Химическа зависимост

Днес ще говорим за една специална група хора, които са между нас и тайно страдат. Ако се вгледаш в очите им, виждаш, че страдат, но когато се движат по улиците, проблемът не е видим, те са в трезвено състояние. Когато ги обземе онова терзание обаче, стоят затворени в една стая и започват да плачат, да крещят, да удрят главата си в стената, да не знаят какво да правят, за да се справят с това, да страдат, да си дупчат ръцете, нозете, цялото тяло. Когато ги обземе наркотичният глад, стигат дотам, че не знаят къде да застанат - просят пари, крадат, нападат хора, за да вземат някакви пари, не от злоба, а защото не издържат, не издържат да живеят без дозата, която ги държи за малко в едно отпуснато състояние на опиянение и упоение, което обаче толкова много замъглява ума и разболява душата им. За тези хора да се помолим днес, за които чувствам голяма вина в душата си. Чувствам огромна отговорност, защото християнинът и свещеникът се е научил да попива цялата вина на света, всички грешки на света и да казва в себе си и на другите, че той е виновен за всичко. Да, аз съм виновен до голяма степен. Черното расо, което нося, означава, че то привлича цялата светлина, означава, че понасям върху си и в мен болката на хората, скръбта на хората, която очерня душата им, мъчи ги и им причинява болка. Черното расо означава, че живея не за себе си, а един разпнат живот, означава, че предавам Христовото послание, благата, радостната и щастливата вест и че нося в себе си изцелителната сила, която може да преобрази света, означава, че държа в ръцете си Христос и го предавам на човеците, означава, че съм приел Светия Дух: „Приемете Духа Светаго!”, за да опрощавам грехове, да изцелявам душевни болести, да помагам на хората да се изправят от своето падение и да обръщат поглед към светлия хоризонт, да виждат Бога, да излизат от своята мъка и да придобият смелост в живота си. Това следва от расото, което нося, това ще рече някой да е свещеник и съответно това ще рече някой да е християнин.

Свещ. Евгений Генинг е секретар на епархийската комисия за работа с младежи в  Крутицка и Коломенска митрополия, настоятел на храма „Покров Богородичен” в с. Ерино, Московска област.

Добре ни е известно от историята, че за Църквата винаги е бил от особено важно значение призивът на Христос „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Това е една от най-важните задачи на Църквата и на всеки християнин – непрестанно да свидетелства за Христос в целия свят.

Тук под свидетелство не се разбира толкова словесната проповед на Евангелието, но и „проповедта на любовта”, проявявана в милосърдието и състраданието към страдащите и нуждаещите се от подкрепа хора. Ако си спомним, че причината за всеки телесен недъг е грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в сферата на духовния живот на човека.

Мястото на Църквата в грижата за наркоманите бе обсъждано през седмицата, посветена на борбата със зависимостите. Интересът на държавните институции, на зависими и техните родители към Църквата бе провокиран от  успешното лечение на наркомани, което се осъществява с помощта на нейните тайнства.

Църквата разпознава наркоманията като духовен проблем, проблем за това как възприемаш себе си и света. Затова и лечението на зависимостите започва с това, че всеки човек е много ценен в очите на Бога. Църквата не работи с целеви групи, а с конкретни хора, с конкретна болка и търси изхода за точно този човек. С любов и внимание. На това служение са се посветили свещеници от цяла България. Някои вече имат дългогодишен опит и конкретни успехи, други сега започват. Те вършат делото си с любов, състрадание и внимание, в тишината на храма.