Днес се е упокоил в Господа митрополитът на Поляна и Кукуш Апостол, който десетилетия наред организираше всеправославни детски летовища, както и летни и целогодишни курсове по гръцки език. От тези негови инициативи през годините са се възползвали стотици български деца, младежи, духовници, получили опит в междуправославното общуване и пример на добри пастирски грижи.
85-годишният митрополит Апостол е бил през последните дни на лечение в болница в гр. Солун след втори мозъчен удар. Според гръцката православна агенция „Ромфеа” опелото ще бъде извършено на 29 септември, вторник, от 14 ч. в катедралния храм „Свето Преображение” в Кукуш.
Митрополит Апостол Папаконстантину е роден в Алмирос (област Магнезия, Централна Гърция) през 1924 г. Учи във Волос, а после авършва Богословския факултет на Атинския университет. След дълга военна служба в трудните военни и следвоенни години е ръкоположен за йеродякон през 1950 г. в Атина. Става член на мисионерското братство „Зои” („Живот”) и е пратен за епархийски проповедник в Козанската епархия, където усърдно служи 17 години. Поради невъзможност да следва по-нататък, той се самообразова в областта на богословието и особено на светоотеческата мисъл. Стреми се да бъде в помощ на изтерзаното от дългата гражданска война население на района (с голям процент българско население), вдъхвайки надежда, любов и помирение. Развива мрежа от неделни училища и църковни летовища за децата и младежта, които десетилетия след това го помнят като „отец Апостол”, оправдал напълно името си.
През 1967 г., след идването на военните на власт в Гърция и в стремежа на архиепископ д-р Йероним (Коцонис) за прочистване на йерархията от недостойни архиереи, дядо Апостол е избран за митрополит на о. Закинт (западно от п-ов Пелопонес), където продължава пастирската си работа сред младежта и проповедта на Христовото благовестие, следвайки светоотеческите примери и подражавайки на руските задгранични богослови.
През 1974 г., след падането на хунтата, заедно с още 11 митрополита е освободен от поста „заради непокорство към светската власт”. Остава като бивш митрополит в гр. Козани, където е „у дома си” и продължава пастирската си работа нови 17 години. Заедно със свои сътрудници той създава организацията „Детски покров - Козани”, а чрез нея организира летовището в крайбрежното с. Фтельо, недалеч от родното си място. Така 35 години той дава възможност на стотици деца и младежи всяко лято да отпочиват и да се възпитават в християнската вяра и нравственост.
През 1991 г. е приета жалбата му пред Върховния съд на Гърция и повторно е избран за митрополит, този път на Кукушката епархия (Закинтската не е свободна по онова време), в която служи през последните 18 години.
Основна грижа му е попълването със свещеници на незаетите енории в граничния район на епархията, изграждането на нови храмове, създаването на дружества за подпомагане на многодетни и нуждаещи се семейства, на страдащи, на имигрантите от Източна Европа. Създава междуправославния лицей „Св. Кирил и Методий” с успоредно преподаване на новогръцки език на чуждестранните учащи се, музикални школи в Кукуш и в градчето Св. Атанасий. Издал е четири сборника с неделни и празнични проповеди, най-новият от които – „Как ще повярват, ако не чуят?” – беше преведен и издаден на български език през 2007 г. от сдружението на българските богослови-библеисти „Библейски колегиум” (книгата беше раздавана безплатно на българското свещенство и на студентите-богослови).
Много млади хора в България го помнят като свой личен благодетел. Защото той се стремеше да помогне на всекиго независимо от етническия му произход. И сега всички, които го познават, искрено се молят Богу да упокои душата му в жилищата на праведниците, които са Му благоугодили.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта на дядо Апостол!
