Пристан

Самотата ми е участ неизменна,
условие от Бог за вечността,
за да смири душата ми надменна
и я направи годна за Христа.

Скръб не една се пази във сърцето,
аз вярвам смисъл има и в това,
да се смири пред Бога и небето
обогатено с вечните слова.

Но има и утеха за тъгата,
блажено островче сред бурното море,
вярата, спасяваща душата,
преди завинаги да млъкне и замре.

Духът ми се, чрез нея обновява
и следва пак решително Христа,
Който кротко в тишина го възкресява
и прави го устойчив пред смъртта.

И в себе си приемам лъч надежда,
осветена от Божий благослов,
която мигновено ме отвежда
до Истината, наречена Любов.