждат тези чудеса, да ти пеят:
Радвай се, Водителко в бран, която побеждаваш враговете; радвай се, бърза помощнице на тези, които те призовават.
Радвай се ти, която не презираш нашите молитви; радвай се ти, която не отстъпваш от своите обещания.
Радвай се ти, която превръщаш скръбта на обителта в радост; радвай се ти, която запълваш недостига в обителта.
Радвай се, защото си проглеждане за слепите; радвай се, защото си прохождане за хромите.
Радвай се, лечителко на всички немощни; радвай се, утешителко на всички скърбящи.
Радвай се, защото не преставаш да се грижиш за нас и да ни спасяваш; радвай се ти, която ни избавяш от толкова беди.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 8
Когато патриарх Никон[6] чу за чудесното покровителство над Иверската обител от иконата на Божията майка, пожела и руската земя да получи участие в нейната благодат. Затова, като създаде обител в чест на славния образ, с усърдие измоли препис на чудотворната икона на Богомайката, та, закриляни от нейния покров, да пеят на Бога: Алилуйя!
Икос 8
Като пребъдваш изцяло сред небесните, но не изоставяш и нас, земните, Богомайко, както някога беше дадено на свети Антоний[7] благословението на Атонската планина за утвърждаване на Киево-печерската обител, ти благоволи чрез преписа на твоя почитан образ да дариш и на новата обител в руската земя своята благодат, с която си благословила Атон, затова ти казваме:
Радвай се, по-широк от облаците покров за руската страна; радвай се, ограда и утвърждение на православната вяра в нея.
Радвай се, непоколебим стълб на Православната църкв; радвай се, изобличение на ересите и разколите.
Радвай се, защото озаряваш цялата страна със светлите лъчи на чудотворните икони; радвай се, защото източваш от тях дарове на изцеления и милости.
Радвай се, утвърждение за православните управници; радвай се, заплаха за враговете.
Радвай се, веселие за светителите; радвай се, похвала за свещениците.
Радвай се, наставнице на монасите; радвай се, спасение на целия наш народ.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Кондак 9
Като имаха голямо усърдие за изписването на почитания образ на милостивата Вратарка, съборът на иверските постници направи молебен, измиха с вода от чудотворната икона дъската, върху която щеше да бъде изписан почитаният образ, и осветиха преподобния Ямвлих[8]; той, след като се подвизава с цялото братство в пост, молитва и бдение, изписа с бои, осветени със светена вода и със свети мощи, почитания образ на Божията майка, като непрестанно се молеше и пееше на Бога: Алилуйя!
Икос 9
Виждаме, че красноречивите многословни оратори са като безгласни риби пред тебе, Богородице, защото не знаят как достойно да възхвалят всички твои чудеса, проявени сред нашия народ чрез твоята свята икона, защото още по пътя към руската земя тя вършеше чудеса, като заповяда на благочестивия Мануил да даде откуп на неверниците, които възпрепятстваха пренасянето на святата икона към руската страна, а после му възвърна двойно даденото. А ние се удивляваме на това и с вяра ти казваме:
Радвай се, неизчерпаем извор на чудеса; радвай се, дарителко на всяка милост.
Радвай се, винаги усърдна застъпнице за нас пред Бога; радвай се, съкровище на Неговата грижа за нас.
Радвай се, прибежище за намиращите се в беда; радвай се, утешение на скърбящите.
Радвай се, изцеление на болните; радвай се, укрепване на немощните.
Радвай се, застъпнице за вдовиците; радвай се, милосърдна майко на сираците.
Радвай се ти, която обръщаш заблудените към пътя на истината; радвай се ти, която призоваваш грешниците към покаяние.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните.
Кондак 10
Като желаеш да спасиш мнозина от беди и скърби, Богомайко, ти изливаш от своята икона неизчерпаем извор на милост за нашия народ, защото и в царстващия град Москва, блага Вратарке, се явяваш на всички, които ти се покланят, като бързо им даваш помощ и в новата Иверска обител изливаш от твоята икона струите на благодатта, и в други градове, обители и села изпълняваш полезните молби на тези, които те почитат. Затова ние прославяме Бога, Който ни е дарил такава благодат, и Му пеем: Алилуйя!
Икос 10
Ти си крепост за монашеския чин, Богородице, и за всички, които прибягват към тебе, защото Творецът на небето и земята се всели в девствената ти утроба и научи всички ревнители за чистота и целомъдрие да ти казват:
Радвай се, избран съсъд на девството; радвай се, най-чист образец за целомъдрие.
Радвай се, чертог на безсеменното обручение; радвай се, невесто, не познала брак.
Радвай се ти, която роди Сеяча на чистотата; радвай се ти, която съединяваш с Господ верните.
Радвай се, бърза помощнице в бурята на изкушенията; радвай се ти, която отблъскваш нападенията на врага.
Радвай се ти, която прогонваш мрака на душевредните страсти; радвай се ти, която очистваш помислите.
Радвай се ти, която ни учиш да презираме земните наслади; радвай се ти, която насочваш умовете и сърцата ни към небесното.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните.
Кондак 11
Никое песнопение не е достатъчно, когато се опитва да заслужи безбройните ти велики милости, защото, Владичице наша Богородице, дори да ти поднесем песни, равни по брой на морския пясък, нищо достойно няма да ти въздадем за това, което даряваш на нас, които ти пеем: Алилуйя!
Икос 11
Виждаме светата икона на Божията майка като сияйна свещ, явила се на намиращите се в мрака на бедите, защото тя е приела невеществения огън на благодатта и озарява всички с лъчите на чудесата, като ни учи така да възкликваме към Благословената:
Радвай се, бърза помощнице във всяка нужда; радвай се ти, която бързо чуваш скърбите.
Радвай се ти, която ни избавяш от огън, меч и нашествие на чужди народи; радвай се ти, която ни освобождаваш от глад и внезапна смърт.
Радвай се ти, която ни запазваш от мор и от смъртна пагуба; радвай се, ненадейна помощ за бедстващите на път – по суша и по вода.
Радвай се, изцерение на душевните и телесни рани; радвай се ти, която приемаш в ръцете си онези, които лекарите са изоставили.
Радвай се, милосърдна утешителко на всички скърбящи и обременени; радвай се ти, която не изоставяш никого от презрените и отхвърлените.
Радвай се ти, която изтръгваш и най-отчаяните от гибелния ров; радвай се ти, която и мене, лишения от добри дела, не оставяш без своя покров и застъпничество.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните.
Кондак 12
Като пожела да опрости древния дълг[9], Освободителят от всички дългове на човеците Сам дойде при тези, които се бяха отдалечили от Неговата благодат, и като разкъса записа на дълга, дарува ни силното застъпничество на Богоблагодатната, та всички чрез нейните молитви да възкликваме: Алилуйя!
Икос 12
Възпяваме твоите чудеса, които ни показваш в този живот, Богородице, ние те възхваляваме, защото си неизчерпаем извор на милост, и като коленичим пред твоята чудотворна икона, смирено те молим: бъди ни покров и защита и в деня на нашата кончина, и когато ще трябва да застанем на съд пред страшния престол на твоя Син, за да ти казваме:
Радвай се ти, която седиш в слава при престола на твоя Син и там ни поменаваш; радвай се ти, която вечно царуваш със своя Син и Бог и ходатайстваш за нас.
Радвай се ти, която даваш непосрамен край на живота на уповаващите се на тебе; радвай се ти, която устройваш безболезнена и мирна кончина.
Радвай се ти, която избавяш от горчивите митарства; радвай се ти, която освобождаваш от властта на въздушния княз[10].
Радвай се ти, заради която не се припомнят греховете ни; радвай се ти, която след Господ си нашето упование за блажен живот.
Радвай се ти, която приготвяш за уповаващите се на тебе да застанат отдясно на твоя Син; радвай се ти, която ни удостояваш да чуем оня блажения глас, обещаващ наследяване на небесното царство[11].
Радвай се, блага ;айко, която заселваш при себе си всички, които те почитат; радвай се, крепка надеждо за вечно спасение на всички християни.
Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните.
Кондак 13
Всевъзпявана майко, Пресвята Владичице, Дево Богородице! Погледни към нас, които смирено принасяме със сълзи тези малки молитви пред твоя пречист образ и възлагаме на тебе цялото си упование и надежда, и избави всички нас от всякакви беди и напасти в този живот, и ни избави от бъдещите мъки, та спасени чрез тебе, винаги да ти пеем: Алилуйя!
Този кондак се чете три пъти, след това се четат първият икос и първият кондак.
Молитва към Пресвета Богородица пред Иверската икона
Пресвета Дево, майко на Господ, царице на небето и земята! Чуй изпълнените с много болка въздишки на нашата душа, погледни от висотата на твоето свято място към нас, които с вяра и любов се покланяме пред твоя пречист образ, защото сме потънали в грехове и скърби ни заливат, но като гледаме твоя образ, сякаш си жива при нас, ние ти принасяме своите смирени молитви. Защото нямаме друга помощ, нито друго застъпничество, нито друго утешение освен тебе, майко на всички скърбящи и обременени! Помогни на нас, немощните, уталожи скръбта ни, насочи в правия път нас, които блуждаем, изцели и спаси безнадеждните, дарувай ни да прекараме останалото време на нашия живот в мир и покой, дай ни християнска кончина и при Страшния съд на твоя Син бъди за нас милосърдна застъпница, та винаги да те възпяваме, да те величаем и да те славим заедно с всички, които са угодили на Бога, защото си добра застъпница на християнския род. Амин.
Молитва към Пресвета Богородица пред нейната икона „Иверска Монреалска“
Преславна Владичице, царице на небето и земята, Дево Богородице! Коленичим сега пред твоя почитан образ и с умилено сърце ти принасяме тази наша малка молитва, защото сме негодни раби, заслужаващи осъждане, но чрез твоето всесилно застъпничество очакваме умилостивяване на Съдията. Вярваме и се уповаваме, Владичице, че твоят Син, Който не желае смъртта на грешниците, чува твоето застъпничество. И сега научихме за това чрез чудното знамение на твоята мироточива икона, от която ти изобилно си дарявала изцеления за всички, които с вяра и любов прибягват към тебе. Затова и ти казваме със сълзи: пощади нашата окаяност, прости нашето неверие, смири превъзнесената наша гордост, отстрани безчувствието от ожесточените ни сърца, погледни към въздишките на завладените от униние, вразуми ни чрез очакването на бъдещото въздаяние, и дарувай, Владичице, на нашата Църква непоколебимо да устоява в истината и добре да напредва в любовта, закриляй ни от всички козни на бесовете и от напразната мъдрост на ересите, събери отново наедно разпилените верни, та всички, които на земята православно те прославят, да се удостоят и в небесните чертози да възпяват всепочитаното име на Светата Троица и твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.
Тропар на Пресвета Богородица пред нейната икона „Иверска Монреалска“, глас 7:
От твоята свята икона, Владичице Богородице, ти изобилно изля благодатно миро, утеши твоите вярващи, които са в изгнание, и със светлината на твоя Син просвети невярващите, затова и ние падаме пред тебе, Владичице, и със сълзи молим: бъди милостива към нас в часа на съда, та, след като сме приели толкова голяма твоя милост, да не бъдем наказани като непризнателни за нея, но чрез твоите молитви ни дай да принесем духовен плод и спаси душите ни.
Друг Тропар на Пресв. Богородица пред Иверската икона Вратарка, глас 1:
От святыя иконы твоея, Владычице Богородице, исцеления и цельбы обильно подаются, верою и любовию приходящим к ней; тако и мою немощ посети и душу мою помилуй, благая, и тело исцели благодатию твоею, пречистая.
От твоята света икона, Владичице Богородице, изобилно се даряват изцеления и здраве на тия, които с вяра и любов идват при нея, затова посети моята немощ и помилвай душата ми, блага, и излекувай тялото ми с твоята благодат, пречиста.
Превод: свещеник Траян Горанов, Великобритания. Редакция на превода: Иван Желев Димитров
[1] Акатистът е създаден в Русия вероятно в края на XVIII или първата половина на XIX век въз основа на гръцките предания за Иверската икона Портаитиса (Вратарка). Утвърден е за общоцърковна употреба от Св. Синод на РПЦ през 1861 г.
[2] Древното грузинско царство Иверия (Иберия) в южната част на днешна Грузия (Картли).
[3] Свети Евтимий Атонски, грузински монах и книжовник, свързан с Иверския манастир. Наречен е така заради неговото красноречие и преводаческа дейност. Свети Йоан Торникий бил грузински военачалник, станал монах и един от основателите и защитниците на Иверския манастир.
[4] Свети Гавриил Иверски, на когото според преданието било поверено да приеме иконата от морето.
[5] Амир е арабско име, което означава "владетел" или "военачалник"; преданието свързва нападение срещу Иверския манастир с името на такъв военачалниик.
[6] Патриарх Никон Московски (от 1652 до 1666 г.) е свързан с основаването на Ново-Йерусалимския манастир (1656 г.) и с почитането на Иверската икона в Русия.
[7] Свети Антоний Печерски, роден в днешна Украйна и живял през 10-11 век. Подвизавал се първо в Атон и след това се завърнал родината си, където основал Киево-печерската лавра.
[8] Ямвлих Романов, иконописец, монах от Иверския манастир и според преданието е изписал копието на чудотворната Иверска икона, изпратено в Русия.
[9] Авторът има предвид греха на непослушанието на Адам и Ева.
[10] Има се предвид дяволът (срв. Еф. 2:2).
[11] Срв. Мат. 25:34.
