Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
Picture1.pngПродължение на първа част: "Какво ще ми дадеш, християнино"

Виж колко свободен е Христос, колко ни обича, обича ни безумно, както някой безумно влюбен, пише св. Йоан Лестивчник в „Лествицата”, обича любимата си - толкова много, че иска да я грабне - така и Христос ни обича. Обича ни, но и ни зачита, държи на нас толкова много, че ни оставя бистротата на ума, оставя ни свободата да отидем при Него и, ако пожелаем, да си тръгнем, да се отречем от Него. Дяволът никога не може да направи това. Не го правят и наркотиците - те не те зачитат, не признават твоята свобода. Не можеш да кажеш: „Ще започна, ще взема от тях и ако не ми харесат, ще ги оставя”. Ти може и да искаш да ги оставиш за малко, но те не искат. Те няма да те оставят да избягаш. Ще се оплетеш в тези пипала, и колкото се опитваш да избягаш, толкова повече ще се оплиташ, докато в един момент ще останеш неподвижен, обездвижен, жертва, гладът ще ти носи страдание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (56 Votes)
1_15.jpgДнес ще говорим за една специална група хора, които са между нас и тайно страдат. Ако се вгледаш в очите им, виждаш, че страдат, но когато се движат по улиците, проблемът не е видим, те са в трезвено състояние. Когато ги обземе онова терзание обаче, стоят затворени в една стая и започват да плачат, да крещят, да удрят главата си в стената, да не знаят какво да правят, за да се справят с това, да страдат, да си дупчат ръцете, нозете, цялото тяло. Когато ги обземе наркотичният глад, стигат дотам, че не знаят къде да застанат - просят пари, крадат, нападат хора, за да вземат някакви пари, не от злоба, а защото не издържат, не издържат да живеят без дозата, която ги държи за малко в едно отпуснато състояние на опиянение и упоение, което обаче толкова много замъглява ума и разболява душата им. За тези хора да се помолим днес, за които чувствам голяма вина в душата си. Чувствам огромна отговорност, защото християнинът и свещеникът се е научил да попива цялата вина на света, всички грешки на света и да казва в себе си и на другите, че той е виновен за всичко. Да, аз съм виновен до голяма степен. Черното расо, което нося, означава, че то привлича цялата светлина, означава, че понасям върху си и в мен болката на хората, скръбта на хората, която очерня душата им, мъчи ги и им причинява болка. Черното расо означава, че живея не за себе си, а един разпнат живот, означава, че предавам Христовото послание, благата, радостната и щастливата вест и че нося в себе си изцелителната сила, която може да преобрази света, означава, че държа в ръцете си Христос и го предавам на човеците, означава, че съм приел Светия Дух: „Приемете Духа Светаго!”, за да опрощавам грехове, да изцелявам душевни болести, да помагам на хората да се изправят от своето падение и да обръщат поглед към светлия хоризонт, да виждат Бога, да излизат от своята мъка и да придобият смелост в живота си. Това следва от расото, което нося, това ще рече някой да е свещеник и съответно това ще рече някой да е християнин.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
о. ЕвгенийСвещ. Евгений Генинг е секретар на епархийската комисия за работа с младежи в  Крутицка и Коломенска митрополия, настоятел на храма „Покров Богородичен” в с. Ерино, Московска област.

Добре ни е известно от историята, че за Църквата винаги е бил от особено важно значение призивът на Христос „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Това е една от най-важните задачи на Църквата и на всеки християнин – непрестанно да свидетелства за Христос в целия свят.

Тук под свидетелство не се разбира толкова словесната проповед на Евангелието, но и „проповедта на любовта”, проявявана в милосърдието и състраданието към страдащите и нуждаещите се от подкрепа хора. Ако си спомним, че причината за всеки телесен недъг е грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в сферата на духовния живот на човека.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
narko_1.jpgМястото на Църквата в грижата за наркоманите бе обсъждано през седмицата, посветена на борбата със зависимостите. Интересът на държавните институции, на зависими и техните родители към Църквата бе провокиран от  успешното лечение на наркомани, което се осъществява с помощта на нейните тайнства.

Църквата разпознава наркоманията като духовен проблем, проблем за това как възприемаш себе си и света. Затова и лечението на зависимостите започва с това, че всеки човек е много ценен в очите на Бога. Църквата не работи с целеви групи, а с конкретни хора, с конкретна болка и търси изхода за точно този човек. С любов и внимание. На това служение са се посветили свещеници от цяла България. Някои вече имат дългогодишен опит и конкретни успехи, други сега започват. Те вършат делото си с любов, състрадание и внимание, в тишината на храма.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.