За Благовещение и благовещенията

Благовещение – това е денят на благата вест, че е дошло времето за избавлението на човешкия род, че Бог е благоволил да снизходи над Адамовото потомство и да го изкупи от греха. Но Благовещение ни напомня и за друго: че най-сетне сред дъщерите на Ева се е намерила Девица, така непоколебимо вярваща в Бога, така способна на дълбоко послушание и упование в Божията Премъдрост, че да се изпълни чрез нея чудото - Бог да се роди в плът. В Божията Майка виждаме изумителна способност да повери себе си и живота си на Бога до крайна степен. С вяра, на която отстъпват и праотецът Авраам, и свещеникът Захарий при вестта, че вече възрастните им съпруги ще заченат и ще родят.

Св. Григорий Палама казва, че Въплъщението би било така невъзможно без свободната човешка воля на Божията Майка, както би било невъзможно без творческата воля Божия. Наистина готовността, с която Дева Мария съумява да отвърне на изявената чрез архангел Гавриил Божия воля, е забележителна. Тя изрича без колебание, без страхове, съмнения, раздвояване, без “ще си помисля” своето “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”.

Ние едва ли се замисляме какъв подвиг и саможертва приема крехката девица с такъв отговор. В какво, по човешки, безизходно положение се поставя тя, на какви тежки изпитания се подлага с това: нека ми бъде по думата ти. При това без да може да разчита на вече починалите си родителите, без да може да разчита, че Йосиф Обручник, на чиито грижи е поверена, ще повярва на думите й и ще я подкрепи.

От една страна, тя рискува след дадения обет за девство и поверяването й на 80-годишния Йосиф, раждането на дете да се счете от свещениците за прелюбодейство, което според Мойсеевото законодателство  се наказвало със смърт (вж. Левит. 20:10). От друга страна, тя рискува свидетелството й за Боговъплъщението да се възприеме от свещенството като богохулство, което също се наказвало със смърт (вж. Мат. 26:65-66; Марк. 14:64). От трета страна: дори ако свидетелството на Дева Мария за дивното й зачатие би било прието от свещениците при храма, това зачатие би я обрекло на смърт от страна на цар Ирод, който със страх да не загуби престола си очаквал раждането на обещания от пророците потомък на цар Давид. Дева Мария и Йосиф Обручник принадлежали към Давидовия род и боязливият Ирод не би се поколебал да убие и майката и богообещания Младенец, както по-късно не се поколебава да избие всички новородени младенци, след като узнава за раждането на Месия (вж. Мат. 2:13, 16).
Само изключително силна вяра в премъдрия Божи промисъл и безусловно упование на Божията воля могат да дадат смелост на младото момиче да изрече своето “да” въпреки изключително тежкото положение, в което би я поставило то.

Благовещенията
Денят на Благовещение е и празник на жената християнка и майка. Как реагира съвременната жена, когато получи своето лично благовещение, че е заченала и ще роди? Статистиките за съотношението между родените деца и абортите ясно показват в колко малко от случаите вестта се посреща с радост, ако зачатието не е предварително планирано и очаквано.

Всяка Божия намеса в личните ни планове се посреща с недоволство и смущение и по човешки бързаме да упражним правото си на избор. Отнася ли се до човешки живот, егоизмът ни заставя да изберем спокойствието и благополучието на собствения ни живот, пред живота на още нероденото ни дете, а съвременното демократично законодателство максимално ни улеснява в този избор. Ние държим не само сами да вземаме решение, дали да ставаме родители или – не, но и точно колко деца да имаме, и точно кога да ги родим, и не търпим никакви възражения.

Дори когато приемаме неочакваната блага вест с решимост да родим и отгледаме това дете, ни обземат страхове и съмнения: дали няма да загубим работата си, как ще се справяме с ограничените ни финансови възможности, как ще вместим още един човек в и без това тясното си жилище, как ще погледнат на решението ни хората, притесняваме се при мисълта за безсънните нощи, непрестанните грижи, детските болести… които ни очакват.

Ние все планираме живота си, пресмятаме, обмисляме, все искаме да сме наясно точно как ще протекат дните ни, за да сме спокойни, а спокойствието все ни убягва. Живеем в постоянни страхове, защото макар и да вярваме, че Бог съществува, не ни достига вярата, че Той е близо, че познава нуждите ни по-добре от нас и всичко дава овреме (вж. Пс. 103:27; Мат. 6:8, 31-34).

Майчинството определено не е влизало в плановете на Пресветата Дева. По друг начин си е представяла своето служение. Пътят, който тя избира за себе си, е пътят на девството. В плановете й не са влизали и страданията при Кръстната смърт на Божествения й Син. Но когато Бог й известява волята Си, тя не се поколебава да отвърне: “нека ми бъде по думата ти” и неизменно потвърждава своето “да” през всички дни на нелекия си, но богуотдаден живот.

Доколко ние сме в състояние да отговорим с “нека ми бъде по думата ти” в случаите, когато Божията воля не съвпада с нашите планове? Или в случаите, когато сме изправени пред нещо, по човешки, необяснимо, неразрешимо или абсурдно, в изключително комплицирани ситуации, когато опасностите ни дебнат сякаш отвсякъде, в случаите, когато животът ни се обръща на 180 градуса? Колко силна е вярата ни в Бога, в Божия премъдър Промисъл, в Божията любов и милост? Доколко силна е решимостта ни сами себе си и целия си живот на Христа Бога да предадем, както заявяваме по време на богослужение? (вж. Великата ектения)

Животът ни, с изпитанията и радостите му, е низ от благовещения, в които Бог, по един или друг начин, ни изявява благата Си воля и очаква нашия отговор. Разкрива ни я чрез ежедневните ни задължения, чрез радостни или болезнени обстоятелства, чрез тежки изпитания, чрез нуждите на хората около нас – непрестанни поводи да постъпваме съгласно евангелските заповеди. Същността на християнството не е ли в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава, да засвидетелстваме вярата си, да отговаряме със смиреното: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”?