Стих за св. Варвара

Два прозореца в крепостта ще отворят,
един – към твърдта и един – към морето:

един – за слава на боговете земни,
един – за слава на боговете морски.

Господарската воля който престъпи,
без забава го чака погибел.

- Диоскоре, тате Диоскоре,
що ли ще видя в тези прозорци?

- В единия ти твърдта ще съглеждаш,
в другия на морската шир ще се радваш.

Недвижни са устоите земни,
буйни са бездните морски.

Род дохожда и прехожда,
а твърдта и глъбта са вовеки;

Що е било, то и вечно ще бъде
и нищо ново няма под слънцето.

- Диоскоре, тате Диоскоре,
що ли ще видя в тези прозорци?

- Зверовете големи пояждат малките твари
и на твърдта, и в глъбта на морето;

кривото право няма да стане,
и от звяр по-свиреп е човекът.

Сърцата хорски са по-твърди от камък
и Кесаревата слава над света тегне.

Едната ръка над света е простряна,
другата – морето е сграбчила.

- Диоскоре, тате Диоскоре,
що ли ще чуя в тези прозорци?

- Ще чуеш как пеят на сватба,
ще чуеш как плачат над гроба.

Богатият и здравият танцува,
убогият и немощният пък тъгува.

Гласът на силния е страшен,
гласът на слабия е плах.

Гласът на Кесаря е над света
и няма смелост никой да прекослови. -

Диоскор напусна дома си,
дето остана Варвара – негова щерка.

- Вие, раби на Диоскор – баща ми,
приемете милост от мене.

Аз ще ви нагостя богато
и сама на пира ще слугувам,

аз сама ще ви умия нозете
и отбрани гозби ще ви поднеса;

после ще ви пусна на воля
където ви видят очите.

Милостиви към мене бъдете,
три прозореца в крепостта отворете,

в името на Отец и на Син,
и на Господа Дух Свети.

Диоскор в дома си се върна
и на прозореца трети се чуди:

- Варваро, дъще Варваро,
що ли в прозореца трети съглеждаш?

- Славата виждам във дрипи
и светлина - в мрака бездънен.

В окови рабите ликуват
и пребито дете се усмихва.

До кръв, до голата кост и до болка
докрай и без край - една само радост.

И твърдта, и морската бездна прехождат,
но любовта пребивава вовеки.

- Варваро, дъще Варваро,
що ли в прозореца трети съглеждаш?

- На Приятеля виждам лицето
през пронизващи рани до ставите:

на челото Му – кървави капки роса,
в къдрите Му – влагата нощна.

Главата Му тежко се люшка,
и няма за нея покой на земята.

Аз Му разтворих сърцето,
аз вкусих от хляба разчупен.

- Варваро, дъще Варваро,
що ли в прозореца трети ти чуваш?

- Аз чувам как пее девица
измъчвана в злачна тъмница:

надеждата земна на нея е взета
и Женихът й с ней е навеки.

И никой не ще научи таз песен,
що я пеят на Агнеца пред трона;

който веднъж я е чул,
навеки ще тръгне след нея.

- Варваро, дъще Варваро,
мечът ми на кесаря верен слуга е.

Кесарева воля свирепа
ще вдигне бащина моя десница.

- Волята на Отца и на Сина
и на Господ Дух Свети да бъде!

Превод Емиил Димитров, препечатано от „Литературен вестник”, бр. 11 от 23-29 март 1992 г.

Стенописът е от старата църква „Св. Никола” в с. Радуил, община Самоков.