Литургика

Не изоставена кадилница

дими край черния престол,

не воин-дух в пламтяща ризница,

не ангел с кървав ореол.

 

Какво е туй? - Ликът на Нещото,

Голямото, кълби се там

в отворената двер, зад свещници,

в мъглявини от тимиам.

 

И де е нашето отечество,

в менливото ли естество? -

Човечество, богочовечество,

плът-дух, вселенско сечиво!

 

Мозайките са се разпукнали

и камъкът живее свят

от тая тайнствена литургика,

от тоя полъх непознат.

 

Че в мощния разлѝв на хорове

завръща се от векове

глас, пламнал във платната морави

на облаци и ветрове.

 

О, храмове от зрак и бигори,

о, вкаменели тишини!

Летят, летят безплътни фигури

не на стени – във висини.

 

И сред мозайките разпукани

в едно, в едно са същество,

в един пожар, в една литургика,

човек, природа, Божество.